Слонското противостоене между САЩ и Русия предизвиква тектонични размествания в цялата структура на познатия ни свят.
Франсис Фукуяма сбърка във всичко, но подари на света запомнящ се етикет – „краят на историята“. Кой ли и за какво ли не го употреби през последния четвърт век. Едва сега става ясно, че американският философ с японски корени все пак е направил удивително точно попадение с формулировката си. Нищо, че не е уцелил времето и съдържането. Вместо да дойде с падането на Берлинската стена и да се утвърди с „пълната и всеобща победа“ на неолибералния капитализъм, краят на историята всъщност настъпва днес покрай украинската криза. Световната публика все още се опитва да осмисли какво точно правят САЩ и Русия, мерейки мускули на украински терен, втвърдявайки непрекъснато тона, разминавайки се все по-драматично в представите си за случващото се. А резонансът от слонското им противостоене вече задвижва тектонични размествания в цялата структура на познатия ни свят. И май скоро ще се събудим в съвсем различна реалност, където никой няма да е победител.
Понятия като „трета световна война“ или пък „студена война“, изглежда, са безвъзвратно остарели. Ще трябва да се учим да живеем в свят на перманентна технологична, финансова, идейна, психологическа, информационна и каквато още се сетите война, при която надмощието ще прелива ту към един, ту към друг блок, а и самите блокове ще са плаващи, непостоянни, с променящи се според моментния интерес партньори и без устойчив фундамент. Тоест това ще е значително по-динамична, по-шарена и безспорно по-нестабилна система от досегашната.
Основанията за подобна перспектива са лесно различими сред украинските пушеци, но не започват от тях. Многократно вече се писа за критичното натрупване на порочни международни практики в годините след 1989-а, наложени от еднополюсния модел на глобално развитие. Е, историята нито свършва, нито започва през онази 1989-а, така че, ако лентата се върне още по-назад, ще се види, че тези практики са се прилагали от същите сили десетки, и дори стотици години по-рано. Просто преди 25 години те изненадващо и за самите себе си се облагодетелстваха със статута на безалтернативни.
След саморазпускането на бившия СССР и прилежащия му соцлагер САЩ и европейските им съюзници си приписаха статута на победители, които да диктуват правилата на всички останали и да ги видоизменят според желанията си. Прагът на световното претръпване спрямо двойните стандарти и погазването на правни и морални норми бе многократно прекрачван с войни, „мироопазващи“ бомбардировки, санкции – и в Югославия, и в Афганистан, и в Ирак, и в Либия, и в Сирия…
В Украйна дойде препъването. Естествено – заради фактора Русия. Самозабравата, че „международната общност“ може да прави каквото и където си иска, дори в „слабините“ на Москва, излиза сега солено на всички. Насъскването на майданския радикализъм, в който се инвестира не от вчера (справка – откровенията за 5-те милиарда на небезизвестната Виктория Нуланд) и който избухна до зловещо окървавяване в Киев, нямаше как да не пропука дълбоко една толкова нееднородна и изкуствено съшита република като Украйна. Нито пък можеше да бъде благо преглътнато от заетата с олимпиадата си Русия, колкото и да й се искаше по онова зимно време да изглежда бяла и пухкава. Натискът на замечтаните да добутат НАТО досами руската граница Съединени щати и на най-пристрастните по украинското направление членки на ЕС логично изправи Москва на нокти. А преливащата капка дойде с първите истерично антируски действия на новите управляващи в Киев, които Кремъл и досега нарича „хунта“ с, общо взето, необоримия аргумент, че никой не ги е избирал на постовете им. Референдумът в Крим и присъединяването на полуострова към Русия под „охраната“ на разположените там руски части изигра ролята на московско удряне с юмрюк по световната маса. Завъртя се огледална риторика в духа „щом вие така, и ние така“. От всички руски ръководни нива начело с президента Владимир Путин се чу ясно и недвусмислено, че на Русия й е писнало да я правят на луда, че щом Западът не се свени да действа силово къде ли не и дори пряко да застрашава стратегическите й интереси, тогава и тя ще се държи по същия начин, особено що се отнася до съдбата на руско и рускоезично население. Отговорът от САЩ и ЕС – първата серия наложени наказателни санкции срещу Москва заради Крим – бе посрещнат от руска страна с насмешка, но и с допълнително изостряне на тона, с втвърдяване на националистическите нагласи, с главоломен скок в рейтинга на Путин, с масова подкрепа за позицията му в тази конфронтация. Впрочем това е типичният ефект за всяка страна, станала обект на санкции – наказателните мерки винаги циментират властта, вместо да я подкопаят, и разпалват патриотизма. Достатъчно е да се споменат Куба или Иран.
Ескалацията в самата Украйна не спря, както не спряха и насочващите визити там на многозначителни американски емисари – от шефа на ЦРУ Джон Бренън до вицепрезидента на САЩ Джо Байдън. Нажежаването в Източна Украйна, която исторически и дори генетично е съвсем различна от Западна, доведе до нови обвинения най-вече от САЩ, че зад обявяващите се за федерализация местни опълченци стои Москва. Опитът кризата да се реши с преговори в Женева не доведе до нищо. Оказа се, че Русия и Западът имат съвсем различни представи за същността на постигнатите там договорености. Когато става дума за разоръжаване на незаконни формирования и за освобождаване на окупирани сгради, Кремъл разбира, че това трябва да се случи с продължаващите да се разпореждат в центъра на Киев екстремисти от „Десния сектор“, „Свобода“, „Самоотбрана на Майдана“ и др. Докато управляващите в Киев и менторите им от САЩ отнасят договореното към федералистите от Източна Украйна.
Разминаването непрекъснато възпроизвежда все по-покъртителни взаимни удивления от „неадекватността“ на отсрещната страна. Ето какво например видя в реакциите на Путин държавният секретар на САЩ Джон Кери, дал интервю по този повод пред „Уолстрийт джърнъл“: „Усеща се, че той си създава своя собствена реалност, собствен свят, откъснат от реалността на другите, включително на народа му… Очевидно украинската криза се подхранва от личните амбиции на Путин, напълно неприемливи за ХХІ век… Това е толкова неадекватно…“ Кери изразява също убеждението си, че тъкмо обявените от САЩ и ЕС санкции възпират Русия да нахлуе в Източна Украйна. Той обаче не изключва конфликтът да премине и в открита война, която може да бъде предизвикана от „провокатори“.
Ето пък как отговаря Путин, направил изявления след среща в Минск с колегите си от Беларус и Казахстан по любимия му проект за Евразийски съюз: „Що се отнася до т.нар. санкции, то аз и първия им пакет (за Крим) смятах за незаконен и неприятелски акт спрямо Русия, нанасящ вреда на руско-американските и руско-европейските отношения. Но вторият пакет – тук пък въобще не е ясно за какво става дума! Даже ми е трудно да си обясня от какво е предизвикан. Няма никаква причинно-следствена връзка между ставащото сега в Украйна и Русия. Мисля, то е свързано с това, че нашите партньори подеха украинската криза по силов сценарий, а после осъзнаха до какво води това и сега търсят виновен. Но Русия няма нищо общо. Чуваме, че там имало наши спецчасти, инструктори… Отговорно заявявам – там няма руски инспектори, нито спецчасти, нито войски. Никого няма! Сами забъркаха кашата, а сега искат да я махат от огъня с нашите ръце.“ След като призовава за вътрешноукраински диалог, Путин отправя и ясна закана: „Правителството на Русия вече предложи да се предприемат някакви ответни стъпки срещу санкциите. Смятам, че това не е необходимо, но ако подобни неща продължат, ние ще трябва да помислим кой и как (от чуждите фирми) работи в Русия.“
Не само обръщането на гръб на западните бизнес партньорства, но преди всичко изтъняващата миризма на руски газ от тръба с врътнато кранче е големият кошмар на Европа, разбира се. Да не забравяме, че при такъв – все по-реалистичен! – сценарий най-потърпевша ще е на 100% зависещата от руски газови доставки България. Но това ще е само елемент от цялостната съвсем сериозно и много мащабно разработвана в Русия стратегия за по-нататъшното й алтернативно поведение на световната сцена. Както в суровинно-икономическо-финансов план, така и в геополитически. Москва се е насочила към дълготрайно преориентиране и на пазарните си, и на партньорските си приоритети – от Европа и САЩ към Азия, Латинска Америка и дори Африка. След като наобиколи с такива мисии мощния, приятелски и жаден за руски енергоносители Китай, както и бързоразвиващия се Виетнам, външният министър Сергей Лавров тръгна на многозначителна обиколка от Куба през Никарагуа и Перу, та чак до Чили (това са все страни с дълготрайни връзки с Русия, включително и с много руски възпитаници на важни постове). Още през март подобни послания до Панафриканския парламент отнесе и спецпредставителят на руския президент за Африка Михаил Маргелов, приемайки в отговор овации за разчупването от Русия на еднополюсния свят и покани за разширяване на сътрудничеството с Черния континент, на който прогнозират бурно развитие в близките години. Топли перспективи се откриват и в руско-индийските отношения с очертаващото се оглавяване на Индия от недопускания в САЩ националист Нарендра Моди. Очаква се това лято да бъде утвърден строежът на нефтопровод от Русия до Индия. Мащабни руски енергийни проекти се готвят и в посока Иран.
Естествено, САЩ също трескаво шетат из „голямата шахматна дъска“, търсейки най-вече прегрупиране в Азия, което да уравновеси поне донякъде очертаващия се мощен съюз Русия-Китай. Именно тази основна цел преследваше неотдавнашното посещение на американския президент Барак Обама в Япония, Южна Корея, Филипините и Малайзия.
Междувременно в Москва в спешен порядък е разпоредено в отговор на американско-европейските санкции да се разработват алтернативни руски системи за банкови карти, независими от САЩ местни софтуерни програми, че дори и самостоятелен руски интернет, вече кръстен на шега „Чебурашка“. Икономическият съветник на Путин акад. Сергей Глазиев стигна и по-далеч – предложи Русия сама, без да чака нови санкции, да се изолира още повече от Запада, нанасяйки му така неизбежния във взаимосвързаната глобална финансова система допълнителен ущърб. Глазиев призова да се загърбят доларът и еврото, което да удари болно и двете световни валути. Вярно, засега радикалните му мерки (напомнили на някои севернокорейските идеи „чучхе“ – „опора в собствените сили“) не бяха подкрепени, но не бяха и напълно отхвърлени…
Русия може да отмъсти на САЩ и отказвайки се от подкрепата си за изтеглянето на американците от Афганистан, което ще ги постави в „сандвича“ между афганските и пакистанските талибани.
Естествено, пораженията на американските саннкции върху Русия също ще са и вече са болезнено осезаеми. Най-пряко това се усеща в банковия и изобщо във финансовия сектор. „Попадайки в черния списък на финансовото министерство на САЩ, дадено физическо лице или корпорация вече не може да оперира с американски долари. А 87% от световните операции с чужда валута са именно в долари,“ сочи сп. „Нюзуик“.
Същевременно американските IT гиганти като Microsoft, Oracle, Symantec или Hewlett-Packard, които също са се присъединили към санкциите, всеки момент могат да изключат своето програмно осигуряване за руските си клиенти. А те не са само в банките или конвенционалните производства. Наблюдателката на радио „Ехото на Москва“ Юлия Латинина припомня, че от това ще пострадат най-много руските високотехнологични отрасли, включително военната индустрия.
Вярно, че всичко е взаимносвързано в днешния свят и при санкции страдат и понасящата, и налагащата страна. И все пак нивото на конфронтация покрай украинския въпрос вече е такова, че аргументът за финансово-икономическата щета остава в сянката на разпалените емоции и на геополитиката. А там в момента доминира руската амбиция за реванш заради последните две десетилетия подчиненост на американския световен ред. Затова – поне за момента – прекалени оптимисти изглеждат онези, които все още виждат шанс за дипломатически компромис по Украйна. И все по-реалистични са прогнозите за разпадането й. Както и за разпадането на цялата позната ни досега световна система. Историята свършва. Започва нова.
Автор: Къдринка Къдринова
Източник: http://www.temanews.com