Автор: Оля Ал-Ахмед, „Стандарт“.
В последния момент асистент спасил грузинеца от разкъсване
Гия Ерадзе е роден в град Тбилиси, Грузия, на 3 октомври 1978 г. През 1989 г. се включва към тбилиския цирк, като успешно е съвместявал училището с манежа. През 2000 г. завършва Държавната школа за естрадно и цирково изкуство „Ш. Милорава“ в Тбилиси. През 2006 г. Ерадзе е щатен сътрудник на Екатеринбургският държавен цирк, а от 1 март 2008 г. е назначен за Директор на трупата „Цирковото шоу – „Пет Континента“. През 2010 г. за особен принос в развитието на цирковото изкуство Ерадзе е удостоен със званието на Академията на Цирковото изкуство на Руската федерация. Награден е и със златната награда на петия световен фестивал на цирковото изкуство в Москва. Създателят на мега спектакъла „Пет Континента“ получава и престижния орден „Златна звезда“…
Ерадзе няма семейство и деца. Казва, че напълно се е отдал на цирка и ще му бъде предан до края на живота си. Съдбата на талантливите хората в изкуството е да са самотни, смята шоумена. За Гия Ерадзе циркът е начин на живот, не работа. Той се определя като „локомотив на огромна композиция, която тегли на раменете си“. „Аз съм бавачка на всичките си артисти“, казва Ерадзе. Грузинецът е безстрашен укротител на най-страшните зверове, но и продуцент, сценарист, хореограф, художествен ръководител, сценограф, актьор, акробат, дресьор, танцьор, мениджър, директор и собственик на най-атрактивното шоу в Русия. Прозвището „Кралят на руския цирк“ му отива толкова много, че би трябвало да се изпише на личната му карта.
Бяга от родителите си
Влизам в лабиринтите на най-известния цирк в Москва – цирка на легендарния Никулин, на „Цветния булевард“. Вървейки по лабиринтите на сградата чувам странни звуци на животни и репетиращи циркови артисти. По коридорите се разминавам с толкова шарени хора. Артистичната атмосфера витае от всяко ъгълче.
Стигаме до гримьорните. Вратата се отваря и ме посреща екстравагантния грузинец Гия Ерадзе – „Кралят на манежа“. Гримьорната му е отрупана с какви ли не лъскави джаджи, красиви бастунчета с камшици, гримове, марково бренди и бонбони. Гия Ерадзе започва разказа за живота си – специално за „Стандарт“.
Грузинецът се гордее, че сам е запалил звездата на успеха. Родителите му са хора на науката, които са били напълно против цирковите му изяви и замисли. От 11-годишен Гия се е катерил сам по стръмната стълба на кариерата и покорява върха без предпазно въже.
Започва кариерата си от един бял гълъб
„Имах големи проблеми с баща си, заради желанието си да се отдам на цирковото изкуство. От малък циркът ме е привличал и нищо не беше в състояние да промени желанието и да ме откаже от мечтите ми!“, казва той.
Родителите му се препречили, особено баща му, който категорично е бил против най-големият син в семейството, който трябва да е за пример на по-малките – точно пък той най-малко трябва да става „циркаджия“. Грузинските традиции са много строги и се спазват до ден днешен. Но малкият Гия е твърдо убеден, че ще се опълчи на семейните правила и норми и поема към великото изкуство. Упорит и невероятен инат, грузинчето се опълчва на света. Той е готов на всичко, само и само да постигне целта си и да сбъдне мечтите си. „Никога родителите не трябва да пречат на децата си в осъществяването на техните мечти!
Това е грях, който по-късно много родители не могат да си го простят,“ пояснява Гия Ерадзе. Ако детето е родено под щастлива звезда и иска да се развива осветен именно от тази звезда, не трябва да му се забранява. Това много пречи в бъдещата кариера и изграждането на личността, смята укротителят на лъвове и тигри. „Много ми пречиха. Донякъде ги разбирам, защото и двамата нямаха абсолютно никакво отношения към цирка. И правиха всичко възможно да ме спрат, но не успяха!“, си спомня с тъга грузинецът.
Бащата на Гия Ерадзе е бил преуспяваш бизнесмен, майка му е преподавала политикономия в Университета. В Грузия традициите повеляват най-големият син да тръгне по стъпките на баща си и да продължи делото му. Но в един прекрасен ден непокорното синче тръгва за училище, но така и не стига до даскалото, защото бяга от къщи и отива в цирка, с който заминава на турне в Ереван, без да каже на родителите си. Майка му е на ръба на нервна криза, а баща му меко казано побеснява. След като разбират къде е, тръгват и буквално си го връщат за ръчичка…
Язди от 11-годишен
Гия дълги години се е занимавал с конен спорт и от малък има невероятно разбирателство с конете. На 11 години той се среща с народната артистка Нана Мелкадзе, която е дошла в хиподрума, за да си подбере момчета и момичета – джигити, за новото й конно шоу. По това време са набирали кадри за националния цирк на Грузия, където е немислимо без ярките атракции с коне. Майсторската езда е присъща за кавказките народи, но за грузинците това е религия! И така малкият Гия се запознава с известната актриса, която отказва обаче да го вземе в шоуто си с коне, въпреки невероятните му умения да язди и да общува с конете.
Причината е, че Гия е само на 11, което е в противовес със закона. Но напористото момче е било готово на всичко само и само да попадне в цирка. Тогава то й предлага да се грижи за конете, и то напълно доброволно и безплатно. Тя склонява, защото вижда, че е безполезно да се бори с ината му. За малкия Гия настъпва нов период в живота. Той сияе от щастие. Редовно бяга от училище, пропуска занятията само и само да бъде в цирка и да полага максимални грижи за конете-артисти. За да навакса училищния материал учи в конюшнята, докато конете са на манежа на репетиции и спектакли. Като ги нахрани и напои след представление, пак прави по някое домашно… И така започва животът му в цирка, който постепенно се превръща за него в дом.
Той чака с нетърпение да звънне училищния звънец, след което тича към цирка, където прекарва целия си следобед, докато не свърши и последното представлението. Родителите му се отказват от борбата с него, тъй като виждат, че са губещи. Конете не могат вече без него. Нана Мелкадзе категорично забелязва таланта на момчето да общува с животните, което е много важно за един цирков артист. Народната артистка на СССР вече е убедена, че в него има заложби, които могат да се развият. Тя го допуска до самото шоу, където юношата започва да прекарва по 24 часа. Започва и уроци по класически балет. Така се увлича по него, че се колебае да остане ли в цирка, или да се отдаде изцяло на танца.
Надделява циркът. Първото му участие в програмата на манежа се е казвало „Балет и гълъби“. Цирковият номер е представлявал валс с бели гълъби, които са летели и кацали по много красив начин на сребърно дърво. През цялото време на полета им двамата партньори са във вихъра на валса, а белите гълъби кацат в такт ту на сребърното дърво, ту върху танцовата двойка. Номерът е бил изключително романтичен. После Гия го взимат в състава на националния цирк на Тбилиси и той започва активната си професионална работа на манежа, с много турнета. В един момент обаче гълъбите му се струват прекалено малки, кротки и твърде нежни за буйният му непокорен нрав.
Той се замисля да започне атракции с други, по екзотични животни. Междувременно борбата с родителите му не стихва, напротив. Всеки негов пореден успех в цирка, засилвал гнева на консервативния му баща. Гия благородно го лъже, че като навърши 18 г., ще напусне цирка. Артистът признава, че е излъгал главата на грузинското семейство само и само да го остави на мира. След навършването на пълнолетие Гия Ерадзе прекрачва във фазата на един съвсем нов живот. Той стремително расте нагоре в кариерата си на цирков артист и повече не се връща в къщи. Ден след ден се утвърждава на манежа с все по-сложни атракции, акробатика и дресура.
За него казват, че е майстор на иновациите. Ерадзе е убеден, че е време класическият цирк от неговото детство да остане в историческия музей, защото новото поколение, децата, та дори и техните родители искат да видят нещо напълно ново. Решава да създаде цирково, естрадно и балетно шоу в едно. Първи купува лазерна техника, влага изключително много средства в създаването на ярки, напълно нови костюми. Включва активно и животните към естрадно-балетното шоу. Успехът идва без закъснение. Трупата пълни стадионите, а в по-малките градове са им предоставяли най-големите зали и пространства, за да могат да и в провинцията да се насладят на нетипичният грандиозен мега-спектакъл.
Законите на ЕС го спират
Ерадзе поддържа колектив от над 260 човека. Повече от двадесет ветеринаря се грижат ежедневно за животните му, които живеят в по-голям лукс от хората – ядат най-качествената храна обогатена с витамини и минерали, и ежедневно минават ветеринарен контрол. Но финансовата криза в Русия е засегнала и цирковото изкуство, където се влагат големи инвестиции в декор, костюми, реквизит и специализиран персонал. Ерадзе решава да раздели вече нарасналия му колектив на две.
Спектаклите също се разделят, тъй като новите атракции и дресури вече не се побирали в рамките на едно представление, което би трябвало да е 5 часа – прекалено дълго за съвременната публика. И така Гия прави „Кралски Цирк“ в два спектакъла – „Баронети“, което в превод означава „Кралската свита“ и „Пет континента“. В спектакъла „Баронети“ участват ветераните на грузинеца, които вървят с него от самото начало на създаването на цирка. Всички дресьори на мегаспектаклите на Ерадзе са негови възпитаници, които са се обучавали на най-трудните дресури от него. В „Баронети“ публиката с изумление аплодира сложните номера изпълнявани от чифтокопитни като камили и зебри. В спектакъла участват мечки и над десет породи кучета. За всички тях Гия говори като за равни, като ги нарича ласкаво „колегите ми в работата“.
„Пет континента“ пък е определено като най-грандиозното шоу от световен ранг. С него Ерадзе обикаля цяла Русия, но уви, не може да обиколи света, и най-вече Европа. Причината е в това, че някои страни не давали разрешение да влизат през границите им екзотичните и диви животни. Почти бил договорен гастрола му в България, но страните от ЕС забраняват внасянето на чифтокопитни животни и някои птици. А без тях шоуто се обезсмисля.
„Много искам да дойда в България и да покажа спектакълът си на вашата публика, но за жалост съм възпрепятстван заради европейските законите. Надявам се да се намери компромис, да се подпише споразумение за временното ни влизане и излизане с тези животни. Разбирам, че има определени ветеринарни изисквания в ЕС, но те парират напълно цирковото изкуство! Губещи от цялата тази работа е публиката на Европейския съюз“, твърди Гия Ерадзе.
Засега той се задоволява с вътрешния пазар. „Русия е необятна на шир и на длъж. Над 12 хил. км. е дължината на страната ни от Москва до Владивосток. Няма друга такава държава в света, в която да летиш 8 часа и да се приземиш на същото място. Ако тръгнем от Москва до Владивосток и обиколим всички градове в страната ни, където има стационарни циркове, то това е работа за 5 години“, уверява Гия Ерадзе.
Тайните на дресурата
Укротителят на опърничавите зверове счита, че всички животни са опасни, но най-страшни са лъвовете самци. Разказва, че е имал в кариерата си няколко ситуации, когато буквално е щял да стане закуска на лъвовете. „Не пожелавам дори и на врага си да изпита това, което съм изпитал аз, бидейки нападнат от лъв. И то лъв, когото лично съм опитомявал. Не трябва никога да се забравя златното правило : животното си е животно, и хищникът си е все пак хищник!“, споделя артистът.
Най-страшното преживяване на грузинеца е било, когато преди години го напада вътре в клетката бял лъв. „Белият лъв е изключително рядък екземпляр и явно генетиката му е малко объркана. Създава впечатление, че те разбира и се подчинява, след което си прави каквото си иска. Своенравен е. Ако асистентът ми не беше в непосредствена близост, този разговор нямаше да се състои. В сублимния момент, когато белият звяр се нахвърли върху мен, асистентът ми заля животното със силна струя вода. Така го прогони. Иначе фаталния край беше сигурен. Много мои колеги бяха разкъсвани от лъвовете. Някои от тях загинаха, други – останаха инвалиди за цял живот. Рискът в нашата професия е огромен и е ежедневие. Сега, след нашия разговор, аз ще вляза два пъти в клетката. Ще вляза, но дали ще изляза – никой не знае…Това е да си в цирка. Ние не сме естрадни певци, пеещи на плейбек“, разказва Ерадзе.
Той се гордее с това, че не се пъха в професии, от които не разбира. Изпълнил е мечтата си. Отдал се е на любимото си дело, което от мечта и хоби се превръща в негова професия. Гия зная какво иска. Просто следва предначертания път. „Гордея се , че успях да направя най-доброто цирково шоу в нашата страна. Русия е велика, тя ме вдъхновява и мотивира. Убеден съм, че стига да съм жив и здрав, мога да създам още много иновативни спектакли“, казва Ерадзе. Който сега помага на болния си баща и го издържа финансово.
„Бъдете здрави, борете се, работете с желание и настроение, само така мечтите ви ще се превърнат в реалност“, съветва читателите ни Кралят на манежа.