Клавиатурата на компютъра ми вече дава дефекти, често трябва два-три пъти да удрям клавишчето, за да видя съответната буквичка на монитора. Както човек може да се досети, отнасяше го „интелекта“ на бутончето. Изписвайки обаче веднаж името Клинтън, клавишчето на „л“ не зацепи както обикновено, само че полученото име излезе съвсем вярно – Кинтън. Защото госпожата, която се е устремила да остане в историята на Америка като първата жена президент, здравата е цицала от поста външен министър 2009-2013 г, за да натрупа бая кинти за семейната фондация.
Хилари Кинтън здравата е нагазила в подозрения за конфликт на интереси – този извод се налага от разкритията за електронната й преписка, извършвана от личен и (незащитен) сървър, вместо от служебен и (защитен) сървър. И макар че американската Темида не намери основания да й потърси сметка, това съвсем не означава, че няма редица основания Клинтън да остане в историята като Кинтън.
Ето част от основанията.
По-рано тази година американската организация Judicial Watch обнародва нови данни, получени от нея в рамките на съдебния процес с Държавния департамент на САЩ въз основа на Закона за свободата на информацията. Организацията се съди с дипломатическото ведомство на страната от 2013 година, изисквайки от чиновниците му да разкрият поисканата от нея по-рано информация за служебната преписка на Хилари Клинтън, която тя е водила в качеството си на държавен секретар. JudicialWatch обръщаще внимание на тясното сътрудничество между Хилари Клинтън като външен министър и фонда на съпруга й The Clinton Founation („Фонда Клинтън“). „Новите документи на Държавния департамент показват, че Хилари Клинтън и нейните помощници са били въвлечени в събиране на средства за „Фонда Клинтън“, заяви Том Фитън, ръководителят на JudicialWatch. Държавният секретар Хилари Клинтън е работила ръка за ръка с „Фонда Клинтън“ по въпросите са събиране средства и външната политика. Въпреки законът и своите обещания в обратното, Хилари Клинтън превърна Държавния департамент във вашингтонския клон на „Фонда Клинтън“.
Заради съдебния спор между организацията и Държавния департамент се появиха съобщения, че когато Клинтън е заемала поста държавен секретар, във „Фонда Бил, Хилари и Челси Клинтън“, както вече е прекръстен „Фонда Клинтън“, са постъпили милиони долари от най-малко 7 чужди правителства, включително от Алжир, Кувейт, Катар и Оман.
Следващото основание датира от 2007 година, когато данъчното управление на САЩ (Internal Revenue Service, IRS) поиска от швейцарската банка UBS данни за сметки на американски граждани, укриващи данъци. Първоначално службата искаше да получи сведения за 20 млрд долара, укрити в 52 000 сметки на банката. Банката се опъваше, но през 2009 година сключи сделка, че признава съдействието си, оказвано на американци за укриване на данъци. Тя се задължи да прати глоба от 780 млн. долара и да предостави сведения за 250 притежатели на сметки. Нерешен обаче остана въпросът за още 52 000 сметки. Сега, на фона на скандала с електронната преписка на Хилари Клинтън, изданията The Wall Street Journal и The Hil припомниха, че през същата 2009 година швейцарският външен министър г-жа Мишлин Калми-Рей проведе среща с Хилали Клинтън. След тази среща първата дипломатка на САЩ съдействала пред данъчната служба да бъде съкратен броят на подозрителните сметки на американците в UBS. Така след намесата на Хилари службата поискала сведения само за 4000 сметки. От 52 000 прозрачността и законността на Хилари и на САЩ паднаха 13 пъти. Впоследствие UBS привежда вън „Фонда Клинтън около 600 000 долара. Отделно UBS платила 1,5 млн долара лично на Бил Клинтън за негова „закрита лекция“ пред един от висшите мениджъри на банката. Ето ви нагледна илюстрация на твърдението на JudicialWatch, че като външен министър Хилари Клинтън е работила ръка за ръка с фонда на съпруга си.
Излиза, че Кинтън е лишила хазната с неизвестно колко милиона долара и то по време на финансовата криза, която разтърси не само страната й, но и целия свят. Но понеже няма документални доказателства (стенограма, аудио или видеозапис), че тя е решила проблема на швейцарската банка срещу дарение за „Фонда Клинтън“, няма как да бъде предявено обвинение срещу нея. Да, ама Клинтън няма вече да изчисти от себе си името Кинтън. Тя е лишила държавата с милиони, но пък фамилният фонд се обогатил с над половин милион долара. Ето такъв човек утре може да оглави САЩ. Интересно с колко ли още президентът Кинтън ще ощетява американската хазна и ще обогати личните си авоари, макар и под формата на благотворителен фонд.
Следващия компромат за Хилари Клинтън е т.нар. уранова сделка. Заради нея „ценностите“ на евентуалния бъдещ президент на Америка толкова окуцяха, че вече стъпват само с патерица. В същото време в сделката има нещо гротескно: оказва се, че днес една пета от урана на САЩ е в ръцете на държавата, която висши американски представители и съпартийци на Хилари смятат за най-голямата заплаха за страната си – Русия. Да, точно така, руската компания „Росатом“ е собственик на 20 процента от урана на САЩ, който както знаем е стратегическа суровина и не се продава току-така. И пръст в това отношение имаше ведомството, оглавявано от Хилари Клинтън.
Става дума за една многоходова и продължителна сделка, движена в различни държави за суровина, притежавана също от няколко държави. В основата й една неголяма канадска компания, която от един момент на сложната комбинация придобива името Uranium One. Тя става собственик на уранови рудници в САЩ, Казахстан и други държави. Дял от нея обаче решава да купи руската държавна компания „Росатом“ и това се случва през периода 2009-2014 година, както става ясно от публикация на вестник „Ню Йорк таймс“.
Понеже Uranium One е имала рудници в САЩ, трябвало разрешение от Комитета по чуждестранни инвестиции на САЩ за сделката с руската компания. Това е държавен орган, който много трудно казва „да“ за сделки с държави с не особено демократични режими, към които спада и Русия според американски стандарти за демокрация. В комитета влизат представители на редица министерства и ведомства, но последен има думата Държавният департамент на САЩ. И най-неочаквано за всички той казал „да“ за сделката. Нито стратегическата важност за урана, нито участието на една не съвсем демократична страна са влезли в сметките. Така през 2010 година руската страна придобила 51% от акциите на канадската компания, а след серия от споразумения придоби и пълния контрол над нея. В крайна сметка Русия получи правото да се разпорежда с една пета от добивания и преработвания в САЩ уран.
Няма факти лично Хилари Клинтън да е дала разрешението на Държавния департамент, но съвпадение на редица факти пораждат подозрения, че тя едва ли е стояла със скръстени ръце по тази сделка. Така например „Ню Йорк таймс“ писа, че в хода на консолидацията на акциите на Uranium One „Фондът Клинтън“ е получавал щедри дарения (до 7 млн. долара) от хора, които така или иначе са свързани с тази компания. И друго показателно съвпадение – парите били превеждани в ключови моменти от уреждането на сделката с Москва, примерно когато се изисквало одобрението на Държавния департамент. Впрочем любознателни люде научили, че от всички тези дарения в отчетността на фонда било отразено само едно – за сумата от 250 000 долара. За останалите дарения журналистите научили, изучавайки канадски финансови документи.
Върхът обаче на странните съвпадения и очевидно тайни транзакции е хонорарът от 500 000, който Бил Клинтън получил за реч в Москва през 2010 година. Тогава съпругата му е външен министър. И това е станало през юни, когато е бил сключен договорът за контрола на „Росатом“ върху 51% от акциите на канадската компания. Сумата впрочем е била платена от руската банка „Ренесанс Капитал“.
Ако Русия е действително е заплаха, излиза че Клинтън има пръст в застрашаването на страната си заради няколкото милиона долара за семейния фонд.
Последният случай е вече чиста проба шуробаджанащина, която неизвестно защо се смята, че вирее само по ценностните ширини на недемократични държави или на държави с тежко диктаторско минало.
Телевизия „Фокс нюз“ разкри, че като държавен секретар Хилари Клинтън е споделяла поверителна информация за финансова криза в Гърция. Това е било от полза за зетя й, който оглавява инвестиционен фонд и се е специализирал върху операции по гръцкия дълг. Телевизията се позовава на разсекретената поредна порция служебна преписка на Клинтън по електронната поща. Според имейлите през 2012 година тя разбрала по дипломатически канали какво смята да прави Германия с реструктурирането на гръцките дългове и споделила тези данни със Сидни Блументал. Той е консултант на фонда “Бил и Хилари Клинтън“. През същата 2012 година зетят им Марк Мезвински под егидата на своя хедж фонд Eaglevale Partners („Ийгълвейл партнърс“) и в комбина с банката Goldman Sachs („Голдмън сакс“) основал на Каймановите острови мрежа от финансови компании с активи от 325 млн. долара. Тези компании са водили активна игра на фондовата борса, надявайки се на рядко покачване стойността на дълговите задължения на Гърция. С други думи, благодарение на тъща си той и партньорите могли да изкупуват евтино държавни бонове, а после да ги продават скъпо.
Скандалът с извършените от Клинтън нарушения с електронната й преписка, за които самата тя си призна, бе осветен достатъчно, затова в случая заслужава внимание следната подробност. И тя не е свързана с проблема за сигурността, който бе в „окото“ на политическото торнадо с преписката.
Да, след напускането на поста Хилари е предала на Държавния департамент цялата си служебна преписка (55 000 имейла) – както си му редът. Но пък махнала личната си преписка от над 33 000 имейла. И заради това заслужено бе подложена на остра критика. Дали не ги е махнала, защото от тях става ясно, че всъщност си е чиста проба Кинтън.
Всъщност всеотдайна ли е благотворителността на фонда. В САЩ действа една организация, която следи за дейността на благотворителните структури – нарича се Charity Navigator. Нейната цел е да известява дарителите, ако дадени от тях пари не отиват по предназначение. Та тази организация е включила фонда на клинтънови в списъка на проблемите организации. Причината е, че тя разполага с данни, от които се вижда, че през 2013 година фондът е събрал примерно 140 млн. долара за подпомагане на бедни американци, но за тази цел е похарчил само 9 милиона. И в същото време цели 60 млн. са отишли за самия фонд – заплати, плащане на полетите, наем на помещения, провеждане на конференции и прочее. Обикновено благотворителните организации в САЩ харчат за разходите не повече от 25% от постъпващите средства.
Между другото допитванията показват, че немалка част от американците смятат Хилари за лъжкиня. Въпреки това тя изпреварва съперника си Доналд Тръмп. Хубаво, но се питам коя ли Хилари ще стане президент на САЩ – Клинтън или Кинтън.
Що се отнася до старичката ми клавиатура, явно в нея има хляб, щом от дефекти прави ефекти.
Автор: Юри Михалков, Поглед.инфо