Петроглифите в Канозеро
Канозерските петроглифи са наистина уникални – малко са местата в света, където скалните рисунки са толкова групирани и са толкова разнообразни. Те са известни на местните жители отдавна, но официалната дата на откриването им е 1997 г., когато информацията за тях достига до учените-археолози.
Повечето от петроглифите са открити на островите: Елови, Горели и Каменни. Друга част от рисунките са издълбани в скалите на остров Одинокая.
На рисунките са изобразени хора (антропоморфи), животни (лосове, елени, китоподобни, риби, змии, бобри, мечки, видри, птици) и други предмети: лодки, кръстове, колела, брадви, следи от стъпки, животински следи и дори ски. Изобразявани са и ритуални сцени, сцени на взаимоотношения между хората. Възрастта на над 1200 рисунки надхвърля шест хиляди години. Канозерските петроглифи са и един от петте най-големи паметници от първобитната епоха в света.
През 2008 г. в село Умба, Терски район, е създаден музей за опазване, изучаване и популяризиране на петроглифите. През 2014 г. над основната група изображения на остров Каменни е издигнат прозрачен защитен купол, изработен от монолитен поликарбонат с диаметър 20 м и височина 10 м. Той покрива повече от 600 изображения, което допълнително ще ги предпази от разрушителното въздействие на природата и човека.
Канозерските петроглифи са обект на културното наследство на Руската федерация
Древният лабиринт «Вавилон»
Уникалният лабиринт е част от древния мистичен култ на келтите. Сложните проходи са изградени изцяло от камък, обрасъл в зеленина. Възрастта на лабиринта надхвърля 2000 години!
А неговото предназначение все още е обвито в тайни и мистерии.
Един от федералните паметници (единственият в света, според вида на конструкцията, съгласно данните от изследванията) е каменният лабиринт „Вавилон“. Спираловидното съоръжение от камъни, с диаметър 6-10 м, датира от второто хилядолетие пр.н.е. Този археологически паметник се намира в района на бившия риболовен басейн Малая Питкул.
Лабиринтът Кандалакша е „безизходен“ лабиринт. Влизайки вътре и започвайки да се движите по спирала, вие се озовавате близо до централния пръстен и затворена дъга. И ако продължите да се движите, без да променяте посоката, ще трябва да кръжите около тази дъга вечно.
Един от изследователите на лабиринтите, Джон Крафт, в книгата си „Богинята в лабиринта” стига до извода, че лабиринтът е символична точка на концентрация на световете, като древен символ на Света, и Кандалакшският лабиринт повече от всичко съответства на него: „човек, влизайки в света, трябва да пребивава в него завинаги, без да нарушава неговите закони“.
Лабиринт «Умбский»
Всички северни лабиринти са направени от неголеми камъни и имат вид на овал със сложни проходи, водещи до центъра на структурата. Има няколко вида лабиринтни конструкции. Забелязано е, че лабиринти от различни видове могат да съществуват в непосредствена близист, а идентични конструкции могат да бъдат срещани в райони, разделени на стотици километри.
Предназначението на древните лабиринти все още остава загадка. Според една от хипотезите, древните хора са извършвали ритуални церемонии в близост до тях. Друга хипотеза гласи, че лабиринтите са построени в местата на погребения, така че душите на мъртвите да се заблудят, лутайки се в спиралата, за да не безпокоят живите.
Този лабиринт, наречен „Умбски“, се намира на нос Аннин Кръст, разположен на 13 км от Умба на запад. Той е един от трите, запазени на територията на Колския полуостров. Според някои изследователи, в древността е могло да има много повече вавилони – до 50, но някои от тях не са били пощадени от времето, а местоположението на други може да е забравено. Умбският лабиринтът представлява концентрично разположени каменни кръгове, с външен диаметър 12-15 метра, образуващи сложна, заплетена структура от проходи.
Централният вход се намира от противоположната страна на морето. Времето на създаване се оценява приблизително на 16-18 век пр.н.е. Точното предназначение не е известно, но повечето мнения клонят към две версии: религиозни обекти или риболовни съоръжения. Последната хипотеза предполага, че в геологично близкото минало лабиринтите са били разположени в приливната зона на морето и са били използвани за риболов. Камъните служели като капан за рибата при отлив. Ако това е вярно, тогава положението на „вавилоните“ спрямо съвременното морско равнище предоставя уникален научен материал за оценка на тектоничните движения през последните 2-3 хиляди години.
Загадъчните пирамиди
Според различни изследователи възрастта на пирамидите е около 100 хиляди години пр.н.е. – това е епохата на средния палеолит.
В гората, недалеч от руско-финландската граница, има цял комплекс от каменни пирамиди.
Структурите са много подобни на пирамидите на Ловозерие, които са били изследвани от професор Александър Барченко, изпратени в тези региони от самия Феликс Дзержински. Той е първият, който обявявя, че е открил останките от древни култури, които датират от период, по-стар от египетската цивилизация.
По-късно тези структури са изследвани от доктора по философия Валери Демин. Изявлението му шокира научната общност: На Колския полуостров са намерени следи от Хиперборея, легендарната северна страна, която многократно се споменава в древните митове.
https://murmansk.travel/journals/32
https://murmansk.travel/places/221
https://murmansk.travel/places/222