САЩ превърнаха армията си в „чуждестранен легион“, разполагайки военните си части в различни отдалечени зони на сражения и ангажирайки ги без всякаква мярка в безсмислени войни
Както вече е печално известно, началото на т.нар. „глобална война срещу тероризма“ беше поставено непосредствено след организираната от правителството на САЩ с помощта на Саудитска Арабия, терористична атака от 11 септември 2001 г. В Пентагона я нарекоха „дългата война“, т.е. там още тогава бяха наясно, че става дума за неограничен във времето и способен да се проточи до безкрайност конфликт с терористичните мрежи и подкрепящите го държави. И най-вече с онези, свързани с радикалния ислям. Разбира се същите тези терористични клетки и организации са спонсорирани от Белият Дом и ЦРУ. В тази връзка беше възкресена доктрината за противодействие на бунтовническите движения, погребана след поражението на Щатите във Виетнам, която започна да се интерпретира по нов начин.
Днес, когато Съединените щати вече за пореден път се оказват ангажирани с военни действия на територията на Афганистан, Ирак, Сирия и др. си струва да се замислим, кои са основните причини за перманентната война, водена в различни и често повтарящи се точки на света.
Напоследък стикерите в САЩ с надпис „Подкрепете нашите военни“ могат да се видят навсякъде в страната. С този слоган „подкрепата“ се изчерпва предимно с мълчаливото съгласие на обществото с новия американски стил на водене на войни
Американските военни започнаха да използват услугите на частни компании, което стимулира стремежа към извличане на печалба от воденето на войни и тяхното продължаване до безкрайност. За разлика от доброволците и наборните войници от миналото, мобилизираните днес военни корпорации, които олицетворяват новата наемна армия на Америка – Halliburton/KBRs (получила почти 40 милиарда долара само от договорите си в хода на войната в Ирак), DynCorps (получила 4,1 милиарда долара за подготовката на 150-хилядния корпус на иракската полиция, оказал се съвършено безпомощен срещу ислямистите) или Blackwater/Xe/Academis (чиито приходи от войната в Ирак са 1,3 милиарда долара) – нямат никакво желание да бъдат „демобилизирани“. Подобно на повечето корпорации, техният бизнес модел се основава на непрекъснатия ръст на печалбата им, а тя нараства най-бързо по време на война или на подготовката за нея. Затова те се превърнаха в предпочитания вариант за Вашингтон. Впрочем, заглавието на популярното кънтри парче Freedom isn’t free („Свободата не е безплатна“) с пълна сила важи и за войните. Както се казва, „който плаща, той поръчва и музиката“, затова днес корпорациите, набиращи наемници за безкрайните войни на Америка, могат да се похвалят с приходи от 138 милиарда долара, само по своите „иракски договори“ (данните са на Financial Times). Ако пък вярвате, че „приватизацията на войните“ може поне да ограничи разходите на американското правителството по тях, помислете още веднъж: както е известно, още през 2011 г. Комисията разследваща военните договори, сключени по време на войните в Ирак и Афганистан, стигна до извода, че щетите от мошеническите сделки, разхищенията на средства и злоупотребите са достигнали 60 милиарда долара и то само в Ирак.
Характерно за новия модел на войните, водени от САЩ, е, че когато наемниците, използвани в тях, се окажат опасни за американските интереси, те могат да бъдат отстранени само със сила. Навремето европейските владетели също стигат до този извод в резултат от горчивия си опит от Трийсетгодишната война, разтърсила Стария континент през ХVІІ век. По онова време могъщите командири на наемническите отряди, като Албрехт фон Валенщайн например, излизат от контрол. И само убийството на Валенщайн и утвърждаването на почти абсолютната власт на европейските монарси, позволяват тази война да бъде прекратена преди да е опустошила напълно континента, което пък се оказва от ключово значение за съхраняването и по-нататъшната експанзия на Европа. По-късно европейците експортират вътрешните си войни в различни части на света, но това е друга история.
Джими Картър е последният президент на САЩ, опитващ се по някакъв начин да контролира „държавата на националната сигурност“ (National Security State – доктрина, оформила се през периода 1945-1954 и отреждаща ключова роля във формулирането на американската политика на силовите структури като Департамента по отбраната и разузнавателната общност). Той съкращава броя на американските стратегически бомбардировачи В-1 и се опитва да постави в основата на външната политика на страната защитата на човешките права. Картър обаче се превръща в обект на подигравки заради „наивната“ му позиция относно ядрената война и е яростно критикуван за „слабостта“ си по въпросите на отбраната. Както е известно, поражението му на президентските избори през 1980 г., спечелени от Роналд Рейгън, доведе до 12-годишната доминация на президенти-републиканци, по време на която рогът на изобилието буквално се изля над Департамента по отбраната. Това принуди Бил Клинтън и ръководството на Демократическата партия да си направят съответните изводи и също да прегърнат концепцията за „държавата на националната сигурност“, макар и придавайки и една по-привлекателна и приемлива за избирателите форма. Този изгоден за военно-индустриалния комплекс „десен“ завой на демократите при управлението на Клинтън им помогна да избегнат обвиненията, стоварили се навремето върху Картър – поне докато републиканците не решиха да повишат залога, ориентирайки се след събитията от 11 септември 2001 г. към поредица от „кръстоносни“ войни в различни точки на света.
Как могат американците да защитят децата си от тази държава и от перманентната война? Само по един начин – да спрат с това безумие!
След изборите през 2008 г. Барак Обама не направи почти нищо за да промени курса, наложен от предшествениците му и не дръзна да отправи открито предизвикателство към доминиращите във Вашингтон войнствени кръгове.
Републиканците обаче не реагираха на това със смекчаване на критиките срещу президента-демократ, напротив атаките им срещу него достигнаха качествено ново равнище. Как иначе можем да си обясним поканата на председателя на долната камара на Конгреса Джон Бейнър към израелския премиер Бенямин Нетаняху да произнесе пред конгресмените скандалната си реч от началото на март 2015 г., насочена директно срещу „омиротворяващата“ политика на Обама по отношение на Иран и радикалния ислям?
Истината е, че след провала на доклада на Сената на САЩ за изтезанията в тайните затвори на ЦРУ (след който позициите на управлението, вместо да отслабнат, станаха още по-силни), вече не се упражнява никакъв сериозен контрол (да не говорим, че липсва всякаква опозиция) върху „държавата на националната сигурност“. Последните междинни избори, на които триумфираха ястребите републиканци, както и прогнозите за резултатите от президентските избори през 2016 г. не дават никакви основания да смятаме, че този контрол може да бъде възстановен в обозримо бъдеще.
„Подкрепата за американските части“ като тема за размисъл
Напоследък стикерите в САЩ с надпис „Подкрепете нашите военни“ могат да се видят навсякъде в страната. Всъщност, с този слоган „подкрепата“ се изчерпва предимно с мълчаливото съгласие на обществото с новия американски стил на водене на войни. Истината е, че САЩ превърнаха тяхната формирана изцяло на доброволен и наборен принцип армия в своеобразен „чуждестранен легион“, разполагайки отново и отново военните си части в различни отдалечени зони на сражения и ангажирайки ги без всякаква мярка в безсмислени войни. Вместо да признаят грешките си, лидерите на Америка полагат огромни усилия за да ги прикрият, неудържимо рекламирайки техните „победоносни бойци“ като някакви галактически супер-герои. Това може временно да успокои колективното национално съзнание, но не и да помогне за спечелването на безкрайните войни на Америка, нито да спаси живота на американците, участващи в тях.
Военните разходи и жертвите – без значение за американците
Американците възприемат света като „глобално бойно поле“
Както се посочва в публикувания през декември 2014 г. в доклад на Сената за изтезанията в тайните затвори на ЦРУ, войните, които води Америка, се „редактират“. Тоест, забранява се да се говори за грешките и престъпленията свързани с тях, а онези, които го правят, биват наказвани, макар че САЩ официално не се намират във война с никого. Впрочем, обявяването на война вече не се обвързва с волята на нацията, т.е. то вече не се прави от Конгреса, както го изисква американската конституция. Вместо това, на американците се внушава да не обръщат особено внимание на военните разходи и жертвите, особено ако последните са чужденци (в крайна сметка, както твърди в автобиографичната си книга убитият наскоро от свой колега „легендарен“ американски снайперист Крис Кайл, последните са просто „диваци“).
Концепцията за „редактираните“ войни цели да прикрие истината от американския народ за реалната цена на осъществяваната от САЩ агресивна политика, макар че няма как да я скрие от чуждестранните наблюдатели. Невежественото и апатично управление, осъществявано под егидата на „държавата на националната сигурност“, на практика представлява сенчеста власт, паразитираща върху чувствителната тема за сигурността на американците.
Войната като норма
Терористичните нападения от 11 септември се случиха преди почти 15 години, което означава, че днешните американски тийнейджъри не помнят времето, когато страната им живееше в мир. „Военното време“ се превърна в норма.
Това което наистина е крайно нетипично за Америка през ХХІ век е наличието на каквато и да било ясно формулирана визия, как да живеят на планетата в мир със себе си и с другите нации. Вместо това войната, подхранвана от постоянно нагнетявания в обществото страх, определя атмосферата, в която растат младите американци. Това е техният свят, това определя живота им, макар че те самите едва ли са наясно за какво всъщност става дума. И това е най-коварната опасност за всички тях.
Как биха могли американците да защитят децата си от тази държава, от перманентната война и от самата война? Сещам се само за един начин – да спрат с това безумие. Напълно и изцяло! Да престанат да водят непрекъснати войни и да превръщат войната в част от живота си, т.е. да я приемат като нещо нормално. Защото войната е нещо крайно и ненормално и в никакъв случай не бива да се превръща в норма и ежедневна реалност. За Америка все още не е късно да го направи този завой.
Използвайки срещу Иран компютърния вирус Stuxnet
Вашингтон стартира първата кибервойна в историята
„Разузнавателната общност“ на САЩ са в непрекъсната „борба“ за информационна доминация във всички сфери на човешкото общуване, както и за контрол над всичко и всички
В „крепостта Америка“ всички сфери на човешкото съществуване започват да се разглеждат като сфери на борба. Това се отнася не само за по-голямата част от планетата, моретата, въздуха и космоса, както и за държавните граници или за все по-милитаризиращите се полицейски сили, но и за информационната сфера. В тази връзка си струва да си припомним за 17-те тясно преплитащи се помежду си организации, формиращи „разузнавателната общност“ на САЩ и тяхната непрекъсната „борба“ за информационна доминация във всички сфери на човешкото общуване, както и за контрол над всичко и всички. Да не забравяме също за водещата роля на „държавата на националната сигурност“ в кибер-войната с реалността (на практика именно Вашингтон стартира първата кибер-война в историята, използвайки срещу Иран компютърния вирус Stuxnet).
Полк. Уйлям Астор, бивш боен пилот от ВВС на САЩ, преподавател в колеж на Пенсилвания
Източник: http://www.vestnikataka.bg