Заплаха за сигурността на България и дори за нейната цялост действително съществува. Само че тази заплаха съвсем не се крие там, където я търсят грантовите анализатори. За тяхно огромно съжаление Русия не се готви да ни напада. Руските танкове очевидно няма да минават Дунава, независимо от истеричните речи на патологичните русофоби. Те, естествено, са длъжни да говорят така, длъжни са да рисуват картинка, на която кръвожадният кремълски тиранин се е надвесил с недвусмислени намерения над клетата невинна България. Тази картинка е предназначена не само за вътрешната, а и за външната публика. Просто презокеанските донори трябва да оценят усилията на нашенските „борци с руската заплаха“ и да ги възнаградят щедро с поредните грантове. Тази стратегия винаги е печеливша. Измисляш си враг, после си измисляш и борба с него, а за разлика от всички тези измислици, парите, които получаваш за „борбата си“, са съвсем истински.
Изобщо поддържането на мита за руската заплаха е един изключително доходен бизнес. С негова помощ можеш да оправдаеш всякакви решения, включително и увеличаването на парите за военни разходи. Между другото сегашното правителство трябва да бъде поздравено, защото въпреки целия натиск, въпреки решението от срещата на НАТО в Уелс през миналата година, не допусна в бюджета за тази година увеличаване на парите за отбрана. Не съм сигурен обаче колко дълго управляващите ще успеят да устояват на вътрешния и външен натиск в тази насока. Повече от ясно е, че той ще продължи. Производителите на оръжие трябва да продават продукцията си, както новата, така и залежалата, а пък те имат достатъчно пари, за да си купят и чужди и български лобисти, които да твърдят, че ако не купим въпросното оръжие, ще бъдем „прегазени от кремълския ботуш“. Така че нашите пари безпроблемно ще се оттичат за осигуряване на сигурност. Ето, на последната среща на НАТО бе решено, че в 6 държави, между които и България, ще бъдат създадени командни центрове на пакта. Пак в името на сигурността. Така че България, понеже е особено богата, отново ще се бръкне за едни пари, след което ние, нейните граждани, ще се почустваме невероятно сигурни.
Както казах и в началото, заплаха за българската сигурност наистина съществува. Само че тя не е външна, не идва от някакъв митичен външен враг, решил да ни отмъсти, заради съзнателния ни евроатлантически избор. Заплахата си е чисто вътрешна. Тя идва от онези българи, които съвсем съзнателно са се поставили в услуга на чужди интереси, които много искат да превърнат България във фронтова държава, само и само за да им излезе личният пасианс. Да тласкаш собствената си държава към военен конфликт, както правят неразумните русофоби, си е класическа патология. Нямаше да бъде толкова страшно, ако в тази насока се изявяваха основно грантовите анализатори. Лошото е, че подобни лица заемат и важни държавни постове. А русофобът на важен държавен пост може да извърши големи поразии. За този случай е много подходяща репликата на един от героите в прекрасния филм на Емир Кустурица „Ъндърграунд“: „Катастрофа! Маймуната влезе в танка!“
Благодарение именно на такива „маймуни“, които ни управляваха през последния четвърт век, сме на днешния хал. Да, имаме една тънка привилегирована евроатлантическа прослойка, чиито членове са щастливи, понеже големите лидери ги допускат до трапезата си и понеже без проблем пазаруват в миланските и парижките бутици. Само че извън този парников елит, съществува една съвършено различна България. И в тази България хората нямат време да обсъждат „заплахите за националната сигурност, идващи от великоруските амбиции“, понеже са твърде заети да се борят със съвсем реални опасности, като например тази да не обеднеят съвсем. Българските политици обикновено не забелязват тези хора или ги отминават презрително, понеже “ не се ориентирали правилно в международната политика и не схващали, че много по-важни от хляба са евроатлантическите ценности“. Ако политическият ни елит продължи с тези разсъждения, ако продължава да мълчи за реалните проблеми на България, той съвсем скоро ще бъде изметен. Точно така, както стана в Гърция. И никой няма да плаче за този кирякстефчовски елит. Дори и презокеанските му приятели.
Автор: Петър Волгин, предаване Деконструкция – БНР