Казват, че младоевропейците са агенти под американско влияние. Всъщност, зависи кой как е възпитан. Словения, например, доказа, че от Полша или Прибалтика я различава не само името. Сергей Лавров бе посрещнат в Словения радушно и от сърце. Именно такива чувства бяха вложении при откриването на музея-мемориал на мястото на фашистки концлагер за съветски военнопленници «Щалаг 18-Д».
Президентът Борут Пахар, външният министър Карл Ерявец и министърът на отбраната Роман Якич. Целият елит бе там със Сергей Лавров. И сякаш, не само за протокола. Пак не заради него и гостът по-късно ще благодари на домакините за човечността. Той вече много добре знае, че за проявата на тази човечност е била необходима и политическа смелост. Както каза външният министър на Словения, американският посланик в Марибор твърде праволинейно е препоръчал да бъде отказана визитата на Лавров. И най-важното дори не е в това, че словенците не са се подчинили. ТА те дори се посмяха над това, заедно с Лавров. А това вече е като шамар. Впрочем САЩ може и да не го възприеме за своя сметка. В края на краищата, държавният секретар Джон Кери накрая любезно разреши на словенците да посрещнат руския министър. Но, той навярно го е сторил, защото те така или иначе биха постъпили, както сами сметнат за добре. А сега се получава така, че все е дно САЩ са дали позволение. Дори с напътствия…
Според Ерявец, Кери е посъветвал Словения да отстоява настойчиво интересите на НАТО и ЕС. Може да се каже, че са ги отстоявали. Нали разцвета на страната е «в интерес на НАТО и ЕС». И няма значение, че те не са си мръднали и пръста за това. На Словения й стига «Южен поток». Той ще донесе и газ, и светлина, и живот, и перспектива. Именно от това американското посолство се опита да «предпази» словенците, като им забрани да се срещнат с Лавров. Но… «Убедени в необходимостта да премахнат всички изкуствени пречки по пътя на реализацията на проекта и да действат в съответствие със сключените междуправителствени договорености» – единодушни са Лавров и Ерявец.
Това е много по-важно от възможната реакция на САЩ. Макар, сигурно да не е само това. На практика се оказа, че още една страна не се огъна под натиска на САЩ.
Въпрос към главния научен сътрудник от интститута на Европа Юрий Борко:
– Кое е по-важното в тази словенска история? Това, че американското посолство се опита да забрани визитата на Лавров, или това, че Словения все пак прие руския министър?
– И едното, и другото. Работата е там, че отношенията днес са в състояние на постоянна конфронтация между Русия и Запада. Най-твърда позиция в момента заема САЩ. Оттук идва и стремежът за оказване на натиск върху съюзниците. Това обаче не им се отдава напълно. Аз смятам, че няма да успеят докрай да наложат своята линия нито на страните, нито на Евросъюза като цяло, макар че Европейската комисия е по-податлива, в сравнение с отделните страни.