Благоверният княз
Успенският събор във Владимир, Спаският и Воскресенският манастири, Спаският храм в Переслав, църквата „Св. Теодор Стратилат“, цървата „Покров на Нерли“ и много други храмове са построени по времето на княз Андрей Юревич. За тази цел той канил византийски майстори, заповядвал да се кара бял камък от Волжска България. Дори друговерците не могли да не се умилят от великолепието на храмовете по Ростово-Суздалската земя.
Самият Андрей Боголюбски бил благочестив. Често посещавал храмовете, молил се е усърдно, съпровождайки молитвата със сълзи на умиление и силни въздихания. Понякога ходил в църквата през нощта, палил свещ и дълго стоял пред иконите. Раздавал милостиня, хранил монасите.
По негово време Владимир започнал да се възвисява и обогатява, животът на хората започнал да се подобрява. Доказателство на това е притокът на имигранти не само от киевските земи, но и от Кавказ.
Външните врагове
За княза, чието детство и юношество минали в ростово-суздалските градове, където се смесвали в една народност славяните и меряните, откъдето било далече до Византия, основните външни врагове били другите руски князе, неговите чичовци и братовчеди. Най-ненавистен бил Киев с неговите чужди за Андрей Юревич порядки. Колко беди са понесли и той, и баща му, а и много други суздалци от този Киев!
През 1169 година, като се възползва от междуособните борби между другите князе, Андрей събрал войска за поход срещу «майката на руските градове». Походът бил повече от успешен: съперникът на Боголюбския княз киевският Мстислав Изяславич избягал на третия ден, а градът, по обичай, се предал на милостта на победителя. Но нямало смисъл дори да мислят за милост: войските на Боголюбски (голяма част от които били кумани) безпощадно грабили града, убивали, насилвали, взимали в плен всички, безразборно: мъже, жени, старци, деца. Като се разправил с Киев, Андрей Боголюбски приел званието Велик княз и пренесъл столицата във Владимир.
След Киев дошъл редът и на Новгород, който Боголюбски също искал да подчини на волята си. Същата войска тръгнала към стените на волния град, но не успели да се справят с новгородците: иконата на Пресвета Богородица защитавала града. Според легендата, новгородският епископ Йоан качил иконата на стената и веднага се оказал под обстрел от стрели. «Иконата се обърна назад, от очите й потекоха сълзи и паднаха върху фелона на епископа. Суздалците обезумяха: настана безредие и започнаха да стрелят един срещу друг», – пише Николай Костомаров.
Андрей Боголюбски е бил и храбър воин, и пресметлив политик, но така и не успял да подчини всичките князе, да стане единствен, пълновластен управник на Русия. Още един пример за неговия неуспех: провалът на обсадата на Вишгород, когато неговата 50-хилядна войска я обхванала паника и тя се хвърлила да бяга, много от тях се удавили в Днепър.
Вътрешни врагове
Явно, седемнадесетгодишното управление на Андрей Юревич не било спокойно. Успял в началото да предразположи към себе си духовенството и народа, в края на краищата, не само изгубил доверието им, но и станал за тях омразен управник.
Ростовците и суздалците могли да го намразят само затова, че пренесъл столицата на княжеството във Владимир. «Те са наши роби и зидари: ще изгорим града им или ще сложим наш управител», – така се изказвали жителите на Ростов за своите съседи от Владимир.
Въпреки показното благочестие на княза, в действителност потисничеството на неговата власт било тежко, а самата власт – несправедлива: управителите и духовниците грабили народа, самоволничали, осакатявали и убивали хората. Княжеските данъци били непосилни.
Показателен е случаят с Ростовския епископ Феодор, любимеца на княза, който получил сана вместо изгонения от Андрей Юревич Нестор. Феодор получил епархията от ръцете на константинополския патриарх и затова се помислил за независим от киевския митрополит. Използвайки защитата от могъщия Андрей Боголюбски, той предприел борба срещу духовенството и народа, безчинствал: късал бради, рязал глави, изгарял очи, рязал езици, отнемал имущество и дори домовете както на обикновените хора, така и на свещениците, монасите, дори игумените.
Убийството
Омразата към княз Андрей била толкова голяма, че се заразили от нея дори приближените му, хора, основно придошли, а не суздалци. Заговорът срещу Боголюбски се случил, след като екзекутирал брата на любимия си слуга Яким Кучкович. Това се случило в Боголюбово, село, което построил князът, където прекарвал по-голяма част от времето си и от чието име получил своето прозвище.
Свитата на княза веднага отишла в покоите на Андрей Юревич. Разбили вратите и след като се борили в тъмното, го ранили. Но не го убили. Той успял да изпълзи, да слезе долу и да се скрие под навеса. Скоро го намерили: той се молел и стенел от болка. Отсекли му дясната ръка. «Господи, предавам в ръцете ти своя дух!» – произнесъл и скоро умрял. Народът с радост посрещнал смъртта на Боголюбски. Два дни голото му тяло лежало в градината, искали да го хвърлят на кучетата и, ако не бил верният му слуга, който пренесъл убития в църквата, със сигурност биха го хвърлили. Вещите на княза, скъпоценностите, оръжието били разграбени. Едва след седмица, като се опомнили, пренесли трупа на Боголюбов във Владимир и го погребали в църквата „Света Богородица“.
Источник: Князь Андрей Боголюбский. Первый великоросс
© Русская Семерка russian7.ru