Оскаровият лауреат Оливър Стоун подлага руския президент на „кръстосан разпит“
Човешкото лице на руския президент разкрива книгата „Интервюта с Путин“, която събира записите от десетки срещи между изтъкнатия американски кинорежисьор и документалист Оливър Стоун и президента на Русия Владимир Путин. Разговорите протичат с прекъсвания в продължение на повече от две години, в които екипът на режисьора получава безпрецедентен достъп до лидера. В тези уникални изповеди за първи път руският държавен глава е подложен на „кръстосан разпит“ и отговаря на всякакви въпроси, без ограничение в темите и формулировката им. Разговорите се водят като между равни, в неформална обстановка. Президентът е заснет да тренира на крос тренажор, след като е играл хокей, докато храни коня си…
Идеята за интервютата се ражда по време на първото пътуване на Стоун до Москва за среща с Едуард Сноудън, за когото също снима филм. Първото интервю с президента Путин е от 2 юли 2015 г., а последното – от 10 февруари 2017-а, след встъпването на Доналд Тръмп в Белия дом.
Документалният филм в четири части, създаден върху тези интервюта, бе излъчен през юни и в САЩ, и в Русия. Българското издателство „Милениум“ издава книгата съвсем скоро след тв премиерата на лентата по телевизия „Шоутайм“, която е част от корпорацията CBS.
Заснетият документален материал естествено като обем надхвърля лимитите за филм и голяма част от него не стигна до екрана. В книгата обаче разговорите са публикувани без съкращения. Тя съдържа с 40 на сто повече информация от лентата и представлява пълната стенограма от срещите. По този начин „Интервюта с Путин“ дава възможност на читателя да се запознае в дълбочина както с дискутираните проблеми, така и с отношението на руския лидер към тях.
Стоун без притеснение поставя въпросите за отношенията между Русия и САЩ, за обвиненията в намесата на руски хакери в последната предизборна кампания в Щатите, за действията на Русия в Сирия и спрямо „Ислямска държава“, за конфликтите в Близкия изток, Кавказ, Украйна и Средна Азия, за разговорите му с Клинтън, Джордж Буш, Барак Обама и Тръмп, както и редица лични въпроси, които варират от навиците и предпочитанията му до най-интимни страни на неговия живот.
Оливър Стоун е интервюирал редица противоречиви личности от цял свят – израелския лидер Бенямин Нетаняху, покойните вече държавни глави на Куба и Венецуела – фидел Кастро и Уго Чавес, и други политици – и винаги се е стремял да бъде обективен и честен.
Режисьорът е изявен критик на американската външна политика. Тезите му са залегнали и в книгата „Премълчаваната история на САЩ“, написана в съавторство с историка Питър Кузник, която у нас е тиражирана също от „Милениум“. В нея авторите подлагат на съмнение всички изконни митове на американизма и рушат националните икони.
Стоун е автор на повече от 25 игрални и документални филма, носител е на четири награди „Оскар“ и други престижни киноотличия.
„През 1977-а журналистът Дейвид Фрост единствен интервюира Ричард Никсън след аферата „Уотъргейт“. Четиридесет години по-късно на мен се пада жребият да задам всички неудобни въпроси на Владимир Путин. Ако той е най-големият враг на Америка, поне трябва да чуем и неговата гледна точка.“ Така очертава целта на проекта си режисьорът.
„Това е психология“ – Путин „има някаква ментална власт над САЩ. Създава се една такава истерия, пара-ноя“, заявява Стоун в интервю за „Российская газета“ след излъчването на филма. Той изтъква, че руският президент „доста си пати в този живот“ от различни критики. „Трудно ще откриеш друг такъв злодей. Как може да си съчетание от Хитлер и Сталин, при това и най-богатият човек на света. Просто Супермен“, казва с ирония режисьорът. Личните му впечатления от Путин са, че е „харизматичен, учтив, човек с обаяние“, държавник, който „не се стреми към експанзия на Русия“. Преводът от английски на „Интервюта с Путин“ е на Татяна Чипева.
***
Трогателен момент от първото интервю е разказът на Путин за смъртта на по-големия му брат, починал на 3-годишна възраст по време на Втората световна война. Гробът му бил открит едва преди години и Путин го е посетил неотдавна. Президентът споделя и за своя дядо, който бил готвач на Ленин и Сталин. Разкрива героична история от окопите, предадена му от неговите родители, в която дядо му, след като бил принуден да стреля в австрийски войник, прицелил се в него, по време на Първата световна война, отива и превързва раната му.
За началото на кариерата си в КГБ Путин си спомня: „Разпределиха ме там и аз бях длъжен да отида. Но също така и исках да отида. Нещо повече -аз влязох да уча право, защото исках да работя за КГБ. И още докато бях ученик, отидох сам в щаба на КГБ в Ленинград и ги попитах какво трябва да направя, за да работя при тях. И служителите тогава ми казаха, че трябва да завърша висше образование и най-добре да е право. Затова и кандидатствах тази специалност.“
За ролята на Горбачов в Перестройката мнението му е двупосочно -„…неговата заслуга се състои в това, че е усетил тази нужда от промяна. И че се опита да промени системата. А как да се предприеме такава радикална промяна и в същото време да се съхрани страната? Това е нещо, което тогава никой не е знаел – включително и Горбачов. И така те подтикнаха страната към разпад. Горбачов не е разбирал какво трябва да се прави, какви са били целите му и как да ги постигне. Но той беше човекът, който направи първата стъпка, давайки свобода на страната, и това беше исторически пробив.“
За времето на промените казва: „Руската социална система бе напълно унищожена. Цели клонове на икономиката престанаха да функционират. Здравната система бе разрушена, войската бе в окаяно положение и милиони хора живееха под линията на бедността. Чувал съм доста критики по мой адрес, че съжалявам за краха на Съветския съюз. Но трябва да ви кажа, че за един миг двайсет и пет милиона руснаци се оказаха в чужбина след разпадането на СССР. В друга страна. Това е една от най-големите катастрофи на двайсети век.“
Източник: Дума