„Путиномиката“* е икономически модел, базиран върху растежа на вътрешното потребление, което беше възможно благодарение на постоянно увеличаващите се доходи от ресурсния износ. На първия етап икономиката бе стимулирана от притока на доходи от този експорт. На втория етап, когато към 2012 година растежът спря, започна бурно преразпределение на рентните доходи, които вече не са свързани с растежа. На този етап ролята на пазара намаляваше, а на държавата разпределител обратно – нарастваше, публикува bgnes.com.
При това преразпределението ставаше както чрез бюджета, така и чрез рентно ориентираните мрежи, тоест чрез корупцията. Всичко това предполага система за управление, която е все по-централизирана и по-йерархична. През последните 15 години доходите на мнозинството население постоянно растяха. Може би с изключение на кратък период през 2008-2009 години. При това доходите нарастваха бързо, не по-малко от 5 процента годишно. Ако средната заплата през 1999 година бе 90 долара, през 2014 година тя е вече 900. Това е съвсем друго равнище на благосъстояние. Сега има съкращение на доходите от 8-9 процента, което е голям спад. Ако подобно намаляване на доходите се бе случило през 2005 или 2006 година, тогава би се разразила мощна политическа криза. Но след такъв продължителен период на непрекъснат растеж това не се възприема като нещо страшно.
Още повече, че руснаците преживяха две икономически кризи и двете бяха V-образни – бързо рухване и бързо възстановяване. Сега елитите интуитивно очакват повторение на такъв вариант. И макар да се увеличава броят на хората, които смятат, че кризата ще бъде продължителна, реално хората не очакват дългосрочно влошаване на своето материално положение. Освен това в предишните години руснаците обновиха и разшириха целия си асортимент от дълготрайни стоки – най-вече благодарение потребителското кредитиране през последните три години. Затова сега може да почакат с придобиването на нови дълготрайни стоки и да преразпределят своите разходи.
Бунт няма да има, не само защото хладилникът ще бъде пълен. Има още един фактор – политическата мобилизация, пропагандата, благодарение на която хората оценяват положението в руската икономика по-високо от собственото си положение. Тоест те не виждат системен проблем във влошаването на своето материално състояние.
При Путин оценките за икономиката не са по-лоши и дори са по-добри от личното материално положение. Няколко са факторите, от които ще зависи стабилността на руския икономически модел и способността му да предлага приемлив стандарт на живота. Например от това доколко Путин ще успее паралелно да заздрави авторитарните институции, да направи обществото по-закрито, още по-податливо на пропагандата, по адаптирано към твърд авторитаризъм. От друга страна, усилията на режима да се претрансформира в по-твърд има дестабилизиращо въздействие, както и различните стъпки на този режим във външната политика. Например, военно поражение – това е един от моделите за рухването на такива режими. При това дори много ограничено военно поражение може да подкопае доверието към режима вътре в страната.
Ще оцелее ли „путиномиката“? Отговорът е: ще оцелее при условие на твърде дълбока трансформация на режима към авторитарно втвърдяване. Но е известно, че преходът от мек авторитарен режим към твърд е доста трудна работа и не на всеки се отдава. Много ще зависи от фактора време. Кое ще действа по-бързо? Факторите, които ще дестабилизират режима, или те ще бъдат изпреварени от прехода към по-авторитарни институции.
*„Ще оцелее ли „путиномика“ е изследване на известния руски политолог и икономист Кирил Рогов, публикуван от Европейския съвет по международни отношения. (European Council on Foreign Relations). В средата на октомври той представи доклада си пред заинтересовани немски делови среди.