Какво би бил любовният фестивал във Варна без съвременно руско кино? Нещо като чай без захар или пържени картофки без сирене. И ако прескочим тази леко неуместна шега, с голямо задоволство констатирам, че най-новото издание на „Любовта е лудост“ ще предложи качествено подбрана програма от кинозаглавия. Сред тях като малки бисерчета откриваме две интересни руски предложения: „Любов с акцент“ на младия режисьор Резо Гигинеишвили и „Любов в СССР“ на един от съвременните руски класици-ветеранът в режисурата Карен Шахназаров.
„Любов с акцент“ 2012 -конкурсна програма
Резо Гигинеишвили успешно се е справил с идеята си да разкаже за любовта, използвайки всички клишета, свързани с Грузия. Седем истории, обединени от любовното чувство и чудният пейзаж на гостоприемната Грузия. „Любовта е навсякъде“ както се пееше в една популярна комедия с участието на Хю Грант, така и в този забавен пъзел от ситуации и чудесни актьори любовта обсебва. Във филма се откроява изпълнението на актрисата Анна Михалкова (носител на наградата „Златен орел“ за женска роля в „Любов с акцент“). Нейният персонаж на самотна жена, която иска да има дете и заради поверието, че в Задкавказието живеят най-страстните и потентни мъже е може би най-плътно интерпретиран, в него има дълбочина, психология, емоция, драма. Търсейки мъжа сред грузински футболни запалянковци, грузински танцьори, грузински ресторанти, тя съвсем неочаквано попада на любовта. И както обикновено се случва, щастието ни спохожда случайно. Друга история си играе с песента „Милиони алени рози“, в чиято основа е безкрайната любов (по действиетелен случай). Подобно на грузинският художник Нико Пиросмани загубил ума си по красива чужденка, така един майстор- кулинар, продава дома си за 7000 долара и с тях купува червени рози. Цветята са предназначени за изтънчена французойка – гид на френски туристи. Двама влюбени, бягат от богат родител, който иска да ги раздели, напускат Сочи и се озовават Грузия, за да намерят себе си и да завоюват любовта. Преследван от полицията,престъпник се укрива в стар апартамент с пиано. На пианото свири малък вундеркинд, който подсказва на зрелия човек ход към сърцето на красива непозната, разлистваща книга на съседен балкон. Известен мениджър в рекламния бизнес се загубва по време на снимки на рекламен клип в Грузия и бива намерен от девойка, чийто годеник закъснява (последният се запива в самолет с мениджъра и обърква локацията). Та за родителите, верни и екстремно отдадени на патриархалните нрави, девойката представя известния московчанин като своя закъснял жених. Завихрят се особени обичаи, богата трапеза с роднини и определени изпитания по мъжество. Но изведнъж женихът се появава и мнимият жених трябва да се спасява.
„Любов с акцент“ е развлекателен филм и въпреки забавното като краен резултат, акцентът е в търсенето, в отстояването на любовното чувство.Филмът въздейства като приказка, заради пищните си цветове, а понякога дори ни задъхва почти по Боливудски, но пък е красиво изживяване, изживяване с намигване, с нежност, с любов към зрителя.
В ролите: Надежда Михалкова, Олег Басилашвили, Анна Михалкова, Никита Ефремов, Артур Смолянинов и др.
„Любов в СССР“2013- програма „По световните екрани“
Мелодраматичен, но и много поетичен е последният филм на Карен Шахназаров. В рамките на „Любовта е лудост“ сме гледали преди години в паралелната програма филма му „Палата 6“. Действието на най-новата му лента се развива през 1973 година, а главните герои са студенти, които правят своите първи в стъпки в любовта и съвсем естествено се докосват и до първите си любовни терзания и разочарования. Сергей и Степан са влюбени в Людмила. Сергей е несириозен, твърде самовлюбен младеж, а Степан е нещо като доброто, възпитано момче-отличник. Степан обаче е по-харизматичен, в душата му се пораждат аутсайдерски реплики в стил Джеймс Дийн от „Бунтовник без кауза“. Разбира се бунтът на Сергей е изключително наивен, толкова, колкото са и неговите увлечения по „Бийтълс“, „Ролинг Стоунс“, Пинк Флойд“. Учудващото в този филм е, че руските студенти пият на поразия, пушат на поразия и хапват на поразия в съветските ресторанти. Дори си обменят цигари с трева.Как пък не се намери някой Тимуровец, за да им направи забележка? А за милицята да не говорим, милиционер с подарък еднокасетъчен „Хитачи“ е като мечка през зимата, сладки сънища сънува съветската милиция с „Хитачи“ в ръка. В контекста на видяното ми се струва, че московската младеж е живяла твърде интересно през 70-те.
Социалистическият пейзаж на Москва от 70-те е издържан качествено и почти достоверно. Младежите са в плен на модата с широките панталони(тип Чарлстоун), якета от дънки и минижуп. А да се добереш до „Таганка“ и да гледаш Висоцки в „Хамлет“ е достатъчен мотив за влюбване или пък спечелване на всяко моминско сърце. Но уви Сергей прави грешка след грешка, а покрай глупавите постъпки има и такива признания за липсата и ограничаването на свободата. Разбира се тези мисли на младите се появяват завоалирано, дори понякога без логика, но става дума за незрели, 18 годишни, които тепърва ще усетят „магията на живота“ в СССР. На фона на лежерна боса нова, любовният дискурс в тази лента е имал намерение да ни срещне с куха любов, любов по правилник, любов по дефенирани очаквания. Любовта от 70-те отрича бунта, вятърничавостта, небрежността в чувствата. На следващата година Людмила обаче предпочита благоразумния Степан, а Сергей остава съвсем сам. Във „Любов в СССР“ ще се насладим на ролята на Армен Джигарханян като дядото на Сергей. Младите актьори Александър Ляпин (Сергей), Лидия Милюзина (Людмила) и Егор Барановски (Степан) също се справят професионално със ролите си, но все пак физическата и психологическа им близост с проблемите на 18 годишните им помага, за да изглеждат добре във филма. „Любов в СССР“ няма да ви разочарова, ако сте почитатели на мелодрамата като жанр. Филмът в тази посока е като лекция от учебник-стриктен и честен..