Спорен закон, приет от украинската Върховна рада на 5 септември, е на път да доведе до международен скандал. Става въпрос за промени в Закона за образованието, според които майчиният език на големите чуждоезични общности в страната ще се изучава единствено в детската градина и до 4-ти клас в училище. Промените, предвидени да се приложат от 2020 г., забраняват ученето в по-горните класове и в университетите на друг език, освен на украински.
Мярката, създадена очевидно да ограничи разпространението на руския език, засяга и 200 хилядното българско малцинство, както и гражданите на Украйна от унгарски, молдовски и полски произход. В момента бесарабските българи в Украйна изучават майчиния си език до 11 клас, както и българска литература и история.
Депутатът в украинския парламент и председател на Асоциацията на българите в Украйна Антон Киссе изпрати до президента на страната Петро Порошенко позиция, с която настоява за вето върху закона. Външният министър Екатерина Захариева заяви, че следи отблизо темата и че тя вече е обсъдена на неформална среща на външните министри на ЕС. Предстои България, Унгария, Румъния и Гърция, подкрепени от Полша, да излязат с общо писмо до украинския външен министър, Съвета на Европа и ОССЕ.
Повечето държави с етнически малцинства вече реагираха срещу закона. Унгарският външен министър Петер Сийярто обяви пред украинската посланичка в Будапеща, че закона е „срам и позор“, а страната му спира всякаква подкрепа за Украйна на международната арена, докато Киев не промени решението си. Румъния и Молдова също скочиха срещу „езиковия деспотизъм“ на титулната нация. Безпокойство от приемането на закона изрази Румъния, заявявайки, че той нарушава правата националните малцинства.
Най-остра е реакцията на Русия, която има най-голямото етническо малцинство в Украйна.
Законът, приет от парламента, предизвика отрицателни реакции и в самата Украйна. Например „Опозиционния блок“ поиска да бъде наложено вето върху закона, тъй като неговите норми „нарушават основните права на украинските граждани и представляват заплаха за разрушаването на страната“. Срещу закона се обяви и губернаторът на Закарпатска област Генадий Москал. Според него редица разпоредби на закона противоречат на двустранните споразумения на Украйна със съседни страни, по-специално, Молдова, Румъния и Унгария.
Темата беше обсъдена на заседанието на Министерски съвет на 13 септември. Министър председателят на Р. България Бойко Борисов спомена, че „Украйна толкова подкрепа е получавала, че просто не му се коментира тази тема“ и нареди да се извика украинския посланик.
Ето и цялата стенограма:
БОЙКО БОРИСОВ: Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, искам да запозная Министерския съвет с един проблем, който възниква с българите в Украйна. Това е проблем, възникнал след гласувания Закон за образованието в украинския парламент, с който се ограничават правата на националните малцинства там, включително и на българското национално малцинство. Това е един проблем, който е поставен от евродепутатите в парламента, но един въпрос, по който България не може да бъде безучастна, тъй като ние имаме голяма диаспора в Украйна. Според този закон образованието на национален език, на малцинствен език, се ограничава само до детските градини и до началното образование, което на практика нарушава правата на българската общност. Аз мисля, че Министерският съвет трябва да се заеме с този въпрос. Знам, че Министерството на външните работи е запознато, и мисля, че госпожа Захариева може да ни каже повече по въпроса. По принцип това е ограничение. С новия закон се въвежда ограничение – малцинствените езици може да се използват само в детските градини и началното училище. Това засяга, освен българите, унгарци, поляци, румънци и т. н., тоест, това е процент от населението. Все пак, това удря и нас. В същото време Украйна получава подкрепа от българска страна. Това исках да доложа. Мисля, че ние трябва да вземем позиция, да вземем някакви мерки, за да защитим правата на нашите сънародници в Украйна, защото това не отговаря нито на европейски стандарти, нито на партньорски отношения. Това е въпросът, който исках да поставя.
БОЙКО БОРИСОВ: Захариева.
ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Господин премиер, уважаеми колеги, да, това е въпрос, който стои на нашето внимание от няколко месеца. За съжаление, законът беше приет в този вид окончателно от украинския парламент. Подготвяме съвместно писмо с държавите, които най-много са засегнати от този въпрос. Искам да направя само няколко уточнения. Забраняват се училища, в които се преподават всичките предмети изцяло на езици, които не са… Всъщност, българското малцинство няма училище, в което изцяло всичко да се изучава на български език. Ще ни засегне, защото ние сме развили наистина уникална мрежа, която сега ще покаже, че работи, с над 54 неделни училища, плюс факта, че българският език се изучава в украински училища, като предмет, който е като чужд език. Но това не означава, че не сме притеснени, защото наистина се ограничава в училищата до трети или четвърти клас, в зависимост от тяхната система, както каза и вицепремиерът Каракачанов. Още миналата седмица, в петък съм провела разговори с колегите от държавите, които най-много са засегнати, както спомена господин Каракачанов – Унгария, Румъния, Полша, Гърция. Подготвяме съвместно писмо, с което да фокусираме вниманието отново на украинските ни партньори, че не бива мерките, които предприемат, да засягат малцинствата, още повече че те са страна по тази конвенция и следим въпроса с внимание. Със сигурност реагираме и следим.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: От кой клас имаха право да се обучават?
ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Като чужд език се изучаваше в техните училища, но ние нямаме училище изцяло на български.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нали щяха да откриват сега в Одеса?
ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: В Одеса паралелките са в украинско училище, но Унгария имат училища изцяло на унгарски, румънците също, поляците също.
БОЙКО БОРИСОВ: Госпожа Захариева да разговаря с външния министър на Украйна. Толкова много подкрепа са получавали от нас, че просто дори не ми се коментира такава тема. Извикай украинския посланик.
ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Той е в отпуск, но сме провели разговор по телефона с него.
БОЙКО БОРИСОВ: Да предаде нашето притеснение. А министърът на образованието да потърси техния министър на образованието. Като ми докладвате какво е реалното положение и как ще ни засегне, ще поискам разговор с президента Порошенко. Той беше тук, публично толкова много благодари за подкрепата от България. Но опитайте първо на ниво министри. Заедно с другите държави, които са засегнати, да направим така, че интересите на малцинствата да бъдат спазвани. Ние тук сме пример в това отношение и неотклонно се движим в тая посока. Още повече, ние по никакъв начин с тези малцинства и наши сънародници не им влияем или политически ги насочваме. Никакво основание нямат в това отношение.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Аз поставям въпроса, който мисля, че е важен. Между другото, действително Министерството на външните работи са запознати с въпроса и е хубаво да вземем навреме мерки. Едно от нещата, които може да се случат, е, самият украински президент да наложи вето на този закон да се коригира.
БОЙКО БОРИСОВ: Днес да се търсят, най-късно до утре и да ми се докладва, за да може до петък да искам разговор с Петро Порошенко.
ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Ние говорихме още в петък и с госпожа Могерини, и с господин Хан, разговаряли сме с тях. Въпросът е, това е писмото, сами разбирате, че между петима министри на външните работи не се съгласува толкова лесно – сигнализираме украинците.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Пет държави са.
ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Пет държави са, аз затова ги изброих тези пет държави. Имахме разговор с украинския посланик, който не беше в България, по телефона – моят заместник-министър. Имаме уверението, самите украинци изразиха, че няма да ни засегне, но все пак ние сме притеснени от съдържанието на този закон и затова предприемаме всички мерки, за да запазим правата на нашите малцинства там.
БОЙКО БОРИСОВ: Друго? Закривам заседанието