Украинският премиер Арсений Яценюк използва приключилото току-що посещение в Германия, за да подстрекае Европа срещу Русия с дебелашки лъжи.
Най-напред той постави на една плоскост радикалните ислямисти във Франция, избили журналисти и служители на сатиричното сп. „Шарли ебдо“, с опълченците от Донецк и Луганск, които бяха принудени да воюват за правото на самоидентичност, но в рамките на страната им. „Ние, в Украйна, се сблъскваме с тероризма всеки ден. И с нашите общи усилия – на ЕС, на Германия, като ключова и лидерска държава в ЕС, на Украйна – трябва да направим всичко, за да не се разпространи заплахата от тероризъм на територията на Европа“, изтъкна гостът. Дори и на Запад той е известен като предводител на „партията на войната“ (за разлика от президента Петро Порошенко). Премиерът не пропуска също да уточни, че властите извършват антитерористична операция в Донбас.
Хайде обаче сега да видим кой е терористът в Украйна. Да уточним най-напред понятието тероризъм. Това явление има различни прояви и определения, давани от историци, политици, политолози, експерти. Покрай израелско-палестинския конфликт и последвалия ислямски тероризъм последните три десетилетия се наложи формулировката, че тероризмът представлява действия, насочени към причиняване на смърт или осакатявания на цивилни лица, а не на военни. Сходен поглед имат и самите САЩ – те възприемат тероризма като предумишлено и политически мотивирано насилие, извършвано срещу мирно население. При това насилие, целящо да унищожи колкото се може повече невинни хора, които изобщо не са били заплаха и причина за каквито и да било враждебни действия. Заради близо 3 хилядите жертви от 11 септември 2001 година Щатите имаха пълно основание за такава формулировка (пък и не само те). Разбира се, напоследък в графата за тероризма попаднаха нападения срещу полицаи и военни. Но така или иначе цивилните си остават една от основните мишени на тероризма.
И сега вижте кои са мишените на т.нар. антитерористична операция. Според последните данни ООН жертви на конфликта в Украйна са 4 771 души, а ранените са вече над 11 000 души. Близо 90 на сто от загиналите са деца, жени, старци, болни – все цивилни хора. Те са загинали от артилерийски, ракетни и други обстрели. Веднаж снаряд е покосил всичките 8 пътници на маршрутно такси в Донецк. Друг път 100-годишна жителка на града става мишена: по цял свят столетниците се тачат и се бди над живота им, но „антитерористичната операция“ в Донбас е на друго мнение. Снаряди са осакатявали момчета, които просто са играели футбол на спортна площадка.
Това че невинни мирни жители са жертви на „антитерористичните действия“ на Киев се признава и от международни наблюдатели, които са събирали данни на място. Дори правозащитната организация „Хюмън райтс уоч“ обвини Киев в използването на забранени касетъчни снаряди, което впрочем може да се тълкува като военно престъпление. А преди появата на украинския премиер в Берлин организацията прати писмо до Ангела Меркел да настоява пред Киев да не използва някои видове оръжия срещу мирното население и изобщо да спре обстрелите срещу граждански обекти и цели.
А сега да видим жертвите от действията на опълченците – по последни данни те са не повече от 1500 души. Само че все военни, загинали в хода на една истинска война. Това няма как да наречеш тероризъм.
Освен това да са сме чули за атентат на опълчението извън югоизточна Украйна – в Киев, Лвов или някъде другаде от прозападно настроената част на страната. Нападение или бомбен атентат срещу примерно проправителствена медия заради позицията й по конфликта, срещу мол, училище, пазар, на спирка. Да, около Нова година имаше експлозии, но първо те бяха в южната Одеса, където през лятото имаше едно потулено от властите избиване на близо 50 души. Второ, те бяха инцидентни, а и подготвени така, че да няма жертви. Пък и бяха повече самодейни акции, отколкото целенасочена терористична кампания.
Всъщност премиерът е прав, като казва, че „Ние в Украйна се сблъскваме с тероризма всеки ден“. Донецк и Луганск всекидневно са жертва на тероризма на неговото правителство, маскиран като „антитерористична кампания“.
Премиерът обаче се опита да насъска Европа и с историческия лъжи, с внушения, които са в разрез европейските ценности. В този смисъл той е не просто манипулатор, а и изпада в ролята на дявола, който знаем как чете евангелието. В интервю пред германска телевизия АРД той каза, че „руската агресия в Украйна е атака срещу световния ред и реда в Европа“. Само по себе си таз констатация е също манипулативна, но я подминаваме, защото по-красноречиви са следващите му изречения: „Ние добре помним нахлуването на СССР в Германия и Украйна. Ние не трябва да допуснем това. Никой няма право да пренаписва резултатите от Втората световна война. Но именно това се опитва да направи руският президент Путин“.
Като прочетеш това, се питаш дали някъде из мисълта на този човек не е станало „късо съединение“? Въпросното съветско „нахлуване“ в Германия е последната фаза от разгрома на хитлеристка Германия през Втората световна война. Предводителят на „партията на войната“ в Украйна да не би да жали за края на Хитлер и на неговата Германия? Която е отречена както от следвоенната демократична Германия, така и от цяла Европа? Та нали ако не бе това „нахлуване“, Хитлер щеше да остане на власт. И дали в света щеше да настъпи продължаващия глобален мир, който бе плод и на съветското „нахлуване“.
И друго, в хитлеристка Германия „нахлуха“ и съветските съюзници – САЩ и Великобритания. Със същата цел – разгромът на Хитлер. За госта от Киев обаче това явно е освобождение на Германия. Това вече не е ли далтонизъм на ценностите?
Освен това за какво „нахлуване“ в Украйна говори той, когато тя е била част от Съветския съюз. За да прогонят хитлеристките войски от окупираните му територии, съветските войски е трябвало да освободят и Украйна, част от страната си. Или човекът, който оглавява кабинета в Киев, жали за нацистката окупация, изтребила впрочем хиляди украинци, включително и евреи?
Още по-гротескно стои мисълта му „Никой няма право да пренаписва резултатите от Втората световна война“. Те вече са пренаписани – с рухването на Берлинската стена, югославския разпад, разширяването на ЕС и НАТО. И най-вече с краха на СССР – та благодарение на това „пренаписване“ Украйна сега е независима държава. Да беше казал гостът „Никой няма право повече да пренаписва резултатите от Втората световна война“, та да го разбереш. Ама думичка „повече“ не фигурира в словореда му.
Така или големият въпрос е следният – дали „късото съединение“ в мислене на този човек ще засегне германската и като цяло европейската инсталация?
Автор Юри Михалков, журналист международник, Агенция БГНЕС. Работил е във вестниците „Кооперативно село“, „Земя“, „Стандарт“, „Сега“.