В Астрахан лидерите на петте крайбрежни страни очертаха новия статут на общия водоем
Наскоро в Астрахан се състоя четвъртата среща на високо равнище на прикаспийските държави. Лидерите на Русия, Казахстан Азербайджан, Туркменистан и Иран след близо 20-годишни усилия успяха да направят пробив в определянето статута на Каспийско море. Очаква се още на следващата президентска среща догодина той да бъде окончателно приет, с което ще бъде сложен край на споровете по разпределението и използването на морските ресурси.
Развитие на енергийния сектор
Проблемите, свързани с енергетиката, винаги са били и остават главни за петте страни. Според туркменския президент Гурбангули Бердимухамедов в техните интереси няма особено силни противоречия, но строителството на тръбопроводи по дъното на морето е суверенно право на всяка от тях.
Енергийните перспективи пред региона са изключителни. Само проучените петролни запаси достигат 33 млрд. барела, а възможните надхвърлят 200 млрд. барела. Запасите от газ са още по-големи. Досега поради липса на съгласие по статута на Каспийско море страните можеха да добиват нефт и газ само в границите на определените зони на шелфа, а съвместната разработка на находища в общите води бе невъзможна.
От разширяване на добива на енергоресурси са заинтересовани всички крайбрежни страни. Казахстан и Азербайджан са съсредоточени преди всичко върху добива на нефт, а интересите на Туркменистан са главно в газодобива и възлага големи надежди на независимите експортни магистрали като Транскаспийския газопровод. На него разчита и Узбекистан, който е основен доставчик на газ на централноазиатския енергиен пазар и очаква определена изгода от увеличаването на добива.
Разграничаване на водните пространства
„Особено важно е това, че по-голямата част от акваторията на Каспийско море остава за общо ползване от страните. Благодарение на постигнатото на нашата среща вече са изключени недоразуменията и появата на напрежение в техните отношения, които досега периодически се появяваха поради различното тълкование на режима на каспийските води”, заяви руският президент. Трудностите бяха свързани с остарялото законодателство: до този момент статутът на Каспийско море се определяше от договорите между Русия и Персия от 1921 г. и между Съветския съюз и Иран от 1940 г. До разпада на Съветския съюз тези документи бяха все още приложими, защото бяха сключени между двете държави, които единствени заобикаляха морето. След това обаче се появиха още три крайбрежни страни и договорите вече не съответстваха на реалностите. Остро възникна необходимостта от нова правна база.
По-активни търговски отношения
На срещата в Астрахан президентите отбелязаха предимствата, с които регионът разполага, за да разширява търговските отношения, както между прикаспийските страни, така и като кръстопът между Азия и Европа. Казахският президент Нурсултан Назарбаев смята, че от обща полза ще бъде създаването на зона за свободна търговия. Обемът на търговския обмен между петте държави през 2013 г. е бил 33 млрд. долара, но потенциалът е многократно по-голям. За да бъде използван и дадена възможност той да се развие, страните решиха да създадат структура за реализация на съвместни проекти.
Голям транспортен възел
Всички участници в срещата подкрепиха идеята за превръщане на региона в голям транспортен възел. За целта петстранна експертна структура ще проучи и определи условията за стартирането на конкретни проекти. На първо място това е коридорът „Север-Юг”, който ще свърже Западна Европа с Южна Азия през Русия, Каспийско море и Иран. Той ще скъси наполовина днешните търговски маршрути.
Друг проект предвижда създаването на железопътен пръстен около морския басейн, свързващ петте страни. Част от него вече е готово. До края на годината ще бъде завършен „източният полумесец” между Казахстан, Туркменистан и Иран, а до края на 2016 г. пръстенът ще бъде затворен. Целта е да се свържат с жп линия всички големи пристанища по каспийските брегове, което също ще съкрати и намали цената на превозите. Предварителните сметки показват, че тя ще увеличи търговския обмен най-малко с 25 процента, ще съкрати времето на превозите поне с две денонощия. Стойността на проекта се очаква да възлезе на 700 млн. долара.
Като транспортен възел регионът е изключително важен и перспективен. Фактически той може да стане алтернатива на т. нар. Нов път на коприната. Като част от транспортния коридор за Русия особено значение има модернизацията на пристанището Оля, което с фериботна връзка ще свърже всички прикаспийски страни.
Военно присъствие
В днешната тревожна международна обстановка, когато САЩ се намесват във вътрешните работи на всяка страна, която отказва да следва техните указания, петимата президенти взеха единодушно още едно важно решение — в Каспийско море ще имат право да присъстват военни кораби само на прикаспийските държави. Това условие е изключително необходимо за гарантиране на сигурността и стабилността в региона, смятат те. „Този режим е установен исторически и ние нямаме намерение да го променяме”, заяви Владимир Путин.
Символът на щедрото море
„Каспийската петорка” направи символичен жест, с който бе демонстрирана общата загриженост за опазване на природата и чистотата на морето. Те пуснаха във Волга отгледани в астрахански развъдници млади есетри. Именно този вид риби се смята за символ на Каспийско море. „Русия от 2005 г. спазва мораториума, наложен на улова на есетри. Нямаме намерение да го отменяме, докато не се стабилизира популацията на тази риба”, увери гостите си Путин. Президентите подписаха и споразумение за опазване на водните биоресурси на морето. С него страните получават правна основа за съвместна защита на редките породи риби и преди всичко на есетровите.
Каспийско море е затворен водоем и затова е особено уязвим от външни въздействия. И най-малката техногенна авария може да има катастрофален ефект върху екосистемата на морето.
Първата среща на високо равнище на прикаспийските държави се състоя през 2002 г. в Ашхабад, втората — след пет години в Техеран, третата — през 2010 г. в Баку. След Астрахан щафетата поема Казахстан.
Автор „Русия днес“
Източник: http://rusiadnes.bg