Автор: Иван Петрински.
Несъмнено новината на седмицата е придвижването на руско-турския проект за доставка на газ в Европейския съюз, назоваван „Турски поток”. Заедно с няколко съпътстващи съобщения, не по-маловажни впрочем, те образуват новинарски куп, който може да е в основата на бъдещи съдбоносни и за България събития.
И няма как да е иначе, докато човечеството не се научи да произвежда нужната му енергия от perpetuum mobile, от въздуха например или от морската вода, поне доставките на газ и нефт от тези, които могат да ги добиват от недрата, си до ония, които ги потребяват усилено, ще бъдат от жизненоважно значение.
Има и една трета категория държави – доставчици, сиреч държави, които нямат сред природните си богатства така нужните газ и нефт, но пък географското им разположението е толкова изгодно, че няма как тръбопроводите да ги подминат.
Нашата мила татковина, както е известно, можеше да бъде точно сред тези страни, понеже си нямаме нито газ, нито нефт, а потреблението ни е мизерно – цялата ни промишленост бе предвидливо разсипана през последния четвърт век.
Можеше да станем важен доставчик на енергоресурси, но това няма да го бъде заради продажниците, които разориха хубавата ни някога държава; трябва да има възмездие за престъпленията им все някога; непременно.
Днес обаче за друго ни е думата. Вчера стана ясно, че брюкселските началници са решили да изграждат с предимство връзки от газопроводи, които да стигнат до крайния разпределителен център на „Турски поток” на турско-гръцката граница за да могат южно- и централноевропейските държавици да се снабдяват с така нужното им гориво. Пак да повторим, че това ще става не през България, а през винаги нестабилната и вечно клатушкаща се нанякъде Турция.
Впрочем още в Анталия, на срещата на президентите и министър-председателите на т.нар. Г-20 (15–16 ноември 2015 г.), сиреч на най-значимите икономики в света, бе постигнат рязък напредък на среща на президентите на Русия и Турция по придвижването на проекта „Турски поток”, който поради редица причини бе вече малко нещо позабравен (вж. Свързани текстове). До средата на следващия месец ще текат всякакви руско-турски консултации и живот и здраве, в Казан на 15 декември може Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган да подпишат окончателните документи.
Но радостно ли е това събитие за Русия?! Вярно, руските чиновници – и от „Газпром”, и от Министерството на енергетиката, положиха неимоверни усилия да осъществят тази идея; знаем защо. Нека ни е позволено малко съмнение в разумността на това руско желание; не в желанието за износ на газ, разбира се, а в разумността на износ на руски газ именно чрез „Турски поток”.
Ще се види по-долу (вж. Успоредици), че исторически руско-турските отношения са всъщност безгранично сложни; през по-голямата част от последните повече от 5 столетия Русия и Турция са или в политически изключително обтегнати отношения, или в състояние на война; с едно голямо изключение, за което ще стане дума накрая.
Вероятно не са малко ония, които се отнасят с недоверие към привежданите исторически успоредици изобщо; те не вярват, че отношенията между две държави могат да се определят от средновековните им вражди насам. Страхувам се, че тези, които се съмняват в историческата обусловеност на съвременните отношения между кои да е две или повече държави, просто не са прави; или най-малкото – нека ми е позволено аз да се усъмня в правотата им.
За да не съм голословен, нека да припомня само, че турски компании вече се обръщаха към съда заради цената на руския газ; това лято те също заплашваха, че ще го направят пак. Даже тази сутрин стана известно, че Турция се е обърнала към Съвета за сигурност на ООН заради масирания руски обстрел в историческата област Байърбуджак в провинция Лазкийе (Северна Сирия). Някак си ми е трудно да навържа тези новини с представата ми за отношенията между приятелски държави. А какъв газ, какви потоци без приятелство?!
Превръщането на Турция в най-важната за Европа след Германия (и нейните „Северни потоци” – един работещ и друг в проект) страна доставчик на енергоносители е изключително опасно; то крие огромни подводни камъни. Ако Русия не направи дублираща „Турски поток” газова връзка с Европа, то тя ще попадне, рано или късно, в капан; и не само поради историческите предпоставки за съвременните отношения между Русия и Турция; капан, подобен на украинския. Това трябва да е ясно на руското ръководство още отсега.
* * *
Успоредици
Руският щурм на крепостта Очаков, източно от Одеса (дн. в Николаевска област, Украйна) по време на Руско-турската война от 1787–1791 г. Крепостта е превзета след кървава битка, при която загиват почти 5000 руски и повече от 11 000 турски войници и офицери, отбраняващи крепостта. По Яшкия мирен договор между Русия и Османската империя (1791 г.) крепостта е включена в границите на Русия; 6 декември 1788 г.; линогравюра по предварителните рисунки на руския прапоршчик Бурхард Берг (1764–1838), младши адютант на ген. Осип Игелстрьом и бъдещ генерал-лейтенант; 1792 г.
Враждебните отношения на Русия с Османската империя започват още през 1475 г., веднага след завладяването на Крим от турците през същата година. Първият руско-турски въоръжен сблъсък е през 1541 г. През следващите точно 377 години – чак до 1918 г., Русия води общо 13 големи войни с Османската империя; от една до друга руско-турска война изминават средно по 19 години; от тези 13 войни Русия печели 8. Ако към мащабните военни сблъсъци, някои от тях са направо епични, прибавим и малките въоръжени нападения – на донските и запорожките казаци, които са предимно рускоезични бегълци от крепостния гнет или за други някакви закононарушения, то ще излезе, че на практика руско-турските въоръжени сблъсъци между 1541 г. и 1918 г. са ако не всяка година, то през година-две.
Така ще трябва още в предварителното изложение да заключим, че едва ли има по-враждебно настроени държави в Европа от Русия и Османската империя. И си струва да подкрепим това съждение с достатъчно исторически примери, за да не възникнат обвинения в голословност.
(следва)
Свързани текстове:
http://glasove.com/categories/komentari/news/yuzhen-po-yuzhen-naj-yuzhen-potok
(Южен, по-южен, най-южен . . . поток)
http://glasove.com/categories/komentari/news/gotvi-li-rusiya-nov-gazoprovod-na-yug
(Готви ли Русия нов газопровод на юг?)
http://glasove.com/categories/komentari/news/…
(„Днес Азия е най-интересният газов пазар”)
Източник: „Гласове“.