Споразумението е изгодно за САЩ, но не и за Европа и най-вече държави като България
Споровете за TTIP в момента са най-важният дебат, който върви в Европа. За да бъде прикрит от обществеността САЩ подпалиха войната в Украйна, за да вбият клин между Русия и ЕС. Но в България още никой не чул за TTIP. Трудно е да се намери по-важен довод в каква трагична провинция сме, в която продължава да действа организираната престъпност, т.е. мафията.
Преговорите между САЩ и ЕС за TTIP навлизат в решителната фаза
Появява се най-голямата зона за свободна търговия в света. Според икономистите, това е голям шанс за страните-членки на ЕС и от Източна Европа. А за България може да се сравни само с влизането ни в ЕС, съобщават безсмислено някакви хора от „клуба на анонимните икономисти“, бивши комсомолци, и подобни хунвейбини и политджихадисти.
„Покупките в САЩ ще бъдат по-евтини. Договорът САЩ-ЕС ще бъде голям шанс за Европа.“ – се възхищават други, още по-големи умници. Като аргумент сочат, че за средния статистически българин – Иванов, ще отпаднат разходите за митата. Както е известно същият Иванов по цял ден купува различни неща от Америка…
Но за онова, което е най-важно, не се споменава и дума, а то е, че TTIP, наричан вече „договор за зона за свободна търговия“ трябва да отмени архаичния принцип на национален суверенитет, т.е. онова, което е позволено или не е позволено във всяка държава в областта на икономиката и е прерогатив само на съответния национален парламент, избиран от гражданите на тази държава, което и у нас след 1991 г. по неизяснени досега причини, е наричано „демокрация“.
В рамките на този архаичен обичай парламентът определя например правата на работниците и задълженията на работодателите. Това е принципът на законното и легално трудово ангажиране, данъците, пенсионните и здравни вноски, на минималната работна заплата, на регулирането на достъпа до пазара на храни и лекарства, правата и задълженията на фирмите, използващи околната среда, както и разходите и наказанията за нейното унищожение или замърсяване. Определя и какви публични услуги трябва да извършва държавата спрямо своите граждани, принципите на публичното образование и здравеопазване, регулирането на дейността на банките, принципите на защита на личния живот на всеки човек. И така нататък и така нататък. С една дума, на всичко онова, което представлява ежедневният живот на всяка съвременна европейска държава – членка на ЕС, даже и на България.
По-точно, представляваше досега, защото в близко бъдеще, нещата ще се променят напълно заради TTIP.
Главната задача на TTIP е „ликвидиране на нетарифните инвестиционни бариери“. Зад тази формулировка се крие всичко, което американските корпорации считат за препятствие за печелене на пари за себе си в Европа, т.е. всички трудови и потребителски стандарти, екологията, системата за публични услуги и финансиращите ги данъчни системи.
С една дума, пълно елиминиране на държавата, за да не пречи на корпорациите.
Зад идеята за този договор стои елитният клуб, наричан Трансатлантически бизнес-диалог /Trans Atlantic Business Dialogue – TABD/, състоящ се от шефовете на най-големите корпорации на САЩ и Европа. От средата на 90-те години те предприемат усилия за обвързването на САЩ и ЕС в единен стопански организъм, което на практика означава принуждаването на Европа да се откаже от стандартите, които определят нейната самоличност и налагането на ултралибералните принципи, управляващи Америка.
Знаем за това от „изтичанията“, тъй като преговорите са строго секретни. До съдържанието на отделните постулати, формулирани от представителите на TABD, нямат достъп нито парламентаристите от страните от ЕС, нито членовете на Конгреса на САЩ.
Избрани членове на правителствата на държавите от ЕС могат да се запознават с тях в условията на висока тайна, а Еврокомисията с абсурдно решение по навик от Студената война обозначи документите с най-различни тайни символи, за да може в случай на изтичане да се определи „предателят“. Тяхната мотивация може да бъде разбрана. Преговорите над подобни договори бяха два пъти проваляни след като европейската общност разбра предварително какво им готвят корпорациите. В средата на 90-те години протести спряха подписването на договора MAI, който трябваше да обвърже страните от ОИСР. Преди няколко години падна прословутата АСТА, чиито най-протестирани записи трябва да намерят сега място и в TTIP.
Най-важните промени обаче ще се отнасят до стандартите за защита на потребителите, които са на много високо равнище в Европа, и почти не съществуват в САЩ. Разбира се, намеренията на корпорациите е това стандартизиране на нормите да бъде надолу, а не нагоре. Така например в Европа действа „принципът на отровността“, според който производителят трябва да докаже, че използваното от него средство не е вредно. В САЩ са забранени само онези средства, чиято вредност е била доказана.
Заради това европейският списък на забранените субстанции има 1300 позиции, а в САЩ на федерално равнище – само 12.
Както не е трудно да се досетим големият бизнес стремящ се да подпише TTIP, не предвижда никакво разширение на американските забрани. Точно обратното.
Подобни постулати за равнение надолу са десетки.
! 70 процента от храната, продавана в американските супермаркети, е модифицирана генетично. В европейската супермаркети ГМО практически няма, а малкото производители, които използват модификации са длъжни да информират за тях на етикетите. Правителството на САЩ очаква промени в Европа в тази област, разбира се надолу – във вреда на хората.
! Европейските регулации от 2009 г. много сурово третират използването на пестициди. Американската страна съобщи, че ще настоява за отмяна на тази политика, за да стане „най-малко препятствие за бизнеса“.
! Европейските норми, отнасящи се за субстанциите, нарушаващи хормоналната система, априорно елиминират от европейския пазар 40 процента от храните, произвеждани в САЩ. Над 90 процента от американското говеждо месо съдържа хормон на ръста, който предизвиква ракови заболявания. Неговият внос в Европа е забранен от 1988 г. Но сега американците причисляват тази забрана към „излишните търговски бариери“.
! В САЩ пилетата и пуйките стандартно са чистени с помощта на хлор. В Европа това е забранено от 1997 г. Американските фирми искат отмяна на тези забрани. И така нататък…
! Едновременно с атаката срещу потребителите, TTIP е насочен и срещу правата на работещите. В България това не е проблем, защото те не се спазват, но за работещите в „стара Европа“ американските принципи, т.е. „без никакви принципи“, ще изкарат масово хората на улицата, за да протестират. САЩ са единствената от развитите държави, която не е ратифицирала конвенцията на Международната организация на труда /МОТ/. От нейните 7 пункта в САЩ действат само 2.
! TTIP заплашва и сферата на обществените услуги, които, според исканията на големия трансатлантически бизнес, трябва да бъдат приватизирани и комерсиализирани. Правителството на САЩ съобщи, че иска да използва TTIP за обсъждане на монопола в здравните услуги, което трябва да се разбира като атака срещу финансираното с обществени средства на здравеопазването от огромния и алчен американски бизнес на частните здравни осигуровки.
! Подобна съдба чака и публичното образование и градските услуги – например водоснабдяването. А услугите, след като веднъж се приватизират, няма да могат да бъдат национализирани отново, както и при стандартите, които, веднъж намалени, вече никога няма да бъдат върнати на по-високо равнище.
! Всяка промяна на „условията за инвестиране“ ще може да бъде оспорена от инвеститора пред арбитражен съд. Именно това е най-опасният и най-важен пункт в TTIP.
Съгласявайки се на арбитраж държавите от ЕС се отказват от правото да взимат политически решения за своята съдба и ги предават на милостта на концерните.
Арбитражните съдилища не са такива. В тях не действат принципите на безпристрастност, явност, две инстанции. Това не е никакво право. Това са тричленки, т.е. трима души, в които е трудно да се разбере кой е съдията, а кой адвокатът на страните. Международният капитал вече успя да ги обработи. Днес инвеститорите, недоволни от промяна на „инвестиционните условия“, могат да искат не само връщане на разходите, но и обезщетение за „морални загуби“.
Промяната на „инвестиционните условия“ е изключително широко понятие и международният капитал се научи да вписва в него всички решения на държавата, реализираща своето конституционно задължение за защита на гражданите, грижата за общото добро, реформирането или спасяване на икономиката и т.н. Всяко решение на парламента, което не се харесва на капитала, може да бъде обжалвано пред арбитражния съд и след това отменено.
Влизането в сила на договора TTIP ще означава не само край на европейското качество на живота, защитавано от законите, приемани от Европарламента и националните парламенти. TTIP означава и край на демокрацията, тъй като всеки закон, приет от политическите власти в интерес на населението ще бъде обжалван пред частни съдилища от частни фирми, чиито интереси са коренно различни от интересите на мнозинството.
Автор: Красимир Иванджийски