Как се е появил руският език?

Руският език е един от източнославянските езици, заедно с украинския и белоруския. Той е най-разпространеният в света славянски език.

На свой ред , славянските езици се отнасят към балто-славянския клон на семейството на индоевропейските езици. Така, за да отговорим, откъде е дошъл руският, трябва да направим екскурс в дълбоката древност.

Произходът на индоевропейските езици

Около преди 6 хиляди години е живял народ, който се смята за носител на праиндоевропейския език. Предмет на жестоки спорове между историци и лингвисти е въпросът, къде точно е живял. За прародина на индоевропейците се смятат степите на Източна Европа и Предна Азия, и територията на границата между Европа и Азия, и Арменското високо плато. В началото на 80-те години на миналия век лингвистите Гамкрелидзе и Иванов формулират идеята за две прародини: първо е било Арменското високо плато, а след това индоевропейците са отишли в черноморските степи. Археологически носителите на праиндоевропейския език ги свързват с представителите на «ямната култура», които през 3-тото хилядолетие пр. Хр. са обитавали източната част на Украйна и територията на съвременна Русия.

Отделянето на балто-славянския клон

Впоследствие праиндоевропейците са се разселили на територията на Азия и Европа, смесили са се с местните народи и са им дали езика си. В Европа на езици от индоевропейското семейство говорят практически всичките народи, освен баските, в Азия на различни езици от това семейство говорят в Индия, Иран. Таджикистан, Памир и т.н. Преди около 2 хиляди години от общия праиндоевропейски език се е отделил прабалто-славянският език. Прабалто-славяните са съществували като един народ, говорещ на един език, според редица лингвисти, около 500-600 години. На този период от историята на нашите народи съответства археологическата култура на шнуровата керамика. След това езиковият клон се е разделил отново: на балтийска група, която заживяла самостоятелен живот, и праславянска, която станала общият корен, от който са произлезли всички съвременни славянски езици.

Древноруският език

Общославянското единство се е съхранило до VI-VII век от н.е. Когато от общия славянски масив са се отделили носителите на източнославянските диалекти, започнал да се формира древноруският език, който станал родоначалник на съвременните руски, белоруски и украински. Древноруският език ни е известен благодарение на множеството паметници, написани на старобългарски език, който може да се разглежда като писмена, литературна форма на древноруския. Освен това, са се съхранили и писмени паметници – брестени грамоти, графити по стените на храмовете – написани на ежедневен, разговорен древноруски.

Староруският период

Староруският (или великоруският) период обхваща периода XIV – XVII век. През този период руският език окончателно се отделя от групата на източнославянските езици, формират се неговите фонетични и граматични системи, близки до съвременните, настъпват и други промени, в това число се формират и диалектите. Водещ сред тях става «акащият» диалект на горна и средна Ока, и, на първо място – московски говор.

Съвременният руски език

Руският език, на който се говори днес, е започнал да се формира през XVII век. В основата му е московският говор. Решаваща роля за формирането на съвременния руски език са изиграли литературните произведения на Ломоносов, Тредиаковски, Сумароков. Ломоносов е написал и първата граматика, фиксираща нормите на литературния руски език. Цялото богатство на руския език, създадено от синтеза на руски разговорни, старобългарски елементи, заимствания от други езици, намира отражение в произведенията на Пушкин, когото смятат за създател на съвременния руски литературен език.

Заимстванията от другите езици

През вековете на своето съществуване руският език, както и всяка друга жива и развиваща се система, нееднократно се е обогатявал чрез заимствания от други езици. Към най-ранните заимствания се отнасят «балтизмите» – заимствания от балтийските езици. Между другото, в този случай може да се говори не за заимстване, а за лексика, съхранила се от времето на балто-славянската общност. В периода на христианизацията в езика влизат «гърцизми». Чрез контактите с европейските народи навлизат «латинизмите» и «арабизмите». В руския език са влезли и голяма група думи от тюркските езици. И, накрая, от времето на Петър I руският език поглъща и думи от европейските езици. В началото, това е бил голям пласт думи от немския, английския и холандския, отнасящи се към науката, техниката, морското и военното дело. По-късно навлизат френски, италиански и испански думи, отнасящи се към предмети от бита, от областта на изкуството. И, накрая, днес има нов наплив от заимствания, този път основно от английския.

Източник: Как появился русский язык

© Русская Семерка russian7.ru