„Когато ни затрупа снегът, ще се върна отново в това щастливо състояние на спокойно, трудолюбиво развитие на живота, което толкова обичам“, пише Лев Николаевич Толстой през есента на 1874 г. Зимата в Ясна Поляна е време за работа, защото всеки член на домакинството е зает със своите дела: Лев Николаевич работи върху своите произведения, съпругата му София Андреевна се грижи за децата, дома и преписването на произведенията на съпруга си, а децата учат.
Празниците Коледа и Нова година в семейството на Толстой преминават в зимни забавления.
Самият Толстой се отнасял скептично към коледните празници, подчертавайки, че те не се отбелязват по християнски. „И в тези дрехи жените отиват на църква, оглеждат се една друга, кичат се. След това започват да се веселят, да пият вино… Именинникът е Христос, а празнуват дявола – него го радват“ – смятал класикът.
Внучката на Толстой, Анна Ильинична Толстая-Попова, пише в спомените си за посрещането на Нова година: „Помня посрещането на Нова година в Ясна Поляна. Когато подготвяха голямата вечеря, сервираха шампанско, на масата гореха свещи. Всички, облечени в празнични дрехи, тичаха с бележки и моливи. След това, пет минути преди полунощ, седнаха на масата и чакаха ударите на часовника, който стоеше на стълбите. Големият висок часовник бавно, с глух вътрешен шум и някакво хриптене, започна да бие дванадесет. След шума и вълнението настъпи тишина, после всички шумно станаха, приближиха се до по-възрастните, за да си чукат чашите и да се поздравят.“
„Златни“ орехи в изумрудна елха
Празничните приготовления понякога носят много повече радост от самите празници. Ето защо за Нова година и Коледа в семейството на Лев Толстой започвали да се подготвят предварително. Ръководила подготовката съпругата на писателя – София Андреевна.
„Примерно около месец започвала подготовката. Децата с гувернантките под ръководството на София Андреевна създавали украси за елхата – позлатени орехи. На децата раздавали тънки четчици и орехи, които трябвалое да бъдат „позлатени“. Черупките покривали с лепило и ги увивали в тънка златиста хартия. Такива „скъпоценни“ играчки били окачвани на коледната елха.
„Искрящите в злато“ орехи изглеждали разкошно сред гъстите изумрудени лапи на новогодишната красавица, но това не били единствените й украшения.
Както и сега, през XIX век един от най-разпространените материали била цветна хартия или картон.
Децата в семейството на Толстой правели играчки от цветни картони – малки декоративни кошнички, чашки и кутийки с и без капаци, украсени със звезди и различни фигури.
Кутия с кукли
Друга традиционна украса за коледната елха в къщата на писателя са били кукли-скелети. София Андреевна обикновено купувала цяла кутия с тези кукли. Господарката на къщата, заедно с децата, сядала под голяма лампа в гостната и всички започвали да шият дрехи за куклите. Така неугледните дървени фигури се превръщали в пременени момчета и момичета, войници, селяни, царе, царици и ангели.
На Бъдни вечер винаги идвал свещеник, всички обитатели на къщата били пременени, в гостната се поставяла голяма ела донесена от гората. Задължителните ястия за празничната трапеза били пуйка и пламтящ пудинг с ром.
След обяда всички деца се отправяли в гостната – там чакали кога коледната красавица ще се „облече” в празничната си премяна. Освен играчките, на елхата окачвали сладкиши, бонбони, кримски ябълки, фигурки на лебеди, хартиени пеперуди, детски флакончета с парфюм.
Когато приготовлението на коледната елха завършвало, в стаята от двете страни се отваряли вратите, за да влизат както децата на собствениците и гостите, така и децата на слугите и на селяните. След съзерцаването на коледната елха, децата започвали да разопаковат подаръците. Жената на писателя раздавала на селските деца кукли и лакомства.
Мечок на колелца, играчка с навиващ се механизъм
Самият Лев Николаевич е бил доста безразличен към празника и бил против голям брой подаръци за децата.
Той смятал, че колкото повече играчки има едно дете, толкова повече се ограничава въображението му по време на играта. Запасът от играчки се попълвал веднъж годишно при коледната елха. Най-хубавите играчки носели гостите.
Сред гостите е бил приятелят на Лев Николаевич – Дмитрий Дяков, кръстникът на дъщеря му Татяна. Той винаги донасял нещо необичайно за децата на писателя – или голяма кукла със затварящи се очи, или медни детски съдове, или мечка на колела, играчка с навиващ се механизъм….или кутия с различни шивашки принадлежности.
На Коледа Толстови организирали маскарад — задължително имало мечка, мечи водач и коза. Срещали се и следните персонажи — паяци, клоуни, старци и старици, мужци и госпожи. А в залата на яснополянския дом, в която се събирали всички жители и гости на имението, започвали танци под акомпанимента на хармоника.
През 1870 г. и самият Толстой се въодушевява от коледното настроение. „Лев Николаевич скачаше, облечен като коза, като младо момче“, пише София Андреевна в дневниците си.
Неотменна част от зимните празници са били домашните представления. Специално избирали пиеса, разпределяли роли, правели костюми и сцена, репетирали. Играли децата на семейство Толстой, техните познати, а на самите представления канели роднини, съседи и селяни.
Например, през декември 1889 г. в Ясна Поляна се състояла една любителска постановка по пиесата на Лев Толстой „Плоды просвещения“ с участието на членове на семейството и познати на писателя. Тогава тя не била завършена и се наричала „Исхитрилась!“.
Традиционно развлечение било разходката с коне. А също и карането на кънки на езерото.
Важно празнично блюдо в семейството на Толстой е бил плум-пудингът — традиционен британски коледен десерт. Защо точно той? Просто го е донесла в Ясна Поляна англичанката Хана Терсей, която била гувернантка на по-големите деца.
Ето как Татяна Львовна описва десерта: „Той е напоен с ром и е запален. Човекът, който го носи, обръща лицето си, за да не се изгори. А аз гледам пламъка и се надявам, че няма да угасне, докато не ми донесат пудинга.“
Класическата рецепта за този десерт съдържи не по-малко от 15 съставки, сред които сушени плодове, ядки, подправки и алкохол. Приготвянето на този пудинг е доста сложно.
А след всички празнични тържества настъпвали дългите зимни вечери, по време на които цялото семейство се събирало в салона и четяло книги на глас.
Всичко това се възприемало от децата като нещо наистина магическо и прекрасно. Впечатленията от празника ще носят през целия си живот. Дори подаръците си ще пазят грижливо, когато пораснат. Татяна Львовна ще отнесе със себе си в Рим кутията за шивашки принадлежности, получена от кръстника си Дмитрий Алексеевич Дяков. Детска играчка, която й е напомняла през целия й живот за вълшебната атмосфера на онези дни.
Още по-загадъчен и дългоочакван ставал празникът и за възрастните. Защото точно по това време човек може да забрави за грижите и да се потопи в света на детските радости и коледните лакомства.
Източник:
https://tula.aif.ru/ny/zolochyonye_orehi_i_skeletcy_kak_gotovilis_k_rozhdestvu_v_seme_tolstyh