Мечтата на Петър Велики за флот на Черно море осъществява Екатерина Велика, след присъединяването на Крим към Руската империя. На 13 май 1783 г. 11 кораба от Азовската флотилия под командването на адмирал Федот Клокачев пристигат в Ахтиарския залив. От този ден нататък започва историята на руския военен Черноморски флот.
Рейд на адмирал Клокачов
Ескадрата на Клокачов включва две фрегати – „Осма“ и „Единадесета“, които вече са на бойна служба в Крим. Именно Клокачов става първият командир на Черноморския флот, подчинявайки се пряко на Григорий Потьомкин. Адмиралът създава първите оперативни карти на крайбрежието и високо оценява удобното разположение на брега. „Никога не съм виждал такова пристанище и в Европа наистина няма толкова добро; входът към пристанището е най-добрият, самата природа е разделила залива на различни пристанища, тоест военно и търговско;…с една дума, не може да се намери по-добро място за поддържане на флота „- така Клокачов описва залива, който много ще скоро става главното пристанище на новия пристанищен град – Севастопол. Руските кораби и преди това са били базирани в Крим, както в Керч и в Ахтиар. Но такава мощна ескадрила под андреевски знамена пристига в земята на Таврида за първи път. Този рейд показва на целия свят, че Русия безвъзвратно взема Крим в свои ръце.
Адмирал Федот Алексеевич Клокачов
Малко по-късно ескадрата на Клокачов е подсилена със 17 кораба от Днепърската флотилия. В чест на основаването на новия флот е излят възпоменателен медал „Слава на Русия“ с образа на Императрицата.
Екатерина Велика одобрява състава на „новородения“ флот: 12 бойни кораба, 20 ветроходни фрегати, 23 транспортни кораба, пет шхуни и 13 500 души персонал. Черноморският флот, който все още е в процес на изграждане, с императорски указ е изваден от подчинение на Адмиралтейския съвет, намиращ се в Санкт Петербург.
«Издигане славата на Русия»
Строителството на кораби, както и организацията на флота, се ръководи от самия светлейши княз Потьомкин – вторият човек в държавата, който не щади нито време, нито пари за кораби и моряци. На Черно море той командва всичко и всеки – от дърводелци до адмирали. В Херсонските корабостроителници се строят нови мощни кораби. Светлейшият княз постоянно пришпорвал строителите. През 1783 г. е пуснат на вода само един линеен кораб – 66-оръдейният „Слава Екатеринаы“.
.
Светлейший княз Григорий Александрович Потьоемкин-Таврический
Потьомкин бързал. Мнозина го упреквали, твърдейки, че изграждането на флот е задача за десетилетия. Но Светлейшият княз съзнавал, че много скоро ще бъде необходимо да се защитят южните граници на империята. И работата вървяла. Корабният дървен материал е доставян в Херсон и Крим от Полша, Беларус, Воронеж. Потьомкин продал имението си Дубровна и купил ново в Полша близо до Смела, където продължавал да купува дървен материал.
Карта на залива Ахтиар
«На Севере вы умножили флот, а здесь из ничего сотворили. Черноморский флот обязан возвысить славу России!» —писал Потьомкин на Императрицата. Екатерина му отговорила: «Черноморский флот есть наше заведение собственное, следственно, сердцу близко». Това не е преувеличено. Русия уверено усвоява южните граници, това е най-важният резултат от епохата на Екатерина.
База на Черноморския флот става село Ахтиар, получило ново име Севастопол – великолепен, свещен град. Пристанището се строи със средства, получени от Потьомкин от Новоросийските земи. Той не виждал разлика между държавни и собствени средства, но не за да се обогатява, а напротив, защото не жалел нищо за каузата, на която безразсъдно е служил.
От Архангелск на южните граници пристигнал Контраадмирал Томас Макензи, шотландец по произход, когото в Русия наричали Фома Фомич. Под негово ръководство моряците и работниците започват да строят бъдещия Севастопол.
Първите победи
Черноморският флот получава бойното си кръщение пет години след основаването си. През 1787 г. започва поредната Руско-турска война. Трябва да се защитят както Крим, така и Черноморският регион. Османската флота се смятала за по-мощна и по-бърза от руската. Турските корабостроители и моряци са подпомагани от французите, които се страхували от укрепването на Русия по южните граници. А за численото превъзходство, няма какво да говорим. Османците са имали значително повече кораби, моряци и оръдия. Руснаците на Черно море трябвало да се бият „не с числа, а с умения“, разчитайки на тактическия ум на командирите, умението и доблестта на моряците и особено на точността на умението на артилеристите.
Потьомкин успява да определи и назначи няколко не просто способни, а уникални военноморски командири. Първият от тях е Фьодор Ушаков, който получава първата си награда – Орден „Свети Владимир“ – за образцово преодоляване на епидемията от чума в корабостроителницата в Херсон. Потемкин високо оценявал и покровителствал този простодушен на вид моряк.«Служите с усердием и ревностью и будьте, впрочем, спокойны», – говорел князът на своя избраник.
Адмирал Фьодор Фьодорович Ушаков
«Где завидите флот турецкий, атакуйте его во что бы то ни стало. Хотя бы всем погибнуть, но должно показать свою неустрашимость к нападению и истреблению неприятеля» — така напътствал Потьомкин своих адмирали.
И във всички сражения – големи и малки – руските моряци побеждават османците, въпреки че войната започва трагично за Черноморския флот. По време на похода Севастополската ескадра попада в силна буря, тя, за ужас на Потьомкин, била почти пометена. Но командирите на флота успяват да спасят повечето от корабите.Те се нуждаели от ремонт, но успяват да се върнат в Севастопол. Благодарение на таланта на строителите, Ескадрилата се възражда в предишния си блясък.
Първото сражение на флота е битката при Кинбурнската коса, в която Лиманската флотилия на Черноморския флот побеждава турската ескадра. Флотилията се командва от принц Николай Ото Насау-Зиген, французин на руска служба, отчаян храбрец. Приятелите го величаели с Неуязвим. Гарнизонът на крепостта Кинбурн се ръководи от генерал Александър Суворов, един от малкото „сухопътни“ командири, които разбират добре бойната специфика на флота.
Тогава идва времето за по-големи военноморски операции, първата от които е блестящата победа при Фидониси, когато и адмирал Марко Войнович, и Фьодор Ушаков се доказват като твърди и изобретателни командири. След това Потьомкин предоставя властта над флота на своя любимец Ушаков и не е загубил. През всичките години на морското си поприще легендарният адмирал не губи нито един кораб. Нито един моряк, служил под негово командване, не е пленен. Благодарение на Ушаков – победи над превъзхождащите османски военноморски сили в Керченския проток и при нос Тендра. А през лятото на 1781 г., след като ескадрата на Ушаков разбива турската армада край българския бряг в генералното сражение при Калиакра, турският флотоводец Саид-Али, оцелял по чудо в тази битка, се обръща към султана с отчаяно признание: «О, велики, твоята флота вече не съществува!» След това поражение османците преустановяват съпротивата си в Черно море и, признавайки всички завоевания на Русия, считат че е добре да подпишат мирен договор.
Време на подвизи
В историята на Черноморския флот има трагични страници, които само укрепват всенародната му слава. Това са Кримската война, първата героична защита на Севастопол и Великата отечествена война, нови кръвопролитни битки за Севастопол и освобождението на Крим, когато черноморците се връщат в родното си пристанище с победа. Имената на падналите в Севастопол адмирали Владимир Корнилов и Павел Нахимов са свещени за всеки моряк.
От първите часове на Великата отечествена война подводниците не спират да се бият с врага нито за минута. Капитан Михаил Грешилов с право се счита за един от най-добрите командири на подводници от Втората световна война. Участва в боевете от първите дни на Великата отечествена война. На 26 октомври 1941 г., в най-тежките дни на войната, подводницата на Грешилов „М-35“ с огън на палубната артилерия потопява немски транспорт. През есента на 1942 г. Грешилов е назначен за командир на по-мощна подводница – «Щ-215», «Щука», както я наричат моряците. До пролетта на 1944 г. Грешилов прекарва 259 дни в опасни морски походи. В седем бойни кампании на «Щука» подводничарите под командването на Грешилов потопяват пет вражески кораба. Капитанът е удостоен със званието Герой на Съветския съюз – «за образцово изпълнение на бойните задачи на командването». И двете подводници, командвани от Грешилов през годините на войната, получават гвардейски знамена.
Последните две години от Великата отечествена война, когато моряците освобождават крайбрежните територии, окупирани от нацистите, също са вписани със златни букви в аналите на Черноморския флот. Морските пехотинци се превръщат в гръмотевична буря за противника, а военноморската авиация на Черноморския флот се проявява героично. По време на Великата отечествена война моряците провеждат 24 десантни операции на бреговете на Черно море…
Източник:
https://iz.ru/1510641/arsenii-zamostianov/podniat-parusa-kak-rossiia-obrela-chernomorskii-flot