Екатерина II била толкова сигурна, че ще възроди Византия, че кръстила внука си Константин и се готвила да му предаде властта. Присъединяването на Крим било част от този мащабен проект.
Падането на империята
30 май 1453 година може да се счита за дата на края на съществуването на Византия. Именно на този ден след двумесечна обсада Мехмед II влязъл в Константинопол и заповядал символът на Цариград, църквата „Света София“, да се превърне в джамия.
След тази победа султанът, смятайки се за правоприемник на император Константин, взел титлата Цезар на Рим. Падането на светия град станало за цяла Европа първият признак за началото на края на света, още повече, че след това събитие започнали многобройни епидемии от чума, а турците отивали все по на запад. Римският папа Пий II свикал събор, където внесъл за обсъждане проект за Кръстоносен поход срещу Константинопол, но идеята така и не била реализирана.
Внукът Константин
Три века по-късно планът на Пий II се реализирал там, където никой не очаквал – в Русия. Така нареченият гръцки проект се обсъждал през 1780 година: успехът на руско турската война 1768-1774 година, протекторатът на Крим, получаването на северния бряг на Черно море и солидната контрибуция.
Сред военните успехи била архипелагската морска експедиция, където руският флот за първи път воювал далече от границите на Русия и успял на постави началото на отделянето на Египет от Османската Империя. Главната цел била завоюването на столицата на православния свят – Константинопол. Императрицата толкова се вдъхновила от тази идея, че нарекла внука си в чест на Константин – името и на първия, и на последния император на Византия.
Внукът на трона!
Мечтите за третия Рим имат водеща роля в политиката на сближаване с Виена – през 1782 година руската императрица пише на австрийския император Йосиф II за плановете си да прекрои Европа.
Екатерина се надява, че императорът «няма да откаже да ми помогне за възстановяването на древногръцката монархия от развалините след варварското управление, което днес господства тук, като аз се задължавам да подкрепям независимостта на тази възстановена монархия от моята».
Първо, Екатерина настоява, че на Русия не й трябват нови територии, но смята, че Молдавия, Валахия и Бесарабия трябва да бъдат обединени в една буферна държава – Дакия, териториалната концепция на която е почти пълен аналог на съвременна Румъния. На трона на тази хипотетична държава ще седне православен владетел, който ще бъде съюзник с великите империи – Руската и Австрийската.
Второ, Русия и Австрия трябва да се обединят, за да победят Портата и да завземат Истанбул, за да го превърнат отново в Константинопол. По замисъла на Екатерина, управлението трябва да бъде в ръцете на нейния внук, Константин, но реформирана Византия би била напълно независима държава.
Императрицата на колесница
Един от основните мотиви за гръцкия проект, по думите на Екатерина, била борбата с друговерците, но Йосиф и кралят на Франция, Людвиг XVI, не бързали да повярват на този план.
В това време, Екатерина водила кореспонденция с френския философ Волтер, който убеждавал императрицата, че «падането на Отоманската Империя ще се прослави по гръцки, Атина ще бъде една от вашите столици, гръцкият език ще стане всеобщ…», и че само Екатерина може «да изгони тези варвари и да направи Константинопол столица на Руската Империя».
Сред съветите на Волтер била препоръката да се използват колесници при завземането на Константинопол, което напомня героичните войни от гръцкия епос.
Византийският възел
Людвиг, който подкрепял Османската Империя, след предложения от Русия съюз, изпратил в Турция военни, които да подготвят армията й. Йосиф се притеснявал от влиянието, което Русия би получила на Балканите, още повече, че не бил съгласен с концепцията за Дакия.
Англия също не подкрепила гръцкия проект.
В същото това време Екатерина обкръжава Константин с гръцки бавачки и близо до Царское Село строи умалено копие на църквата „Света София“.
Тези приготовления не били единствените крачки за възраждането на Византия – императрицата, възползвайки се от войната на Франция в Америка и от съюза с Австрия, решила да завземе Крим, тъй като разходите за поддържане на неговата независимост били прекомерни, освен това, полуостровът би станал свързващо звено между Новорусия и Европа.
Християнският дълг
Замисленият през 1778 от Потьомкин в памет на древногръцкия Херсонес град Херсон и планът му за построяването на Екатеринослав (днес – Днепропетровск), бъдещата столица на Новорусия, са един от многото ходове в голямата игра на Екатерина за присъединяването на земи на юг.
Един от религиозно-нравствените оправдаващи мотиви за присъединяването на Крим става фактът, че Владимир, който покръстил Русия, самият е приел кръщението в Херсонес, и затова необходимостта да се завоюва Крим станала нещо като християнски дълг.
Докато Версай таи смътни надежди да влезе в ролята на миротворец във войната на Портата и Русия, Екатерина се занимава със строежа на укрепления на Кримското крайбрежие на Черно море.
Тъй като руската армия била в Крим от 1782 година, анексията минала бързо и Екатерина предложила на татарите да й се закълнат във вярност или да се върнат в Турция (върнали са се около 200 000). Новата провинция е наречена Таврида, а бившият хан заминава в Калуга под натиска на Таврическия княз – Потьомкин, който се занимавал с оправянето на новите земи.
След анексията
Анексията на Крим, учудващо, доста топло я посрещат и Франция, и Австрия. След завземането на Крим Русия установява протекторат над Грузия, по същото време се водят ожесточени боеве с чеченците и дагестанците в Северен Кавказ, напредвайки все по на юг. Турция се обръща към държавите в Европа с молба за помощ, но нито една страна не й отговаря с взаимност.
Резултат на предстоящия сблъсък станала руско-турската война 1787-1791 година, в която Русия станала победител: границата между Руската Империя и Турция започнала да минава по Днестър.
Впрочем, Портата получила Молдавия и Бесарабия. Победата в тази война разочаровала Екатерина: на великия проект за възраждането на Византия не му било писано да се осъществи.
Въпреки, че скоро щяло да се създаде ново морско пристанище – Одеса, което ще бъде населено с гърци, а в началото на XIX век за малко ще има руски протекторат над седем гръцки острова, мечтите на Екатерина за Константинопол така и си останали само мечти. Гърците, молещи императрицата да им се върне родината, така и си останали без желаното, а единственото напомняне за грандиозния проект бил Константин, бегло говорещ гръцки.
Сергей Зотов
Источник: Как Россия хотела Византию возрождать
© Русская Семерка russian7.ru