Автор: Марина Образкова.
Независимо от това, че европейският сценарий с бежанците, щурмуващи гарите и нощуващи в парковете не заплашва Русия, територията на страната може да се използва като транзитна зона по пътя към Европейския съюз. Какво става със сирийците, изяснява „Руски дневник“.
През тази година повече от 150 сирийски бежанци попаднаха в Норвегия през границата с Русия – пише вестник „Ведомости“ с препратка към The Wall Street Journal. Това е само капка в морето, като се има предвид фактът, че от началото на годината в Европа са потърсили убежище около половин милион души. Експертите периодично подчертават, че Русия е междинен пункт за сирийците, все пак те са сигурни, че малко такива хора идват в Русия, както и сирийски бежанци като цяло.
Транзитният път
Да се пресметне точният брой на сирийските граждани, дошли в Русия от началото на военния конфликт, е доста трудно преди всичко поради това, че те влизат в страната на базата на учебни и работни визи. „Срещнах на аерогарата група момичета, облечени в традиционно мюсюлманско облекло, които имаха годишни визи. Те ме уверяваха, че са дошли да учат руски език в Петербург. Обаче на мен ми се струва, че са се възползвали от единствената възможност да избягат от войната и вероятно няма да се задържат дълго в Русия“ – казва Мунзер Халум, сирийски журналист и писател, живеещ в Русия.
Според думите на събеседника на „Руски дневник“ дошлите в Русия сирийци може да се разделят на три категории: транзитно преминаващи, чиято крайна цел е Европа; студенти, които след обучението си във висшите училища също нямат намерението да се връщат в родината си; и отдавна заселили се в Русия сирийци, които в общата вълна също се готвят да се прехвърлят в по-благоприятна страна.
„Сирийските бежанци не искат да остават в Русия, защото тук не им предоставят парични помощи, жилище или работа. А и е много трудно да се оформят документите за легално пребиваване“, пояснява Халум.
Махмуд ал-Хамза, председател на съвета на движението „Декларация на Дамаск зад границата“ е съгласен с това, че сирийските бежанци в Русия не могат да си намерят призвание и нямат привилегии. „Русия приема много малко бежанци от Сирия и им помага с малко неща. Докато се устройват, на тях им се налага да преминават през сложни процедури и да плащат подкупи. Аз съм се сблъсквал със случаи, когато на руската граница хората даже бяха разпитвани каква е тяхната политическа гледна точка и какви правила на исляма спазват. В Европа отношението е съвсем друго“, казва той.
Но при това Махмуд е убеден, че Русия трудно може да бъде използвана като транзитна зона. „Оттук е трудно да се попадне в Европа, първоначално хората пристигаха тук с тази цел, но тях каналджиите ги лъжеха: взимаха им парите и се скриваха“, отбелязва сириецът.
„Никой от тях никога няма да разкрие маршрута, по който те се готвят да преминат в Европа, защото се боят за сигурността си и сигурността на тези, които са им доверили тази информация. Най-често само един от познатите стига нелегално до мястото и после при личен контакт по телефона или по пощата съобщава как е успял“, разказва Халум.
Интересът към конфликта
Доктор Махмуд е изненадан от равнодушното отношение на руснаците към сирийските бежанци, но признава, че като цяло конфликтът вълнува хората в страната. „Руснаците фактически не знаят, че около тях живеят бежанци от Сирия. Макар мои колеги много да се интересуват от сирийския конфликт, те не разбират много какво се случва в страната от политическа гледна точка“, казва той. Ал-Хамза за първи път идва в Русия през 1974 година, завършва математика и преподава в арабските страни. Когато идва време синът му да следва, той го довежда в Москва, тук ги и заварва военният конфликт.
Като цяло на територията на Руската федерация днес се намират около 12 хиляди граждани на Сирия, от тях на две хиляди е предоставено временно убежище; пристигнали са в Русия по имигрантска линия 4691 души; разрешение за временно пребиваване са придобили 2666 души; документ за жителство са получили 2029 души – съобщиха на 4 септември от пресслужбата на Федералната миграционна служба.
Специалистите уточниха, че 12 хиляди е около 0,1% от общия брой на чужденците в Русия.
Както каза на „Руски дневник“ заместник-ректорът по международната дейност на Руския университет на дружбата на народите Олга Андреева, броят на студентите от Сирия расте, макар абсолютните цифри, разбира се, да не са големи. През 2013 година студентите са били 162 души, през 2014 – 190, а през 2015 се планира да бъдат приети 208.
Украинците срещу сирийците
Както предполага председателят на комитета „Гражданско съдействие“ Светлана Ганушкина, броят на сирийските бежанци едва ли превишава 10 хиляди души. „През 2012 година, когато Управлението на върховния комисариат по бежанците на ООН се обърна към правителствата на всички страни, подписали конвенцията за бежанците, с препоръката да се въведе мораториум върху тяхната депортация в Сирия – независимо от това легално или нелегално дадени сирийци пребивават в тези страни – руските учреждения доста лоялно се отнесоха с тези хора и даже започнаха да оформят документи за тях. Обаче, когато миналата година към нас нахлу потокът от украинските бежанци, за сирийците фактически забравиха“, обяснява тя.
Когато ситуацията в Сирия се влоши, руските власти даже започнаха да приемат решения за депортацията на тези хора. „Аз мисля, че сирийците в някаква степен принудиха властите да открият корупционните схеми, които преди това работеха, но никой не им обръщаше тогава внимание – разказва правозащитничката. – Има сирийски общности, които са образувани около предприятия, принадлежащи на техни сънародници.
Тези хора имат деца и ние организирахме обучение за тях, но много скоро разбрахме, че на собствениците на тези предприятия им е напълно неизгодно хората тук да се адаптират, защото така им се разширява кръгозорът. Хората започнаха да разчитат на нашата помощ, а не на благодеянието на работодателя. Предприемачите започнаха да се опасяват, че техните работници ще започнат да искат друга заплата или ще се опитат да отидат да работят другаде. Също така разбрахме, че в тези предприятия са използвали труда на младежи, които сега са започнали да ходят на училище, а не на работа и това отново е станало неизгодно за работодателя“.
Ганушкина е убедена, че сирийците не биха се стремили да заминат за Европа, ако бяха по-добре приемани тук. „Хората сами говорят, че да се получи виза за Русия, е по-евтино и по-просто, отколкото за Европа – обяснява тя. – Сирийците, които пристигат тук, формално не са бежанци, те имат виза, а също така част от тях идва тук на работа, но сега те няма къде да се върнат“.
Както и да стои този въпрос, проблемът за масовата миграция на сирийци в Руската федерация не е актуален. Все пак, според мнението на специалистите страната би могла да приеме много повече пострадали от войната, отколкото приема сега.
По данни на ООН към 26 март 2015 година почти половината население на Сирия е било принудено да напусне домовете си. 6,5 милиона души са вътрешни бежанци и почти 4 милиона сирийци са напуснали страната. 1,7 милиона души, напуснали Сирия, са намерили убежище в Турция, в Ливан – 1,2 милиона (при това населението на Ливан е 4,5 милиона души), в Йордания – 0,6 милиона, в Ирак и Египет – примерно по 200 хиляди.