Полковник Веселин Стоянов, инженер от запаса, военен пилот първи клас:
„За нас е висока чест Вашето участие през юни 1988 година в съвместния полет с командира на космическия кораб „Союз Т-4″ Анатолий Соловьов и българския космонавт-изследовател Александър Александров до орбиталната станция „Мир”. В продължение на повече от девет денонощия вие изпълнихте сложна експериментална програма, значителна част от която беше подготвена в ИКИТ-БАН. Това беше нов, значим принос в българската космическа наука и практика след полета на първия български космонавт Георги Иванов, уникалната космическа програма „България 1300″ и други мисии в рамките на сътрудничеството в изследването и използването на космическото пространство за мирни цели, включително на Международната космическа станция” — това е фрагмент от поздравителното писмо, което член-кореспондент проф. д.т.н. инж. Петър Гецов, директор на Института за космически изследвания и технологии към БАН (ИКИТ) изпрати до летеца-космонавт Виктор Савиних, два пъти Герой на Съветския съюз, член-кореспондент на Руската академия на науките, професор, доктор на техническите науки и главен редактор на списание „Росийский космос”, по случай неговата 75-годишнина, която той навърши на 7март.
Неудобно ми е да преписвам от себе си обширното интервю с три пъти летелия в Космоса Виктор Савиних и публикувано преди години в документалната ми книга „В небето и над него”, посветена на съветско-българския полет. Затова ще припомня накратко необикновената за световната космонавтика „реанимация”, която двамата с Владимир Джанибеков извършиха на безмълвната орбитална станция „Салют-7″ и тя по-нататък години наред приемаше на борда си руски и чуждестранни космонавти.
„Бавно, опипвайки студената тъмнина, в космическата тъмнина доплуваха двама в противогази — така би могъл да започва страшен, фантастичен трилър и този епизод би изглеждал много ефектно на кинолента. В действителност беше невъзможно да ни види някой, защото наоколо беше пълна тишина, непроницаема тъмнина и космически студ” — с добродушна ирония си спомня Савиних в какво състояние са намерили „Салют-7″, която по същото време губи височина и не отговаря на позивните от Земята.
Накратко казано, двама души в мъртвата станция, някъде сред безкрайния Космос! На тях се пада жребият да събудят заспалата станция. Всъщност този случай е необикновен, а медийната информация за тази експедиция е съвсем оскъдна и добре редактирана — съобщенията на ТАСС бодро информират националната и световната аудитория, че екипажът Джанибеков-Савиних извършва на борда планови дейности, а настроението и самочувствието им са добри.
„На нас с Володя също ни се искаше всичко да изглежда приказно — пристигнали са, видели са какви са причините за повредата, ремонтирали са каквото трябва и победоносно са се завърнали на Земята… Разбира се, ние победихме — станцията оживя. И все пак… Днес съобщенията за космическите полети се възприемат едва ли не като пътуването в метрото от единия до другия край на града. Всъщност Космосът е загадъчен и страшен …” продължава Виктор Савиних.
А който е упорит и иска да проследи това вълнуващо продължение, не е трудно да намери книгата на Виктор Савиних „Записки с мертвой станции”. В нея е публикуван дневникът, който той води в продължение на 165-те денонощия полет на „Салют-7″, както и страници от разговорите с Центъра за управление на полетите, отразяващи най-сложните периоди от възстановяването на станцията.
Владимир Джанибеков
Два пъти Герой на Съветския съюз, Герой на Монголската Народна Република, удостоен с пет ордена „Ленин”, с ордените „Червена звезда”, „Държавно знаме на Унгарската народна република”, „Дружба”, „За служба на Родината във Въоръжените сили на СССР”, френския орден на Почетния легион, почетен гражданин на градовете Гагарин, Калуга, Черкезк, Аркалик, Хюстън…
Това е официалната представа за един необикновен с делата си човек — съветския космонавт Владимир Александрович Джанибеков. Роден е на 13 май 1942 година в село Искандар, Ташкентска област, Република Узбекистан в семейството на служещ. През 1960 година завършва Ташкентското суворовско училище, а пет години по-късно и Ейското висше летателно училище за летци, след което започва да служи като летец-инструктор във ВВСна СССР. От 1970 година е в Отряда на космонавтите. Преминал пълния курс по общокосмическа подготовка и подготовка за космически полети на космически кораби тип „Союз” и орбитални станции тип „Салют”.
Извършва пет космически полета като командир на екипаж, от които ще отбележим само петия му — като командир на кораба „Союз Т-13″ и орбиталната станция „Салют-7″ от 6 юни до 26 септември 1985 г. с Виктор Савиних. Продължителността на този полет е над 112 денонощия и от техническа и психологическа гледна точка се смята за най-сложен в историята на съветската и сред трите най-драматични в световната космонавтика. Неговата същност е, че след разпадане на радиовръзката и вследствие на нарушения в ориентирането на слънчевите батерии към Слънцето орбиталната станция „Салют-7″ започва съвсем неуправляем полет.
За възстановяване на контрола над станцията са изпратени Джанибеков и Савиних с модифицирания за тази цел кораб „Союз Т-13″. От кораба е демонтирана системата за автоматично скачване и креслото на третия космонавт, снабден е с допълнителни запаси вода, захранване и кислород, подобрени са средствата за визуално наблюдение и за осъществяване на ръчно скачване, монтиран е лазерен далекомер. Приближаването на кораба към станцията е осъществено и с участието на наземни и космически средства на системата за противоракетна отбрана. За успешното изпълнение на задачите в този драматичен полет Владимир Джанибеков е удостоен със званието генерал-майор от авиацията. Сумарното му време в Космоса е 145 денонощия 15 часа 58 минути и 35сек.