Ако не сте разбрали, да знаете – Путин пак е виновен. И отново е виновен за бежанската вълна. Този път всички изнежени евроатлантически души, които тревожно затваряха очи пред инцидентите в Кьолн и се чудеха накъде да гледат докато Турция прави каквото си иска с Европа, контролирано изпускайки бежанци, сега вече намериха пак своето любимо чудовище. Путин! Той е виновен за бежанската вълна и телевизиите пак започнаха с тревожните репортажи, които обикновено са изпълнени със сълзлив тон и обилно цитиране на мненията на турски политици.
От няколко дни насам армията на Башар Асад води ожесточени сражения за превземането на Алепо (градът, който хората, които се правят на по-големи араби от арабите, претенциозно наричат Халеб) и са на път да изкъртят зъбите на „умерената опозиция“. Много е важно да припомним – това, което минава за умерена опозиция в Сирия, всъщност са добрите стари ислямисти от „Ал-Кайда“ и разни други терористични организации, повечето от които дори не са сирийци. В кръга на шегата – гадните ислямисти ти режат главата, а умерената опозиция хуманно те убива и заради вярата си в демокрацията ти реже само ушите. Между другото, наскоро попаднах на статия, където бившият посланик на САЩ в Сирия даваше много интересно определение за „умерени“ – в това число той вкарвал хората и организациите, които разбирали, че бъдещето на Сирия трябвало да бъде обект на преговори. Значи могат да убиват колкото си искат, но готови ли са един ден евентуално да преговарят, ето вече си имаш „умерена опозиция“.
Прочетох и талибанските статуси на психодясното, които изведнъж се сетиха, че атаката срещу Алепо не било битка с ИДИЛ, които никога не били влизали в Халеб (хохо, нека и аз да се направя на учен). По телевизиите тръгнаха репортажи за новата вълна от бежанци, която се струпвала по границата с Турция, а местните политически дерибеи започнаха да дават тъжни интервюта как бомбите на руснаците били виновни за този ужас. Тези теливизионни сълзи и репортажни терзания съвпаднаха по много интересен начин с опита на турския премиер Ахмет Давутоглу да вдигне мизата и да се опита да извади от европейските джобове не 3 милиарда евро, а 10, защото внезапно изчисли, че Турция била похарчила точно толкова за бежанците. Разбира се, апетитът му съвсем не спря дотук, защото след това добави, че страната му ще се нуждае от поне още 20 милиарда, за да се справя с проблема.
Ангела Меркел, която май вече се чуди как да остане поне с нещо добро в историята, веднага след това замина на спешно посещение в Турция и оттам световните агенции препредадоха нейните думи за това, че „руските бомби носят страдания на сирийците“.
Изведнъж цяла Европа се оказа изключително загрижена за страданията на „умерената“ опозиция в Алепо, което е малко странно. Най-малкото, защото същата тази „умерена“ опозиция поголовно колеше християните в Алепо и Идлиб. И за да докажат, че са наистина умерени, тяхната убийствена агресия се разпростря и върху шиитите. Но очевидно тогава съвестта на Ангела Меркел съвсем не е била толкова разтревожена. Тогава германската канцлерка е можела да си позволи да плува в евроатлантически розови облаци и съвсем не даваше разтревожени изявления. Сега, когато се видя, че Алепо е на път да бъде върнат под контрола на Асад, за ужас на Ердоган и компания, изведнъж руснаците пак се оказаха големи гадняри, гадни копелета, които предизвикват бежанска вълна. Тази подмяна няма да мине омръзне. Просто ми е интересно колко ли пъти смятат нейните автори да ни предлагат един и същи трик и да смятат, че той работи.
Дори и да приемем, че руснаците имат своята вина за бежанците, въпреки че войната в Сирия съвсем не бе започната от тях – ако прегледате цифрите, ще видите, че говорим за 15 хиляди бежанци и за опасенията, че още 50 хиляди могат да избягат. Ама това е само една капка в морето от поне 4 милиона бежанци от Сирия в предишните години. Това какво трябва да означава, че руснаците са виновни и за тези 4 милиона ли? Или, че сме свидетели на една медийна пропагандна машина, която вероятно е пусната на пълни обороти, за да оправдае вероятна турска агресия в Сирия.
Само погледнете на картата къде се намира Алепо и ще разберете, че ако армията на Асад върне контрола си над него, то всички подкрепяни от Турция групировки на практика остават с изключително ограничено поле на действие. Връщането на Алепо под контрол рязко свива прокситата на Анкара и това вероятно още отсега спомага за избиването на ледена пот по гърба на Ердоган. И заради това медийната истеризация всъщност е начин Турция отчаяно да си намери съюзници и да се опита да спре руската помощ за армията на Асад, която не само си върна самочувствието, но и сериозно се върна на терен. Оказа се, че докато турците се занимаваха с провокации, а Европа търсеше начини да купува турска милостиня, руснаците са си вършили методично работата в Сирия и разчистиха пътя към Алепо за армията на Асад. Турците май се усетиха, че нещата вървят натам, но парадоксално е, точно заради тяхната медийно свръхусилена истерия, сега половината свят научи за коварните им планове, както и за отношението на властта към кюрдите. Заради това Ердоган получи такова посрещане в Еквадор, където охраната му се държа по удивително опасен начин.
Заради това следете новините с повишена тревожност, защото те са направени по начин, по който да ви накарат да глътнете хапчето с отрова. Меркел май днес се чувства по-комфортно да коментира руснаците, отколкото новите случаи в Кьолн, но пък за сметка на това турската гледна точка изобилства от всеки екран. Руснаците се оказаха виновни за бежанската вълна. Те ще се окажат виновни за гражданската война. Скоро очаквам руснаците да бъдат обвинени за проблемите в Ирак, Либия, Афганистан и къде ли не още. Турската външна политика драматично и шумно фалира пред очите на всички. И обвързването на Европа с потъващия кораб на Ердоган ще е драматична холивудска грешка, защото пътят към дъното ще е дълъг и пълен с мини. Но за това пак ще са виновни руснаците.
Да се хванем ли на бас?
Автор: Александър Симов, в. „Дума“