Посещението на външния министър на България Екатерина Захариева в Москва имаше за цел да даде допълнителен тласък на двустранните отношения, които забуксуваха сериозно след спирането на проекта „Южен поток“ по вина на българската страна. Външно всичко изглеждаше добре: гостенката се обръщаше към руския си колега Сергей Лавров, подчертано на „ти“, той се шегуваше във връзка с бъдещи съвместни проекти в газовия сектор. В откритата част на срещата дипломатите се опитаха да избегнат болезнените теми, но не успяха напълно да скрият разногласията.
Министри на външните работи на България не са посещавали Русия от юни 2011 г. През това време външните министри на съседна Сърбия са посещавали Русия с официални и работни визити седем пъти, турските външни министри – четири пъти, а гръцкия външен министър – три пъти. Нещата са само по-лоши с Румъния, чийто външен министър е бил за последен път в Москва през 2009 г. Но отношенията с Румъния традиционно са сложни за Русия, докато руснаците (особено родените в СССР) по стара памет отнасят България към приятелския лагер.
Въпреки това през последните години отношенията между Москва и София са в застой. Сериозен удар по тях бе отказът на България под натиск от САЩ и ЕС да изгради газопровода „Южен поток“ от Русия по дъното на Черно море. Сътрудничеството между двете страни по изграждането на АЕЦ „Белене“ беше неуспешно – стигна се до международен арбитраж. Не допринесоха за развитие на диалога и разногласията около Украйна, както и за взаимните санкции, свързани с този конфликт.
Пристигайки в Москва, ръководителят на Министерството на външните работи (тя е и вицепремиер) на България Екатерина Захариева все пак се стремеше да създаде впечатление, че нещата в двете страни се подобряват. Тя припомни началото на строителството в България на така наречения „Балкански поток” – втората линия на „Турски поток”, през която газ от Русия ще се доставя на потребителите в Сърбия и Унгария. Тя припомни, че наскоро българските власти обявиха търг за възобновяване на строителството на АЕЦ „Белене“ и се радват на участието на Русия в този процес. И тя оптимистично очерта перспективите за двустранните отношения в областта на туризма, образованието и културата. Българската гостенка фамилиарно се обръщаше към Сергей Лавров на „ти”.
Руският министър говореше с не по-малък ентусиазъм за сътрудничеството в енергетиката и дори нарече „Балканския поток“ „Български поток“, с което зарадва събеседничката си. Сергей Лавров връчи на гостенката си документи за държавна регистрация на правото на постоянно (безсрочно) използване на терена на българското посолство в Русия. И похвали българските власти за създаването на благоприятни условия за изучаване на руския език.
В откритата част на срещата си дипломатите не говориха директно по актуални въпроси. Междувременно Москва и София през последните седмици се сблъскаха по два въпроса.
Най-остри разногласия предизвика изложбата, открита на 9 септември в Руския културно-информационен център в София за 75-годишнината от освобождението на Източна Европа от нацизма. Тогава българското външно министерство призова „не трябва да си затваряме очите, че щиковете на съветската армия доведоха на народите от Централна и Източна Европа половин век репресии, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите, протичащи в развитите европейски страни““. В отговор на това в Москва гневно отбелязаха, че София „пренаписва историята“, като нарекоха позицията на българските власти „опасна тенденция“.
Друг дразнител беше преследването на видни деятели на Национално движение „Русофили“ от българските правоприлагащи органи. Те бяха обвинени в шпионаж, което в Москва се считаше за „русофобия“.
По информация на „Комерсант“, по време на закритата част на разговорите Сергей Лавров е повдигнал и двата въпроса пред Екатерина Захариева.
Тя е коментирала темата за Втората световна война с общи думи, от които следва, обаче, че българската страна няма да промени позицията си.
На пресконференция по резултатите от преговорите Екатерина Захариева, без да се обвързва с нищо, призовала „да не се политизира историята“. И съобщила за намерението си да положи цветя на два особено важни за България паметници – Героите на Плевен, както и на Кирил и Методий. Трябва да се отбележи, че огромното мнозинство от външните министри, посещаващи Москва, полагат венци на Гроба на Незнайния воин.
Що се отнася до преследването на дейци, симпатизиращи на Москва, по информация на „Комерсант“, Екатерина Захариева в понеделник е убедила Сергей Лавров, че българското правителство няма нищо общо.
Догодина се очаква Сергей Лавров да посети България. Последният път той е бил там през 2014 година..
Елена Черненко, «Коммерсантъ»
Източник: https://vseruss.ru/novosti/evropa-3/Kak-Moskvu-vpervye-za-vosem’-let-posetila-bolgarskij-ministr-inostrannyh-del-58366