Филмът „Тайното богатство на Путин“, произведен от БиБиСи, предизвика някои патетични реакции в психодясното. Иво Инджев, например, от своята стая с тапицирани стени и като върл бард на статуквото попита гръмовно дали БНТ ще излъчи този филм. А неизлъчването му, ясно е, щяло да бъде знак за това, че Путин коли и беси в България, а мрачната ръка на Кремъл е хванала за гърлото свободното слово.
Ако човек не е гледал този филм, е трудно да обори иконата на психодясното. БиБиСи и до днес ни се натрапва като марка за качество, истинска журналистика и чест. Как да кажеш нещо срещу този блестящ етикет?
Ами да ви кажа – не е трудно да кажеш нещо против. „Тайното богатство на Путин“ е пример за толкова елементарна пропаганда, че чак е болезнено да го гледаш. Филмът прилича повече на ситуационна комедия, отколкото на разследване. Това е продукт, дотолкова лишен от реални факти, че човек остава с усещането, че гледа някакво политическо фентъзи. Тоест – пълен боклук.
В този филм, на уж елитната БиБиСи, няма нито едно доказателство, ама нито едно за корупция и несметни богатства на Путин. Твърденията за тези купища с пари, отклонени от бюджета и свити от залъка на бедния руски народ, са направени от хора, които не предоставят никакви доказателства за тях. Формулировките на всички отговори са от типа: „Всички знаят, че…“, „Всеизвестно е…“, „Твърди се, че…“, „Казват, че…“
А венецът на цялата история е някакъв средностатистически американски чиновник на име Адам Шубин, който казва, че според него Путин е корумпиран.
Според мен пък мистър Шубин е хлебарка, която е навлякла човешка кожа, но качествената журналистика изисква преди да се прави филм за моите вътрешни усещания да предоставя поне някакво доказателство за тях. Доказателства във филма няма. Нито едно. Пак ще повторя – в „Тайното богатство на Путин“ няма нито едно доказателство. Всичко са някакви недомлъвки, някакви разговори на трети хора, които говорят за някакъв Михал Иванич и твърдят, че той имал милиарди. Михаил Иванич, уверява ни авторът на филма Ричард Билтън, бил самият Путин. Брех! Англичаните верно ни взеха за много тъпи. Ама за толкова тъпи, че даже не са се постарали да измислят по-добра версия на историята си. Защото Михаил Иванич е конспиративното име от великия филм „Диамантената ръка“. По логиката на автора на филма Михаил Иванич може и да е Барак Обама. Защо да не е? Няма никакви доказателства, че е Путин. Защо да не е Обама тогава?
Още нещо – украинският журналист, който живее в Холандия, Анатолий Шарий, е уловил авторите на филма в една грандиозна лъжа, ама толкова голяма и абсурдна лъжа, че веднага разкрива елементарната пропаганда схема. Във филма се твърди, че Роман Абрамович е подарил изключително скъпа и модерна яхта на Путин през 2002 година. Самата яхта също е показана – лъскава, скъпа, комфортна, милиардерска. Герой от разследването казва, че е бил на тази яхта през 2002 година. Има го във филма – казва го. Само с няколко проверки в интернет обаче Шарий разкрива, че тази същата яхта е била произведена през 2014 година! През 2014 година! Въпреки това обаче, във филма на БиБиСи се твърди, че тя е била в наличие през 2002 година – ех, тия руснаци бе, какви технологии от бъдещето са притежавали.
Ако филмът беше истинска журналистика, авторът щеше да си направи труда да провери всичко, което събеседниците му говорят. Но той е карал през просото, защото задача изобщо не е да описва реалност. Той иска да сатанизира Путин. Путин трябва да бъде изкаран наглец, крадец, корумпиран тип с огромни палати, оял се плутократ, който пет пари не дава за народа си. И пак ще повторя – не дават нито едно доказателство за това. Нито едно! Всичко е построено на голословни твърдения, няма показан нито един реален документ, който да удоставерява кражбите, а когато авторът, в името на запазването на някакви остатъци от съвест се опитва да пита откъде гостите му имат информацията, която споделят, получава отговор: „Не ме карайте да ви казвам“. Охаа, каква журналистика може да се прави по този начин. Направо да направим филм, че Путин е извънземно. И аз мога като БиБиСи – „ами очевидно е, че той има пипала и всички знаят, че яде радий на закуска, а е всеизвестен и фактът, че Путин има летяща чиния в мазето“.
Разследване за милиони.
Има и още нещо. Глас зад кадър обяснява как Путин имал вещи, които дори и най-големите милиардери на Запада не можели да си позволят. Пример за това бил спортният му екип за 3 хиляди долара. Даа, нито един милиардер не може да си го позволи. Ама никой…
Далеч съм от мисълта да смятам Путин за беден човек, който едвам свързва двата края и се чуди как да закърпи месеца. Но БиБиСи го обвинява в корупция, в кражби, в престъпления и то без да посочи нито едно доказателство. Така всъщност само му изписват очите. Във филма се казва, че Путин притежавал 40 милиарда. Информацията била от „тайни източници“. Хохохохоо! С тайни източници можеха направо да му припишат 700 милиарда. Защо са се ограничили с 40?
Между другото, както отбелязва пак Шарий, във филма се показват някакви документи с цифри, но те все са замазани. Защо? Защо един документ не показаха както трябва, да видим и ние и да прочетем как Путин гепи кинти от руския бюджет? Тук отговор няма. Само мъгла.
След като филмът на БиБиСи се проваля на всички възможни нива, а и съдържа удивително крещяща лъжа, вече можем да си обясним защо този опус не се споделя масово из мрежите. Дори най-отявлените хейтъри на Путин усещат, че това е калпава, долнокачествена, жълта пропаганда, която е толкова банална, елементарна и зле направена, че направо действа в полза на Путин. „Разследването“ е така лишено от доказателства, че човек си казва, че щом нищо компроментиращо реално не може да бъде извадено за Путин, тогава той не е чак толкова лош човек, колкото го описват. Филмът не вади никакви ясни данни, никакви документи, никакви доказателства, на които да се позовеш. Трябва само мистично да вярваш, че твърденията на някакъв американски чиновник са небесната и неоспорима истина.
Филмът е толкова зле, ама толкова зле, че ако с подобни прийоми, техники и „доказателства“ бе направен филм за Плевнелиев, например, тукашната евроатлантическа мисъл щеше да пуска слюнки до небето, че това е снаряд от хибридната война.
Но лично аз съм удивен. Очаквах англичаните да се свършат работата по-добре, а в този филм са я карали през просото. Това „разследване“ е храчка върху имиджа на БиБиСи, която много трудно ще се изтрие. Толкова оборими тези, толкова нелепи твърдения – БиБиСи просто удари дъното. И това е поредната пукнатина в образа на западната журналистика, която ни беше давана като пример за професионализъм. Елементарни пропагандни клишенца и нищо.
После казват, че Кремъл дирижирал хибридната война в Европа. Това го казват и албионските хибридчици. Сигурно просто завиждат, че те не могат така. На тях им се получава като „Алиса в страната на чудесата“. Сюрреалистично и смешно.
И Михал Иванич като едното нищо се е посмял добре…
Автор: Александър Симов, в. „Дума“