Лятото на 1918 година американските войски нахлули в северната част на Русия, обявявайки окупационен режим. Какви цели е преследвала експедицията «Полярна мечка» и как е реагирало на това местното население? Ние ще разкажем.
Началото
Историята на американската интервенция в Русия започнала зимата на 1918 година, когато германските войски, възползвайки се от провала на мирните договори в Брест, започнали на 18 февруари офанзива по всичките фронтове. Под заплаха се оказало незамръзващото пристанище Мурманск – стратегически важно място, където се съхранявала голяма част от военното снаряжение, доставяно на Русия от страните от Антантата.
Така стратегическите запаси от военно снаряжение, способни да обърнат хода на войната не в полза на съюзниците, се оказали на практика в ръцете на врага. Още един повод за интервенцията станала необходимостта да се защити чехословашкия корпус, който бил разположен по Транс-сибирската магистрала.
Мурманският военен съвет, където мнозинство имали западните страни, въвел военно положение. На 9 март 1918 година на Мурманското крайбрежие слязъл първият десант за отпор на немците, въпреки сключения седмица по-рано Брестски мир. Скоро след това полетели в Лондон телеграми с молба да се изпрати допълнително подкрепление.
Но в условията на продължаващата световна война Англия и Франция не можели да «разхвърлят войските си». На помощ им се притекла още една заинтересувана от интервенцията страна. На 18 юли 1918 година американският президент Удроу Уилсън се съгласил армията на САЩ да участва в интервенцията.
Сибирската република
Щатите имали свои планове за отслабената Русия. Още в навечерието на Първата световна война рязко се активирали американските предприемачи. Така, бъдещият президент на САЩ, Хърбърд Хувър придобил нефтените компании в Урал и в Сибир на стойност 1 милиард долара.
Войната предоставила още повече възможности за американските капитали в Русия, която била принудена да търси зад граница средства и стоки. От 1913 до 1916 година вносът на американски стоки се увеличил 18 пъти. Страната ставала все по-зависима от американското производство.
В същото време в американското общество все по-често звучали призиви за разчленяването на Русия под егидата на САЩ. Сенаторът Пойндекстър написал в New York Times от 8 юни 1918 година, че: «Русия е само географско понятие, и никога повече няма да бъде нещо друго. Силата й за обединяване, организация и възстановяване изчезна завинаги». През същия месец сенатор Шърман предложил на конгреса на САЩ да се възползват от случая и да покорят Сибир: «Сибир – пшеничното поле и пасищата за добитъка, са също толкова ценни, колкото и минералните му богатства».
Идеята за отделянето на Сибир и създаването на Сибирска република била разпространена в САЩ още през XIX век. Споменава я Марк Твен в романа «Американският претендент». Персонажът полковник Селърс представя плана за американското усвояване на Сибир, който очевидно е бил «на мода» по негово време. И сега планът можело да бъде изпълнен. Според записка на Удроу Уилсън до държавния секретар Робърт Лансинг от 20 ноември 1918 година, Русия трябвало да бъде разделена на поне пет части: Финландия, Балтийски провинции, Европейска Русия, Сибир и Украйна.
Белите мечки
Речено – сторено. През лятото на 1918 година на Западния фронт била прехвърлена 85-та дивизия от армията на САЩ. Един от полковете й, 339-ти пехотен, състоящ се основно от новобранци от щатите Мичиган, Илинойс и Уисконсин, бил изпратен в северната част на Русия. Тази експедиция била наречена «Полярна мечка».
Във военната експедиция 1918-1919 година участвали около 5000 американски войници, които воювали в северните райони на Русия. Официалната цел на мисията била опазване на военното имущество на Антантата от немците и болшевиките, подкрепа на чехословашкия корпус и сваляне на комунистическия режим.
Първоначално на войските им било наредено да не се намесват в хода на гражданската война, но американците не успели да останат в сянка. Те воювали на страната на Бялата армия срещу Червената, като не винаги разбирали целта на тази борба. Повече от сто американци загинали във военните кампании, още повече животи отнел разпространилият се сред войските испански грип.
На 22 ноември 1919 година членът на палатата на представителите Мейсън заявил в изказването си: «В Чикаго, който е част от моя окръг, живеят 600 майки, чиито синове са в Русия. Сутринта получих 12 писма, а ги получавам всеки ден, в които ме питат, кога войските ни ще се върнат от Сибир».
По-късно сенатор Бора заявил в сената: «Господин президент, ние не сме във война с Русия. Конгресът не е обявявал война срещу руския народ. Народът на Съединените Щати не желае да воюва с Русия». В резултат на това, американският експедиционен корпус в руския Север бил разформирован лятото на 1919 година.
Реакцията на населението
Никоя интервенция не минава без последствия за местното население, често негативни. В северната част на Русия по време на интервенцията имало окупационен режим. Именно тогава в Русия се появили първите концентрационни лагери, където са измъчвани около 52 000 човека. Тоест всеки шести жител на окупираните земи бил арестуван.
Затворник в един от тези лагери, доктор Маршавин, си спомнял по-късно: «Измъчени и изгладнели, поведоха ни под конвой англичаните и американците. Вкараха ни в камера не повече от 30 квадратни метра. В нея имаше повече от 50 човека. Храниха ни много лошо, много умираха от глад… Караха ни да работим от 5 часа сутринта до 11 часа вечерта. От побоите, студа, глада и непосилната 18–20-часова работа ежедневно умираха 15–20 човека». Не били редки и масовите екзекуции. Според източници, окупаторите са разстреляли около 4000 души по решение на военно-полевия съд.
Използвали окупираните земи като «дойна крава» – северната част на Русия била напълно опустошена. По данни на историка А.В. Берьозкин, американците откарали 353 409 пуда (руска мярка за тегло, равна на 16,3 кг) лен, къделя и кълчища. Така, управляващият канцеларията на Отдела за външни работи на правителството на Чайковски се оплаквал на генерал-интенданта на щаба на главнокомандващия, че «след ограбването на северния край от интервентите, не останаха никакви източници за получаване на валута, с изключение на гората».
За това, че окупационният режим не е донесъл нищо хубаво на местните хора, говори също така и масовото бягство на селяните в партизанските отряди. Саботирали набирането в редиците на Бялата армия. Тези, които не успявали да се скрият от мобилизацията, преминавали на страната на болшевиките поединично и на цели отряди. Наетите от интервентите водачи, вместо да помогнат на вражеските отряди да влязат в тила на руските войски, ги завеждали до укрепените позиции, под силен огън. Количеството завладени територии и ожесточаването на режима спрямо местното население станали факторите, които проработили срещу американските войници. А самото присъствие на чужденци на територията на страната се използвало от болшевиките за повдигане на патриотичния дух на страната.
Алиса Муранова
Источник: Как американцы оккупировали Россию
© Русская Семерка russian7.ru