Автор: Проф. Андраник Мигранян е водещ политически експерт на Центъра за социални и политически програми на Московския държавен университет и професор в Московския институт за международни отношения. Оглавява Института за демокрация и сътрудничество в Ню Йорк от 2008 до 2015 г.
Ако победата на Тръмп наистина е начало на една нова парадигма във вътрешната, и най-вече във външната политика, както и начало на преход от глобализъм към национализъм, то трябва да очакваме големи промени във външната политика на САЩ. Това може да открие нови възможности за създаване на руско-американски отношения.
A) Ако Тръмп наистина преосмисли отношението на САЩ към НАТО, считайки го за реликва от Студената война, както и към Европа като цяло, това навярно ще позволи на Москва и Вашингтон да попречат на балтийските държави и Полша да продължат да създават търкане, да тровят американско-руските отношения и да вкарват Съединените щати в конфликт с Москва под фалшивия предлог за руска заплаха. В този случай политиците във Вашингтон вероятно ще престанат да възприемат Русия като враг, който трябва да бъде сдържан с продължаващото укрепване на НАТО и пълна мобилизация на американските и европейските сили.
Отношенията между Вашингтон и Москва могат да станат по-прагматични, т.е. такива, каквито Вашингтон поддържа със страните от Евросъюза. Това ще доведе до формирането на преимуществено двустранни отношения, за разлика от сегашните, които са многостранни, основани на съществуващите алианси и натоварени с анти-руски характер, благодарение на усилията на отделни европейски страни. В тези нови условия Русия, ако е необходимо, може да предостави на редица страни от Източна Европа гаранции за сигурността и съхраняване на териториалната им цялост, ако не им е достатъчна защитата, на която могат да разчитат в съответствие с член 5 от Устава на НАТО. Така Русия ще може ясно да демонстрира, че не е враг на Запада и не възнамерява да атакува балтийските държави или Полша, където веднага след украинската криза и връщането на Крим в Русия започна истеричен дебат по темата. За нормализиране на отношенията между Москва и Вашингтон е необходимо САЩ да признаят особеното значение на Украйна за Русия.
Сравнение между военнослужещите и бойната техника на Русия и НАТО, направено от полската ТВ Н24.
Б) Русия не е провеждала експанзионистична кампания срещу Украйна, въпреки че от гледна точка на Запада това е неоспорим факт, който доведе до въвеждането на цяла система от санкции срещу отделни руски граждани и някои сектори на руската икономика. В рамките на новата парадигма на администрацията на Тръмп ще й се наложи да се откаже от тази политика и навреме да вдигне санкциите, ако иска да нормализира отношенията си с Русия. В този случай външнополитическият екип на Тръмп трябва да се съгласи с това, че с експанзията в Украйна се занимаваше не Русия, а Западът, който подпомогна държавния преврат, в резултат от което законно избраният президент на Украйна беше принуден да напусне страната. Русия просто реагира на действията на Запада, който се опита да превърне Украйна в антируска държава в рамките на НАТО. Русия не можеше да допусне това да се случи, доколкото Украйна има екзистенциално значение за Русия.
Москва и администрацията Тръмп напълно могат да следват следната програма за действие. На първо място, нужно е да се свали от дневния ред въпроса за Крим с признаването му за част от територията на Русия. Второ, Украйна е длъжна да утвърди в своята конституция статута си на неутрална държава, а правителството в Киев трябва да извърши децентрализация на властта, включително да изпълни условията на Минските договорености относно статута на Донецката и Луганската народни републики. Накрая, Москва и Вашингтон трябва да дадат писмени гаранции за териториалната цялост на Украйна и да се сложи началото на икономическото възстановяване на страната. В същото време, би било много добре администрацията на Тръмп по някакъв начин да демонстрира, че Съединените щати ще сложат край на своята конфронтационна политика за разширяване на НАТО по пътя на приемането на бившите съветски републики за членове на военния алианс. Тези стъпки ще допринесат за премахването на американските и европейските санкции, които бяха наложени на Русия във връзка с украинската криза.
Обикновено привържениците на разширяването на НАТО на изток и на приемането за членове на Алианса на Украйна, Грузия и други бивши съветски републики се позовават на факта, че тези страни са независими и суверенни и затова имат право да се присъединят към който и да е съюз по свое усмотрение. Но нашата обща история доказва погрешността на този аргумент. През 1962 г. Куба имаше пълното право да разположи съветски ядрени ракети на своя територия. Въпреки това администрацията на Кенеди имаше различно мнение по този въпрос и тя абсолютно не се вълнуваше от правата на Куба. САЩ поставиха света на ръба на ядрена война, за да принудят Съветския съюз да махне ракетите си от Куба. Този пример показва, че макар Украйна да има право да се присъедини към НАТО, Русия, считаща този съюз за екзистенциална заплаха за своята сигурност, има право да не го допусне.
Руски бойни кораби край Крим
В) Що се отнася до ситуацията в Сирия, Ирак и Близкия изток като цяло, събитията могат да се развиват по следния начин. Ако в американската външнополитическа парадигма се случат реални промени, страните ни могат да се откажат от политическия антагонизъм, който води началото си от епохата на Студената война и продължава и до днес, и в рамките на който победата на единия се възприема автоматично като поражение за другия. В този случай Съединените щати и Русия ще бъдат в състояние да се откажат от конкуренцията и съперничеството, което се превърнаха в катастрофа за Москва, Вашингтон и целия регион, и да започнат да установяват отношения на истинско и дълбоко сътрудничество между армиите и разузнавателните служби на САЩ и Русия в рамките на общата борба срещу тероризма. Като се има предвид укрепването на отношенията на Русия с Иран, Турция, Ирак, Израел и Египет, можем да заключим, че Съединените щати и Русия, заедно със своите партньори и съюзници, биха могли да споделят отговорностите в борбата срещу „Ислямска държава“ и в стабилизирането на ситуацията в Близкия Изток като цяло.
Г) Подобряването на отношенията между Москва и Вашингтон може да има съществено влияние върху отношенията между САЩ, Русия и Китай. Политика на трима американски президенти – Клинтън, Буш и Обама – тласна Русия в обятията на Китай, което отдавна тревожи много американски експерти. Според същите тези експерти подобряването на отношенията между Русия и САЩ по време на администрацията на Тръмп ще има положително въздействие върху отношенията на Русия със Запада като цяло и значително ще намали зависимостта на Русия от Китай. В руско-китайските отношения ще бъдат съхранени близостта и доверието, но в условията на подобрени отношения между Москва и Вашингтон те ще станат по-балансирани. В резултат от това Русия ще има повече възможности за маневриране в отношенията си както с Вашингтон, така и с Пекин.
Си Дзипин и Владимир Путин на военния парад по случай Деня на победата и края на Втората световна война, 9 май 2015, Москва
Д) Този нов подход може да донесе много ползи за системата на международните отношения в още една сфера на външната политика. В момента някои политици и анализатори в Европа смятат, че САЩ трябва да продължи да играе ролята на „световен полицай“. Според тях в противен случай в международната система ще настъпи объркване и хаос. Въпреки това, тази гледна точка не отговаря на реалностите на съвременния свят. Да изпълняваш ролята на стражар, който възпира едни страни, наказва други и награждава трети, вече не е разумна политика дори и за такава богата страна като САЩ. Тази роля изисква огромни разходи и не дава почти нищо в замяна. Като бизнесмен, Тръмп разбира това добре: за разлика от професионалните политици, той умее да брои пари. За поддържането на мира и стабилността имаме нужда от няколко „полицаи“, които няма да се конкурират помежду си, а ще си сътрудничат, ще споделят отговорността и, ако щете, ще управляват своите сфери на влияние, в името на поддържането на сигурността в целия свят. Виенският конгрес, конференцията в Ялта и Потсдамската конференция показаха, че светът навлиза в дълъг период на стабилност и предвидимост само когато няколко страни си поделят сферите на влияние и отговорности.
E) Разбира се, президентът Тръмп ще се сблъска с редица препятствия в процеса на реализация на такава политика.
1) Собствените възгледи на Тръмп и възгледите на неговия екип за новото място на САЩ в света, както и тяхното разбиране за мястото на Русия в света са все още неясни
2) Някои републиканци и демократи в Конгреса могат да се противопоставят на подобна политика. Днес в САЩ неоконсерваторите и либерални интервенти формираха политически съюз, за да се противопоставят на такива промени в политиката на Съединените щати.
3) Такива промени ще срещнат съпротива сред определени кръгове в Западна Европа, както и в Полша и балтийските държави.
В заключение, сега е доста трудно да се каже колко далеч е готов да стигне Тръмп в преосмислянето на политиките на САЩ в съответствие с техните нови функции. Ако той действа твърдо и последователно, американският истаблишмънт в по-голямата си част няма да го подкрепи, но американският народ по-скоро е склонен да го подкрепи. Това ни дава някаква надежда, че Тръмп ще може до голяма степен да изпълни своите виждания за външна и вътрешна политика. Това ще означава фактически край на Студената война с Русия и отказ от избухването на нова студена война с Китай и други бързоразвиващи се държави. Това също така ще помогне да се закрепи лидерството на Америка – не по пътя на репресии, доминиране и наказания, а чрез сътрудничество с други страни и разпределение на отговорностите между няколко силни „жандарма“.
Доналд Тръмп разговаря с Владимир Путин по телефона
Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro–Памет за бъдещето
Източник: The National Interest