Наистина звученето на руския камбанен звън силно се различава от всяко друго
Във филма „Андрей Рубльов“ на известния режисьор Андрей Тарковски, включен от авторитетното издание Sight&Sound в списъка с най-добрите филми в историята на киното, е представена средновековна Рус и един от главните ѝ иконописци Андрей Рубльов. Във филма има момент, когато руските боляри и простолюдието замират в напрегнато очакване: ще зазвучи ли новата, току-що излята камбана? Обикновено същото се случва и със зрителя от другата страна на екрана, пише „Руски дневник“.И раждане, и смърт
За чудното въздействие на камбаните върху човека е било известно много преди нашата ера. А тайната, според историка и звънар на Московския Кремъл и храма „Христос Спасител“ Константин Мишуровски, е проста: камбаната съчетава две противоположни свойства – удар и протяжно пеене.
„Хората, които чуват камбаната, са потресени от внезапната поява на звука и от дълбочината и сложността на това, което следва. Това е като пробуждане от сън: човекът спи, после изведнъж рязко отваря очи – и целият свят го обзема, и започва да живее свой живот. Моментът на началото на живота. Ето защо камбаната има такова важно поучително значение и ето защо камбаните така силно са възприети в християнството“, разказа пред „Руски дневник“ Мишуровски.
И може би това е чисто руска теория. Изначално камбаните в Европа имали сигнална функция: обявявали началото или края на работния ден, за пожари и епидемии, а после – за началото на службата в храма. В Рус камбаните на първо място станали именно „звучащи икони“ („Auralicons“), както ги нарича американският звънар Едуард Уилямс в изследването „Камбаните на Русия“, въпреки че запазили сигналната си функция.
Камбаните канят хората в храма, съпровождат службата, църковното шествие, бият, когато човек се кръщава и когато го погребват. Камбаната е и гласът на Бога, и молитвата на човека, и алегория на човешкия живот (например в погребалния звън, където презвънът (биенето на камбанитe подред, като обикновено се започва от най-голямата) символизира човешкия живот, биенето на всички камбани – смъртта на тялото, а празничният тризвън – възкресението на душата.
Една птичка пролет не прави
Бидейки част от православната служба, камбаната става и квинтесенция на присъщото ѝ „единение“ – понятие, за което не веднъж са писали Лев Толстой и Фьодор Достоевски, което е заложено в дълбините на руския характер: в селото не можело да се оцелее отделно, всичко се правело общо. В камбаната единението се проявява на всеки етап от живота ѝ. Тя е създадена, за да събира хората в храма, да ги обединява по време на служба и като че ли да ги изолира временно от всичко земно.
Освен това, за да се създаде камбана, били необходими десетки специалисти, които я изготвяли заедно. Заедно я отливали, заедно, в съпровода на камбанния звън, се молели на служби, заедно участвали в погребения. И дори камбаните звънели заедно. Ето какво пише живелият през XIX век музиколог Степан Смоленски: „… Ето раздава се първият удар, необикновено мек, невисок… Дава сигнал на цяла Москва. След 5-6 секунди започват да бият камбаните на всички храмове <…>. Звънят с необикновена сила на звука. В тази сила изчезва всичко… Звънът е оглушителен, властен, истинско тържество!… Такава музика може да се чуе само в Русия“.
„Руски“ звън
Наистина звученето на руския камбанен звън силно се различава от всяко друго. В Европа е прието звукът на камбаните да се настройва, като се изчиства до ясен тон, както при музикален инструмент. В Русия е съхранена индивидуалността на всяка камбана, като се запазва сложността на звука.
Заедно със специфичните изисквания на църковния канон тази особеност на звученето довежда до формирането през XVIII-XIX век на особен руски метод – „тризвън“. Това е съчетание от пулсиращите удари на голямата камбана – благовестника, и музикалния рисунък на малките и средни камбани.
обиколят? Но когато шествието застане пред храма, аз трябва незабавно да спра тризвъна. Затова той трябва да бъде красив във всяка една секунда. И ако звъня 15 секунди, и ако е половин час. Това е като лента с орнамент. Мога да избродирам малък отрязък, а мога и голям. Където трябва, там ще отрежа“.
Освен това няма идеален подбор на камбаните, дори в най „чистата“ Ростовска камбанария има една камбана, която изобщо не подхожда на другите, но при този метод на звънене опитните звънари прибавяли и нея в тризвъна. Като подправка. И всеки път се получавало по различен начин. Звънарят никога не повтаря едно и също.