Тези дни много европейски медии коментираха изявленията на германския канцлер Ангела Меркел, направени в хода на състоялата се на 18 август нейна кратка визита в Рига. По време на срещата й с ръководителя на латвийския кабинет Лаймдота Cтрауюма, Ангела Меркел увери събеседничката си, че пред лицето на заплахите, породени от украинската криза, Германия ще окаже необходимата подкрепа на Латвия.
Не можем да не отбележим леко необичайната за германския канцлер „военизирана“ лексика, с която се отличаваха нейните изказвания по време на срещата с балтийския й колега. Както заяви Меркел, сега е моментът да „ясно да дадем да разберат на партньорите ни“, че член 5 от Северноатлантическия договор за колективната отбрана няма да остане на хартия, и ще се реализира с реални действия. Но, разполагането на войски на НАТО в балтийските държави на постоянна основа, каквото искат лидерите на балтийските републики, тя нарече неуместно.
Доста твърдия тон в изявленията на Меркел не изглежда изненадващ на фона идващите от НАТО все по-остри обвинения към Русия в агресивни намерения. „Образец“ на това показаха наскоро в съвместна статия за американския «The Wall Street Journal» генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен и командирът на съюзническите сили в Европа генерал Филип Брийдлав. Статията се нарича „НАТО за един опасен свят“. A подзаглавието веднага поставя всичко на мястото си: „Руската агресия ясно даде да се разбере: Трябва ни по-подготвен, по-бърз и по-гъвкав Алианс“.
И по-нататък следва: „Агресията на Русия срещу Украйна е предизвикателство за света“; „За първи път след Втората световна европейска страна със сила завзе територията на друга“; „Русия прибягна до хибридни бойни действия – внезапни учения, тайни подразделения, контрабанда на ракети“.
Само обвинения, никакви факти. Но има и извод: „Ние трябва да сме сигурни, че Алиансът е готов, иска и може да защити почти един милиард наши граждани. Това е нашата цел номер едно на срещата на върха в Уелс“.
Така ли е наистина? Както каза тези дни постоянният представител на Русия при НАТО Александър Грушко, от Алианса прекрасно разбират, че Русия не представлява никаква заплаха за блока. В действителност, по думите му, сега се решават задачи, с цел да се демонстрира нуждата от Алианса и да се постигне увеличаване на военните разходи. Грушко е сигурен, че рано или късно, НАТО ще трябва да признае безперспективността на консолидирането на антируска почва. Същото каза в интервю за нас и военният експерт, и ръководител на редакцията за военни новини на информационната агенция „ИТАР-ТАСС“ Виктор Литовкин.
„Мисля, че ще мине време и ние ще подобрим отношенията си. В крайна сметка, НАТО ще бъде принудено да се обърне към Русия. Остава Афганистан, откъдето засега не са изведени войските, остават борбата с пиратството, проблемите с химическото оръжие. Има много проблеми, които НАТО не може да реши без нашата страна“.
Източник: Гласът на Русия