Льоня Голиков се е родил в работническо семейство през 1926 година, в село Лукино. Както у повечето малки герои, неговата довоенна биография не блести с нищо особено…
Партизанин по препоръка
Районът на село Лукино намиращ се под хитлеристка окупация, бил освободен през 1942 година. В освободената територия, с решение на Ленинградския щаб на партизанското движение, се формирала партизанска бригада от бойците на преди действащите партизански отряди и от млади доброволци, за продължаване на борбата с фашистите във вражеския тил…
В числото на момчетата и момичетата, преживели окупацията и желаещи да се борят с врага, бил и Льоня Голиков. В началото не го приели, понеже бил твърде млад, но неговият учител, който също постъпил в бригадата, го препоръчал с уверението, че «ученик не подведёт».
Ученикът оправдал доверието – в състава на 4-а Ленинградска партизанска бригада взел участие в 27 бойни операции, самостоятелно унищожил десетки хитлеристи, 10 машини с боеприпаси, взривил над десет мостове и т.н.
Първата си награда – медал за „Смелост”, Льоня Голиков получил през юли 1942 година. Всеки, който е бил свидетел на партизанските му подвизи, подчертавал неговата смелост и мъжество.
Една от най-ярките операции на Льоня се е състояла на 13 август 1942 година, когато на шосето „Луга-Псков” партизаните атакували машина, в която се намирал немски генерал-майор от инженерните войски – Рихард фон Виртц.
Хитлеристите се съпротивлявали яростно, но Льоня, промъкнал се до машината заедно с друг партизанин, успял да вземе куфар с ценни документи. За този подвиг Льоня бил награден с орден Червено знаме.
Герои и предатели
Уви, партизанската биография, както и животът на Льоня не продължили много. През декември 1942 година хитлеристите започнали мащабна анти партизанска операция, преследвайки отряда, в който воювал Льоня Голиков. Не успявали да се откъснат от противника. На 24 януари 1943 година, група партизани, в състав малко над 20 души се добрали до село Острая Лука. Там нямало немци и изнемощелите хора се настанили да си починат в три къщи. След известно време селото било обкръжено от наказателен отряд, наброяващ 150 души, съставен от местни предатели и литовски националисти. Изненаданите партизани се хвърлили в бой. Успели да се спасят само няколко, които по-късно съобщили за гибелта на отряда. Льоня Голиков като и повечето негови другари загинал в боя при Острая Лука…
Андрей Сидорчик