Резултатите от Константинополския мирен договор, сключен през 1879 г., бяха предмет на дискусия между историци, дипломати и архивисти на Русия и България, събрали се в Дома на руските съотечественици /Дом Русского зарубежья/ на кръгла маса „Руско-турската война 1877-1878 г. в историята и съдбата на Югоизточна Европа“. Това споразумение, подписано преди 140 години между Руската империя и Турция, окончателно закрепило резултатите от събитията, довели до независимостта на България, Сърбия, Черна гора и Румъния.
На пръв поглед чисто научна, темата се оказала доста злободневна и разговорът за „делата на отминалите дни“ неминуемо засягал реалностите на съвременността. Първият заместник-председател на Комитета на Държавната дума по въпросите на ОНД и връзките със съотечествениците Константин Затулин подчертал в своята реч, че Русия се опитва да изгради своята политика на Балканите при много сложни условия. На това са предназначени да помогнат срещите на специалисти, разглеждащи предисторията на днешните реалности.
Говорейки за началото на войната на Русия с Турция, Затулин отбелязал решаващата роля на общественото мнение, подкрепящо борбата на българите…
Провеждането на Кръглата маса, състояло се с подкрепата на Министерството на външните работи на Русия, е станало възможно, благодарение на инициативата на видния представител на руската диаспора Никита Дмитриевич Лобанов-Ростовский. Не случайно Константин Затулин нарича тази среща на специалисти „семейна” за нейния автор. Неговият прадядо Алексей Борисович Лобанов-Ростовский е бил посланик на Русия в Османската империя и в това си качество той е подписал Константинополския договор.
Колкото и да е странно, в самата България дори тези, които са пряко свързани с опазването на историята на страната, не знаят за това голямо събитие. Н. Д. Лобанов-Ростовский разказал, че директорът на Софийския исторически музей, при предлагането от него като подарък живописна картина , която отразява подписването на договора, признала, че за първи път чува за това значимо събитие. А във Военно-историческия музей на България отклонили подаряването на платното под претекст, че приемат като подарък само картини от “утвърдени художници”, например Верешчагин. Единствено сътрудниците на музея в Плевен, където накрая платното е било предадено, били много благодарни на дарителя.
https://www.pnp.ru/social/istoriki-rossii-i-bolgarii-otmetili-140-letie-mira-mezhdu-rossiey-i-turciey.html