14-годишното момче от украинската Шепетовка е станал най-малкият Герой на Съветския Съюз.
Времената не се избират, гласи известна мъдрост. На някои им се пада детство с пионерски лагери и събиране на отпадъци, на други –компютърни игри и акаунти в социалните мрежи.
Воена тайна
На поколението деца от 1930-те се е паднала жестока и страшна война, отнемаща родители, близки, приятели и самото детство. И вместо детски играчки, най-издръжливите и смелите са вземали в ръце винтовки и автомати, за да отмъщават на врага и да се сражават за Родината. Войната — не е детска работа. Но когато тя идва в твоя дом, обикновените представи се променят кардинално.
През 1933 година писателят Аркадий Гайдар е написал Приказка за военната тайна «Сказка о Военной тайне, Мальчише-Кибальчише и его твёрдом слове». На това произведение на Гайдар, написано осем години преди началото на Великата Отечествена война е било съдено да стане символ на паметта на всички малки герои, паднали в борбата с немско-фашистките завоеватели.
Валя Котик, както и всички съветски момчета и момичета, разбира се, е слушал приказката за героя от книгата „Мальчише-Кибальчише”. Но едва ли е мислел, че ще му се наложи да бъде на мястото на смелия герой на Гайдар.
Той е роден на 11 февруари 1930 г., в Украйна, в село Хмелевка Каменец-Подолска област, в селско семейство.
Валя имал обикновено детство на момче от онова време, с обикновените пакости, тайни, понякога лоши бележки. Всичко се изменило през юни 1941 година, когато в живота на шестокласника Валя Котик избухнала войната.
Отчаяният
Стремителен хитлеровски блицкриг през лятото на 1941 година, и Валя, който по онова време живее в Шепетовка, заедно със семейството си вече на окупирана територия.
Победоносната мощ на вермахта всявала страх у много възрастни, но не изплашила Валя, който заедно със своите другари, решил да се бори с фашистите. В началото те събирали и криели оръжието, останало в местата на сраженията около Шепетовка. След това се осмелили и започнали да крадат автомати от задрямалите хитлеристи.
А през есента на 1941 година, отчаяното момче извършило истинска диверсия – устройвайки засада на пътя, с граната взривил кола с хитлеристи, унищожавайки няколко войници и командира на отряда на полевата жандармерия.
За делата на Валя узнали нелегалните. Да бъде спряно отчаяното момче е било почти невъзможно и тогава го привлекли за нелегална работа. Поръчали му да събира сведения за немския гарнизон, да лепи листовки, да служи като свръзка.
Малкият партизанин, спасил отряда от нападатели
През лятото на 1943 година над семейството на Валя надвиснала опасност от арестуване и той заедно с майка си и брата отиват в гората, кедето той става боец в партизанския отряд Кармелюк. Командването се стремяло да пази 13-годишното момче, но той се хвърлял в бой. През октомври 1943 година патрулирайки, Валя попаднал на наказателен отряд, който се готвел да атакува базата на партизаните. Вързали момчето, но решили, че не представлява опасност и не може да предостави ценна разузнавателна информация, оставяйки го под охрана в края на гората.
Наказателният отряд продължил пътя, но Валя успял да се отскубне, да свали от колана на охраняващия го гранатата и да я хвърли върху враговете. Взривът убил на място двама, а предизвиканият шум помогнал на партизаните да избегнат изненадващо нападение.
Валя бил ранен, но успял да се добере до къщичката на горския, който помагал на партизаните. След оздравяването си, той продължил да воюва в отряда. Валя участвал в унищожаването на шест вражески ешалона, повреждане на кабелите на стратегическата свръзка на хитлеристите, а също така в редица успешни акции, за които е бил удостоен с орден Отечествена войа I степен и медал «Партизану Отечественной войны II степени».
Последният бой на Валя
На 11 февруари 1944 година Валя навършил 14 години. Фронтът стремително се движел на запад и партизаните помагали на редовната армия. Шепетовка, където Валя живял, била освободена, но отрядът продължил напред, готвейки се за своята последна операция – щурм за град Изяслав. След това отрядът е трябвало да бъде разформирован, а Валя да се върне в училище.
Сражението за Изяслав на 16 февруари 1944 година се оказало тежко, но завършвало в полза на партизаните, когато заблуден куршум ранява сериозно Валя. Раненият Валя е откаран в болница, в тила. Обаче ранението се оказало смъртоносно. Валя умира на 17 февруари 1944г. Прахът на Валя е пренесен в град Шепетовка и погребан в градския парк.
За проявен героизъм в борбата с немско-фашистките завоеватели, с Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР от 27 юни 1958 година, Валентин Александрович Котиков е удостоен посмъртно със званието Герой на Съветския Съюз.
Андрей Сидорчик