Съдбата на Бабел е като лакмус на руското общество. При докосването с неговото творчество белите почервеняват и червените побеляват. На него, изразителя на своето време, в днешния свят практически не е запазено място. За днешните демократи той се оказва твърде революционен, твърде певец на развихрения живот с кръв и прах на гривите на Конармията. За днешните леви той е останал твърде одесист. За съжаление, тези обстоятелства могат да се окажат по-важни от таланта, от справедливостта, истината и красотата…
На 13 юли 2014 година се навършват 120 години от неговото рождение. В своята автобиография той се връща в началото на своя живот, към това, че се е родил в Одеса, на улица „Молдованка“, син на търговец – евреин. По настояване на бащата изучавал 16 години еврейски език, Библията, Талмуд. Трудно му е било да живее вкъщи – от сутрин до вечер трябвало да се занимава с множество науки. Той си почивал в училище -Одеското търговско училище „Николай II”…
Той знаел цената на всеки звук на руския език. Но първите писателски опити на Бабел се появили на френски. Тази любов към фрeнския език той носи през целия си живот, която е отразена в новелата «Ги дьо Мопасан».
През 1915 година Бабел се оказва в Петроград… Той гостува на Максим Горки, който публикува първите му разкази в своята «Летопис». Това става през ноември 1916 година и завършва с привличането на Бабел за тези истории към наказателна отговорност по 1001-а статия на тогавашния Наказателния кодекс… “Той ме научи на необикновено важни неща“, – си спомня Бабел в своята автобиография. И Горки го изпраща „сред хората“
След седем години „сред хората“, в началото на 20-те години от написаните разкази се появява книгата „Конармия“ . Руската общественост разбира, че на свят се е появил нов писател. Един от най-яростните и прекрасни художници на руската словесност, за което той заплаща. Семьон Будьони, командирът на Първа конна армия е бил конкретен човек. Той не виждал разлика между живота и изкуството на словото. Затова се възмутил от книгата на писателя и на 26 октомври 1928 година изпратил в „Правда“ открито писмо до Максим Горки. Горки се възхищавал от разказите в „Конармия“, но той вече не бил в състояние да влияе със своето мнение на съветската действителност. Много скоро той сам се оказва под прицел…
Исак Бабел загива в тази яма. Той е арестуван на 15 май 1939 година и го осъждат на 10 години в пълна изолация. Бил обявен за френски шпионин. Неговата любов към мистифиакциите, за които писал Иля Еренбург, го преследва и след смъртта. Дълго време е била неизвестна датата на неговата смърт…Писателят е разстрелян на 27 януари 1940 година…
Вдовицата на Исаак Бабел – Антонина Пирожкова остава вярна на неговата памет и написва възпоминания за Бабел. Тя умира в САЩ на 12 септември 2010г. Същата година в Одеса откриват паметник на прекрасния художник на руската словесност – писателя Исаак Бабел…
http://lgz.ru/article/-27-6470-9-07-2014/isaak-babel-gi-de-mopassan-benya-krik-i-drugie/