Създава се впечатлението, че сърбите са сломени след бомбардировките през 1999 г.
Сергей Правосудов, директор на Института за национална енергетика
Благодарение на развитието на руско-сръбското сътрудничество в областта на енергетиката, аз започнах да посещавам често Сърбия. В началото бях очарован от тази страна, тъй като хората там някак особено доброжелателно се отнасят към руснаците, но съвсем не след дълго разбрах, че сръбският елит се държи по друг начин. Обясниха ми, че на практика всички представители на сръбския политически елит имат отношения със спецслужбите на САЩ, Великобритания, Германия и др. страни. Есента миналата година излезе статията ми „Разочарование в Сърбия“, в която писах за противоречието между сръбския народ и елита. Статията предизвика бурна дискусия в Сърбия: едни ме ругаеха, други ме хвалеха. Но най-много ме учуди тогава фактът, че нито един от опонентите ми не опроверга информацията за това, че политическият елит в Сърбия на практика е под контрола на чуждите спецслужби. Ако в Русия се появи информация, че някой от ръководството на страната сътрудничи с чужди спецслужби, то този човек ще бъде счетен за предател и ще му бъде трудно да запази положението си.
В Сърбия обаче, нещата стоят по друг начин. Там, както установих, представителите на елита считат за необходимо да сътрудничат с няколко чужди разузнавания, да укрепят положението си вътре в страната с помощта на подкрепа извън нея. В тези условия да се надяваме на това, че този елит ще отстоява интересите на сръбския народ е твърде наивно. Но нали за този елит са гласували хората. Защо те не гласуват за партиите, които подкрепят съюза с Русия? Сърбите ми обясниха, че това се дължи на факта, че хората биват лъгани с помощта на медийната пропаганда, и най-вече на телевизионната. Но нали има интернет-медии, където може да бъде получена алтернативна информация. В началото на март аз отново бях в Белград и участвах в руско-сръбска конференция. Там разбрах, че според социологически проучвания, повече от 60 % от сърбите смятат за виновни за провала на проекта „Южен поток“ САЩ и ЕС. Изглежда, че сръбските граждани не вярват на медиите, които обвиняват Русия за провала на проекта.
Често ми се налага да се срещам със сърби, и честно казано, голяма част от беседите ни се свеждат до следното: „Ние обичаме Русия – дайте ни пари“. На практика всички сърби, с които съм общувал, казват: „Русия трябва да създаде у нас телевизионен канал на сръбски, да финансира създаването на проруска партия, а ние може би ще гласуваме за нея“. Сърбите постоянно дават за пример американците, които постъпват именно по този начин. Но Русия не може да се конкурира със САЩ по наличие на долари по простата причина, че тези долари се печатат именно в САЩ, а не в Русия. При това, САЩ взимат под контрол елита и на други страни с цел те да работят за интересите на американците, а не на своите граждани. Русия предлага на другите страни взаимоизгодни проекти, реализацията на които би послужила за благото на гражданите и на двете страни. В тези условия не е ясно, защо Русия трябва да контролира елита в Сърбия или България. Русия иска просто елитът на тези държави да се грижи за своите национални интереси, нищо повече. Но именно това ние не го виждаме.
Западната пропаганда през цялото време твърди, че страните трябва да се борят за западни инвестиции, да ги привличат. От тази логика следва, че не на Русия й трябва да създава в Сърбия телевизия, а обратното – Сърбия да помества реклами в руските медии, за да привлече инвестиции от Русия. Но към руските инвестиции явно не се отнася този подход. Русия трябва да се бори за правото да вложи пари в създаването в Сърбия на газотранспортна инфраструктура. Наистина, никаква реална алтернатива за газотранспортните проекти на Сърбия никой не й предлага. Затова отказът от руския проект означава, че няма да има никакъв. Вероятно, точно това е нужно на Сърбия.
В България също много се надяваха на постъпването на чужди инвестиции след като страната стане член на НАТО и ЕС. Но това не се случи. Българската промишленост е разрушена. Западните инвестиции бяха вложени в създаването в България на търговски комплекси, където се продават чужди стоки и хранителни продукти, както и в пътищата, по които тези стоки биват внасяни от западните транспортни компании. Проблясък има единствено по Черноморието, където над 400 хил. имота са собственост на руски граждани. Най-големият данъкоплатец в България е руската компания „Лукойл“, чиято собственост е нефтопреработвателният завод в Бургас и мрежа от АЕЦ. Между другото, заплатите в Бургас са по-високи от средните за страната. Заради масовата безработица българите масово напускат родината си, а нивото на раждаемостта е паднало до отрицателни величини. В резултат от всичко това, населението на България е намаляло от 9 млн. през 1990 г. на 7 млн. днес. До 2050 г. в страната ще останат само 5 млн., голяма част от които ще бъдат цигани и турци. Така, народът, живял на Балканите от хилядолетия, ще изчезне пред очите ни. Когато казвам всичко това на сърбите, реакцията на някои от тях просто ме поразява: „Нека българите измират, тогава София ще стане сръбски град“. И това го казват високообразовани хора с докторски степени и звания. За всеки здравомислещ човек е очевидно, че София няма да стане сръбски град, тъй като и Сърбия деградира по същия начин, по който и България. По-скоро, София отново ще се превърне в турски град.
Знам, че историята на отношенията между Сърбия и България е много сложна. Двете страни неведнъж са воювали помежду си. Когато обаче, под заплаха се намира самото съществувание на сърбите и българите, трябва да се търси това, което обединява славянските народи, а не да си спомняме старите обиди. Между другото, сърбите не могат да се разберат дори и помежду си. Когато говориш с тях, винаги оставаш поразен от това, че те през цялото време злословят по адрес един на друг. Задължително ще ти разкажат, че повечето сърби са „лоши“. В зависимост от това с кого говориш, „лоши“ могат да бъдат белградските, воеводинските, босненските, черногорските и т.н. А ако похвалиш някой сърбин, то тутакси ще ти разкажат, че всъщност той не е никакъв патриот, а е масон или агент на ЦРУ. Даже косовските сърби, които са на предела на физическото оцеляване, не могат да се разберат помежду си. И това е много страшно.
Когато разговаряш със сърби, винаги си удивен от това, че те през цялото време си спомнят да миналите успехи и славното минало на страната си, но на практика никога не говорят за бъдещето на Сърбия. Очевидно е, че ако всичко продължава така, както е сега, то Сърбия изобщо няма бъдеще. Западът предлага такова само на отделни сърби, които работят срещу собствената си страна. Други пък свързват бъдещето си с напускане на родината. Но самата Сърбия като високоразвита и силна страна не е необходима на Запада. При това, голяма част от сърбите знаят това. Изглежда, че тях са ги сломили бомбардировките през 1999 г. и те се страхуват, че този кошмар може да се повтори. Днес Русия, както Сърбия някога, изпитва върху себе си натиска от санкциите на Запада. Но Русия ще се бори за своята свобода, тъй като ние имаме у нас още много хора, които предпочитат да умрат сражавайки се, отколкото да живеят на колене. Останали ли са в Сърбия такива хора? Отговор на този въпрос могат да дадат само самите сърби. Именно от това зависи отговорът и на другия въпрос, който поставих и за заглавие на текста: Има ли бъдеще Сърбия?