Икономиката на Русия – отново по пътя на растежа

Проблем остава неравенството на доходите на населението

Русия е държавата с най-голяма територия. Тя е и сред най-богатите на природни ресурси – петрол, природен газ, черни и цветни метали, въглища и т.н. От друга страна обаче, гъстотата на населението е относително ниска, а доходите на човек значително изостават спрямо тези в развитите страни.

Към края на 2016 г. населението на Руската федерация е приблизително 146.5 млн. души, като през последните години се увеличава в резултат от положителния естествен прираст.

Текуща ситуация

Според Световната банка средата за бизнес в Русия е относително благоприятна, като страната се нарежда на 40-о място в общата класация. Предимствата са свързани с бързото регистриране на собствеността, прилагането на договорите, достъпа до електричество и стартирането на бизнес. Проблемите са при трансграничната търговия, получаването на разрешителни за строеж и защитата на миноритарните акционери. Извън официалната информация обаче икономиката се характеризира с висока концентрация на богатството и пазарите и произтичащи от това трудности при навлизането на нови играчи. Също така е налице зависимост от благоволението на регулатори за получаването на лицензи и разрешителни, както и тежки процедури, които създават предпоставки за корупция.

Според Международния валутен фонд руската икономика се приспособява към двойния шок, свързан с понижаването на цените на петрола и със санкциите, наложени поради събитията в Крим и Украйна. Очакванията на МВФ са за спад на икономиката с 0,6% през 2016 г. и растеж от 1,1% през 2017 г. По-оптимистичната прогноза за настоящата година се основава на по-високите цени на петрола. Същевременно инфлацията забавя темпа си, като в края на 2016 г. тя е 5,4% на годишна база и се доближава до целта на централната банка на Русия от 4%. Излишъкът по текущата сметка се очаква да продължи да се свива поради възстановяването на вноса, който ще изпревари растежа на износа. Нетрадиционният износ (извън горивата и суровините) все още не е реагирал в достатъчна степен на поевтиняването на рублата.

От друга страна, през 2016 г. около 1/4 от руските компании понижават работните заплати, като нерядко значително са забавяни и плащанията. Средната работна заплата се понижава с 9,5% през 2015 г., като по данни на Федералната служба за държавна статистика през първото полугодие на 2016 г. е около 508 долара, а средната пенсия е около 177 долара на месец. Освен това почти 15% от населението вече попада в категорията бедни.

Структура на икономиката

Подобно на по-развитите стопанства руската икономика е доминирана от услугите, следвани от индустрията и селското стопанство. Структуроопределящите отрасли на руската икономика са операциите с недвижими имоти (17,4% от брутната добавена стойност), търговията на едро и дребно (15,8% от БДС), добивната промишленост (9,8% от БДС), транспорт и съобщения (7,3% от БДС), строителство (5,9% от БДС), селско стопанство (4,6% от БДС) и финансово посредничество (4,3% от БДС).

Събитията в Крим през март 2014 г. доведоха до икономически санкции спрямо Русия, които се отразяват негативно на нейната икономика.

Валутният курс на рублата

През 2016 г. рублата успява да възстанови част от загубената си стойност през предходните години. Към края на годината 1 долар се разменя срещу 60,66 рубли. Така на годишна база рублата поскъпва спрямо долара с 16,8%. Въпреки това тя не успява да възвърне позициите си от средата на 2015 г., когато курсът е 55,52 рубли за долар. Същевременно официалните валутни резерви в края на 2016 г. са в размер $377,7 млрд. при $368.4 млрд. година по-рано. Следователно възстановяването на курса не е за сметка на резервите, дори за първи път след 2012 г. в края на годината размерът им е по-висок, отколкото в края на предишната.

Платежен баланс

Излишъкът по текущата сметка на платежния баланс през 2016 г. по прогноза на централната банка на Руската федерация е $22.2 млрд. при $69 млрд. година по-рано. Нетният отлив на капитали се очаква да бъде $15.4 млрд. при $57.5 млрд. през 2015 г. в резултат от понижаването на външната задлъжнялост на банковия сектор.

Износът изцяло е доминиран от минералните суровини. Например през 2015 г. те формират 63,8% от общите приходи от износ на стоки. Налице е ясна корелация между приходите от износ на суров петрол и цената му на международните пазари. При природния газ ситуацията е по-различна поради по-ограничените възможности за пазарно ценообразуване и зависимостта от наличието на газопроводи. Това е една от причините Русия да се стреми да увеличава броя и капацитета на газовите коридори, които се явяват от критична важност за способността й да изнася този енергоизточник.

Публични финанси

Русия се опитва да изгради фискални буфери, които да направят бюджета по-слабо зависим от цената на петрола на международните пазари. Тя засилва фискалните си правила, като някои от тях вече са официално приети и предстои да се прилагат. От друга страна, тече процес на мащабна модернизация и осъвременяване на армията, включително и на ядрения арсенал. Този процес обаче означава извършването на значителни разходи, които се отразяват на бюджетната позиция.

Икономическата рецесия и понижаването на цените на петрола на международните пазари допринесоха за влошаването на публичните финанси. Бюджетният дефицит се повиши съответно до 3,5 и 3,9% от БВП през 2015 г. и 2016 г., а държавният дълг достигна до 17,1% от БВП. На фона на използваната фискална политика в развитите икономики като Съединените щати, Япония и страните от Еврозоната, които се характеризират с висока задлъжнялост, състоянието на Русия по този показател е значително по-добро. Проблемът обаче е в негативната тенденция и уязвимостта на икономиката спрямо шокове, свързани с цените на петрола.

Състоянието на регионалните финанси също е влошено. Територията на Руската федерация е разделена на 85 официални региона, включително Севастопол и Крим, които не са международно признати части от нея. Според руското министерство на финансите през 2016 г. едва 10 от тях са финансово стабилни, което представлява намаление приблизително с 50% спрямо 2015 г. Сега 30 от останалите региони разчитат на преки субсидии от федералния бюджет за осигуряване на поне 1/3 от приходите си.

70 региона запазват едва 37% от приходите, които генерират, докато останалите 63% се прехвърлят във федералния бюджет. От своя страна федералното правителство връща обратно едва 20% от получените средства във вид на субсидии и трансфери. По този начин то изземва с 12 процентни пункта повече от регионите спрямо преди 4 години, като възнамерява да увеличи този дял. Освен това тежестта на социалните разходи се прехвърля все повече към регионалните власти, което допълнително влошава бюджетните им дефицити, като някои значително надхвърлят 10% от регионалния БВП. За сравнение бюджетните правила в Руската федерация предвиждат максимален дефицит от 3% от БВП. Въпреки че няма официални данни за размера на дълга на регионалните правителства, анализатори го оценяват на около 100 млрд. долара. Ако тази оценка е коректна, това означава, че задълженията на регионалните власти представляват твърде съществен дял от общите.

Като цяло руската икономика започва постепенно да се възстановява от рецесията. Както посочват обаче експертите на Международния валутен фонд, е необходима фискална консолидация, която обхваща реално приложение на приетите правила. В по-дългосрочен период структурните реформи трябва да бъдат свързани с пенсионната система, ограничаването на данъчните изключения и на субсидиите, като същевременно трябва да се осигури защита на инвестициите в човешки и физически капитал. Освен това е необходимо предприемане на мерки срещу концентрацията на пазарите и задълбочаващия се проблем с неравенството на доходите.

Източник: в Труд