Новата изложба «Миф о любимом вожде» (Мит за любимия вожд), открита в Държавния исторически музей, навярно ще се превърне в една от най-обсъжданите културни теми през тази пролет. Експозицията разказва как са се изграждали в съветски времена образите на предводителите на народните маси, тя ще привлече и тези, които искат да си изяснят природата на вождизма.
Това е първото мащабно показване на колекцията от бившия Централен музей на В. И. Ленин, посветено на вождовете на Съветската държава – В.И. Ленин и И.В. Сталин
През януари 2014 година се навършиха 90 години от смъртта на В. И. Ленин. Смъртта на основателя на Съветската държава е станала повод за създаване на музей, носещ неговото име. Началото е поставено с експозиция, открита в една от залите на Музея на революцията през 1925 година. Музеят стремително започнал да се превръща в музей на Ленин- Сталин.
През януари 1993 година музеят е бил закрит.
Във фондовете на музея се съхраняват над 100 000 паметници, свидетелстващи за формирането и развитието на политическите култове към Ленин и Сталин.
Килим – подарък на Сталин от северните народи
На тази изложба са представени над 1000 експонати, които дават представа за това как се е създавал и поддържал политическият мит за „любимия вожд“.
Главният идеолог и автор на концепцията за „вождистката“ изложба е Татяна Колоскова, която до закриването на музея на Ленин е била негов заместник директор … Изложбата нагледно демонстрира как с помощта на политическата технология, обикновени политици се превръщат в изпълнители на съдбата на народните маси…
„В Германия през XIX век е започнала да се формира цяла самостоятелна дисциплина – вождоведение – разказва Татяна Колоскова. – Изучавали са я и в Русия. Главният постулат на теорията на вождизма е, че народът е длъжен да почита вожда като спасител и творец на народната съдба и да му се доверява“
Ленин с очила и с превързана буза (той е бил обявен за издирване като немски шпионин) в картината на художника Авилов «Появление Ильича в Смольном», където през октомври 1917-а се е помествал щабът на въоръженото въстание. През 1950-а година картината е била обявена за унищожаване заради изображението на врага на народа Троцки, седнал до Ленин. Благодарение на старанията на научните сътрудници, картината е спасена.
От огромните платна на посетителите на изложбата гледат образите на спасителите и творците на съветската история – Ленин и Сталин, претендиращи за правда, но имащи с нея твърде малко общо.
«Естествено, ние предвиждаме въпроса «Защо правите това?», — отговаря Татяна Колоскова. — В свое време, на него е отговорил великият френски революционер Жан-Пол Марат : «Ако народът не иска да бъде поробен, той е длъжен да бъде бдителен към своите вождове и да разбира природата и смисъла на техните постъпки».
«Шумът и крясъците са за възбудената тълпа. А за сериозните неща трябва да се говори в тишината на музеите – резюмира Татяна Колоскова. — За 70 годишнината на Сталин французите са му подарили модел на Стената на комунарите, където са били гравирани думите на Виктор Юго: «Единственото, за което ние молим от бъдещето не е мъст, а разбиране ». Подходящ епиграф към нашата изложба».
Наталия Давидова
http://www.gazeta.ru/culture/photo/vystavka_mif_o_lyubimom_vozhde.shtml
http://www.gazeta.ru/comments/2014/03/25_a_5963789.shtml