/ малко известни факти от американската история, продължение /
Неделното издание на “New York Times” от 05.01.2003 г. излиза с първа заглавна страница: “Американската империя: свиквайте с нея!”.
„По данни на Пентагона, до 2002 г. САЩ имат военно присъствие под една или друга форма в 132 от 190-те държави в ООН. Ако добавим и бойните групи на флотата … става ясно, че американското военно присъствие е навсякъде по света… САЩ все още държат най-мощния ядрен арсенал, който има капацитет да унищожи живота на планетата.”
Оливър Стоун и Питър Кузник
* * *
Тук забележителната история на Оливър Стоун и Питър Кузник свършва. За съжаление, авторите не са дописали главите с последните събития, свързани с „цветните” арабски революции, войната в Сирия, създаването на Ислямска държава и кризата в Украйна, които биха показали нелицеприятната роля на Съединените Щати в тези политически сюжети.
Като заключение, аз ще си позволя да обобщя написаното дотук (нали трябва да имам и авторски принос?). По-долу съм резюмирал основните милитаристични интервенции и диверсии – войни, въоръжени инвазии и преврати срещу суверенни държави, осъществени от САЩ за последния век и четвърт.
Американската военна експанзия и подривна дейност от края на 19-ти век до днес
| години | военни действия |
| 1889 | Анексиране на пристанището на о-в Паго Паго |
| 1898 | Анексиране на Хаваи |
| 1898 | На 25 април САЩ обявяват война на Испания. След войната САЩ полагат началото на отвъдокеанската си империя: Хаваи, Пуерто Рико, Гуам и Филипините. |
| 1900 | През 1899 г. 5 хил. американски военни се присъединяват към английските окупационни войски в Китай за потушаване на Боксерското въстание. През 1900 г. американски войски са в Китай, Куба и Филипините. |
| 1912-33 | Никарагуа е окупирана от САЩ |
| 1914-33 | Хаити са окупирани от САЩ |
| 1916-24 | Доминиканската република е окупирана от САЩ |
| 1917-22 | Куба е окупирана от САЩ |
| 1918-20 | Панама е окупирана от САЩ |
| 1914 | 6 хил. морски пехотинци окупират Веракрус, Мексико в продължение на 7 месеца. |
| след Втората световна война: | |
| 1947 | Американски военни се включват в гражданската война в Гърция на страната на монархистите с контингент от „съветници” и осигуряване на оръжие. |
| 1950-53 | Войната в Корея под „егидата на ООН” (срещу Северна Корея и Китай). Във войната загиват между 3 и 4 млн. корейци, 1 млн. китайци и 37 хил. американци. |
| 1953 | Преврат на ЦРУ и МИ6 в Иран – сваляне на правителството на Мосадек и връщане на шаха на Иран от изгнание на власт. |
| 1954 | Преврат в Гватемала и сваляне на правителството на Якобо Арбенс Гусман с активното участие на САЩ, довел до „31 години репресивно управление на военните и до смъртта на повече от 100 хил. души”. |
| 1961 | Неуспешен десант в Куба, в Залива на прасетата на 17 април 1961 г., на кубински контра-революционери, емигранти в САЩ, срещу режима на Фидел Кастро. Десантът е подготвен от ЦРУ и проведен с поддръжката на американската авиация. Последва Кубинската ракетна криза от 1962 г., изправила САЩ и СССР на ръба на ядрена война. |
| 1964-73 | Войната във Виетнам: САЩ използват Тонкинския инцидент през август 1964 г. за да започнат системни бомбардировки над Демократична Република Виетнам, и прехвърлят войски в Южен Виетнам за борба с Националния фронт. Виетнамската война продължава до 23 януари 1973 г., когато е подписан Парижкият мирен договор. Гражданската война във Виетнам се води още две години (до 30 април 1975 г.). Във Виетнам САЩ хвърлят повече бомби, отколкото в цялата човешка история и три пъти повече, отколкото през Втората световна война. На юг САЩ унищожават 9 хил. от общо 15 хил. села; на север са бомбардирани шестте най-развити градове, изравнени със земята са 28 от 30 областни центъра и 26 от общо 116 окръжни града. В сраженията загиват над 58 хил. американци и около 3,8 млн. виетнамци. След края на войната от неизбухнали военни амуниции загиват още 42 хил. виетнамци, сред които и много деца. Сред жертвите на войната са и американските ветерани – самоубилите се вследствие на пост-военния синдром надхвърлят официалния брой на 58-те хил. военни, загинали в самите сражения. |
| 1964 | Преврат в Бразилия: Задкулисна подкрепа на САЩ за преврата на генерал Умберто Кастело Бранко в отговор на поземлената реформа и контрола върху чуждите капитали и признаването на Куба от страна на Бразилския президент Жоао Гуларт. Репресивният военен режим управлява страната двадесет години с подкрепата на американския долар. |
| 1964-69 | „Тайната” война срещу Лаос: САЩ се опитват до доведат до разруха Лаос, провеждайки „тайни” бомбардировки през периода от 1964 до 1967 г. В последната си фаза бомбардировките си поставят за цел систематичното унищожаване на цялата материална база. |
| 1965 | Военна интервенция на САЩ през април срещу всенародно въстание в Доминиканската република за възстановяване на конституционния ред – десант на военни кораби с 23 хиляди войници за „предотвратяване на „комунистически контрол” в страната. |
| 1965-67 | Преврат в Индонезия: Вследствие провокации на САЩ, в Индонезия започва гражданска война през 1965 г., включваща ислямски екстремисти и погроми над членове на Индонезийската компартия. През 1967 г. прокомунистическият президент Сукарно е свален от власт с участието на ЦРУ и на негово място идва Сухарто. През 1968 г. ЦРУ признава, че „антикомунистическите кръвопролития в Индонезия се нареждат сред най-големите масови убийства на XX век”. |
| 1970-73 | Войната в Камбоджа: На 30.04.1970 г. Никсън съобщава на пресконференция за нахлуването в Камбоджа. На 15.08.1973 г. Конгресът спира финансирането на войната. Поразени са над 100 хил. мишени с над 3 млн. т експлозиви, стотици хиляди цивилни загиват, икономиката на Камбоджа рухва напълно. Червените кхмери, които преди войната са били незначителна организация, използват бомбардировките за да увеличат влиянието си и бързо набират сила. През 1975 г. завземат властта и се изправят срещу собствения си народ, в резултат на което загиват над 1,5 млн. души (една четвърт от населението на страната). |
| 1973 | Чили – превратът срещу Алиенде: На 11 септември 1973 г. главнокомандващият чилийската армия ген. Аугусто Пиночет, подкрепян от агентите на ЦРУ, извършва преврат срещу президента социалист Салвадор Алиенде, който се самоубива в правителствения дворец с пушка, подарена му от Фидел Кастро. Пиночет избива над 3200 свои противници и хвърля в затвора десетки хиляди души. |
| 80-те г. | Никарагуа: Подкрепа на ЦРУ за контрасите в гражданската война със сандинистите. Благодарение на американското финансиране и въоръжени доставки, армията на контрасите нараства до 15 хил. души, като ЦРУ набира и наемни войници от Гватемала и Ел Салвадор. В терористичните си нападения контрасите разрушават училища, болници, мостове и електроцентрали и носят отговорност за смъртта на повечето от 30-те хиляди жертви във войната. Никарагуанският конфликт се превръща във важен елемент на глобалната Студена война. |
| 1980-84 | Ел Салвадор: отрядите на смъртта, финансирани и обучени в американски военни бази, предизвикват смъртта на 70 хил. души. По времето на Картър и Рейгън, САЩ наливат 5 млрд. долара в подкрепа на реакционния режим. |
| 1981-83 | Гватемала: В периода 1981 – 83 г. гватемалската армия избива около 100 хил. маи. През 1999 г. официалната комисия за разследване в Гватемала публикува доклад, в който се посочват 626 масови кланета в селата на маите, извършени от армията. Разследването на комисията установява, че ЦРУ и други американски служби са подпомагали тези кръвопролития, отнели живота на общо 200 хил. души. |
| 1983 | Гренада: САЩ се възползват от политическата нестабилност на Гренада, за да нахлуят на острова и да свалят революционното му правителство. В зле подготвената операция загиват 29 американски войници и са ранени над 100. |
| 1989 | Инвазия на 15 хил. американски войници през декември 89-та в Панама. При бомбардировките загиват хиляди панамски граждани само за да бъде свален от власт президента Мануел Нориега, който е отведен в САЩ и получава присъда за наркотрафик. |
| 80-те г. | Подкрепа на САЩ за муджахидините срещу съветските войски в Афганистан и зараждане на ислямския тероризъм. |
| 1991 г. | 1-ва война с Ирак (на Буш-старши). На 17 януари 1991 г. започва операция „Пустинна буря”. В продължение на 5 седмици САЩ засипват иракските позиции с най-новите си високотехнологични оръжия, САЩ използват и оръжие с обеднен уран, което причинява рак и увреждания сред новородените години наред. Във войната загиват над 200 хил. иракчани, половината от които жени и деца. В резултат на следвоенните санкции на ООН, в Ирак умират от глад още около половин милион деца. |
| 1999 г. | Войната в Югославия: Несанкционирана от ООН авиационна военна интервенция на съюзниците от НАТО, под ръководството на САЩ, включваща бомбардировки с обеднен уран над Сърбия. В резултат на поражението си във войната, сърбите губят областта Косово, отцепила се от територията ѝ като самостоятелно държавно образувание в разрез с Хелзинското споразумение. |
| 2001 г. | На 7 октомври 2001 г. САЩ, с поддръжката на силите на НАТО, започват военна операция „Трайна свобода” в Афганистан в отговор на атентатите от 11 септември. Това е началото на най-дългата война на САЩ, трансформирала се в дългогодишна окупация на Афганистан и довела до разрастването на ислямския тероризъм. |
| 2003 г. | 2-ра война с Ирак. На 20 март 2003 г. Буш-младши дава заповед за военни действия срещу Ирак чрез масиран обстрел от въздуха; стратегията е наречена „Шок и ужас”. До края на мандата на Буш САЩ влагат над 700 млрд. долара във войната, без да се смятат лихвите по заемите и допълнителните разходи за поддържане на окупационните войски в Ирак, за грижите за военните ветерани и пр. В началото на 2008 г. Джоузеф Стиглиц и икономистката от Харвард Линда Билмс изчисляват, че цената на войната ще надхвърли 3 трилиона долара (3.1012 $). В Ирак загиват почти 4500 американски военни, а над 32 хил. са ранени; данните за загиналите иракчани варират от 150 хил. до над 1 милион. През октомври 2006 г. екип от американски и иракски епидемиолози съобщава за 655 хил. „допълнителни” смъртни случаи в резултат на американската инвазия. |
Това е рекапитулацията на агресията на САЩ по света. След всичко изложено дотук, нека читателят сам реши имат ли основание главните нарушители на международните правни норми да учат останалите страни как да спазват същите? И коя държава може да претендира най-успешно за званието „Империя на злото” – етикет, прикачен към бившия Съветски съюз с типичната демагогия на Белия дом!?
/ край /
Подбор и адаптация – Георги Вълков, д-р инж.