Драги читатели,
В серия от публикации ще ви предложим извадки от книгата на Оливър Стоун и Питър Кузник „Премълчаваната история на САЩ”, пусната на българския книжен пазар през 2013 г. Автори са американците – световноизвестният режисьор, продуцент и сценарист Оливър Стоун, създател на филмите „Взвод”, „JFK” („Джон Фицджералд Кенеди”), „Роден на 4-ти юли”, „Уолстрийт” и др., съвместно с Питър Кузник, професор по история и директор на института за ядрени изследвания в САЩ. Книгата хвърля светлина върху премълчавани факти и събития от американската история от края на 19-ти век до наши дни, покривани през годините със секретност или просто умело цензурирани от официалните власти. Книгата става предмет на разгорещена критика, както положителна, така и отрицателна, не само в САЩ, но и в световен мащаб. Мартин Джей Шървин, носител на американската награда за журналистика „Пулицър”, заявява: „Премълчаваната история на Кузник и Стоун е най-важният исторически разказ на този век”.
„Най-големият разпространител на насилие в съвременния свят е правителството на САЩ”, Мартин Лутър Кинг, носител на Нобелова награда за мир
XIX век и началото на американския експанзионизъм
Въпреки че според съвременните неоконсерватори, американската империя се появява едва наскоро, американският експанзионизъм е в основата още на заселването и на завоеванията от времето на първите британски колонии. По-късно той е въплътен в идеологията за историческата предопределеност и е заложен в доктрината „Монро”. Принципите на доктрината са изработени от държавния секретар Джон Куинси Адамс и обявени от президента Джеймс Монро в годишното му обръщение към Конгреса на 2 декември 1823 г. Доктрината предвижда недопускане на европейска колонизация в Северна и Южна Америка, като всеки опит от европейска страна за налагане на нейната политическа система в западното полукълбо ще се считат за заплаха за „мира и безопасността“ на САЩ. Доктрината „Монро”, базирана идеологически на идеята за американската изключителност, провъзгласява надмощие на САЩ на американския континент и заявява намеренията им за търговска експанзия в Латинска Америка, на първо време с териториални претенции към Куба и Тексас.
Както пише Пол Кенеди, английски учен-историк: „Още от времето, когато първите заселници са пристигнали от Англия във Вирджиния и са започнали да се предвижват на Запад, нацията винаги е била имперска, завоевателска”. Този глад за чужди земи и ресурси, понякога граничещ с геноцид (например, спрямо местното индианско население), открай време се обяснява с най-възвишени мотиви – защита на свободата, прогреса и цивилизацията. Това продължава и до днес. Уилям Апълман Уилямс, един от първите изследователи на американската империя, пояснява: „Прозаичната жажда за земя и пазари се превърна в оправдание за благородните призиви за просперитет, свобода и сигурност”.
Самюел Хънтингтън, американски социолог и политолог, създател на геополитическата концепция за „сблъсъка на цивилизациите“, посочва: „Западът завладя света не с превъзходството на идеите, ценностите и религията си (която малцина привърженици на други религии приемат), а най-вече с превъзходството си в прилагането на насилие. Ние често забравяме този факт, но другите народи – никога”.
Исторически, експанзията на САЩ започва с купуването на Луизиана, а към края на XIX век са завзети територии на други континенти – Пуерто Рико, Филипините, Хаваи и Аляска. Хронологически, американските инвазии от края на XIX – началото на XX век са в следния ред.
1889 г. – анексиране на пристанището на о-в Паго Паго.
1898 г. – анексиране на Хаваи.
На 25 април 1898 г. САЩ обявяват война на Испания под благовидния предлог да спасят Куба от испанската тирания. Войната приключва за 3 месеца с победа за САЩ, след което се полага началото на отвъдокеанската американска империя. Хаваи са анексирани, а Пуерто Рико, Гуам и Филипините са отнети от Испания.
През 1899 г. 5 хиляди американски военни се присъединяват към английските окупационни войски в Китай за потушаване на Боксерското въстание. През 1900 г. американски войски са в Китай, Куба и Филипините.
През 1914 г. 6 хиляди морски пехотинци окупират Веракрус, Мексико в продължение на 7 месеца.
Сенатор Албърт Бивъридж, по повод завоюването на Филипините (война, в която загиват 20 хил. бунтовници и над 200 хил. цивилни, болшинството – от холера), перифразира Библията по следния начин: „Бог е избрал американския народ да бъде водещ във възраждането на света. Това е божествената мисия на Америка и в нея се крият всички блага, цялата слава, цялото възможно човешко щастие. Ние сме гаранти на световния прогрес, пазителите на справедливия световен мир. Ето какво отсъжда Господ за нас: „Ще ви дам да управлявате големи територии, понеже сте ми верни”.
Първата световна война и интервенцията срещу Съветска Русия
Въпреки че печели изборите за президент през 1916 г. с антивоенната си кампания, на 2 април 1917 г. президентът Удроу Уилсън предлага САЩ да се включат в Първата световна война с довода, че „светът трябва да бъде безопасно място за демокрацията”. Предложението е одобрено от Конгреса. Всъщност, истинската причина за намесата на американците във войната е, че неутралитетът на Щатите би ги изключил от следвоенните процеси и провеждането на своя международна политика.
През Първата световна война Конгресът приема най-репресивните закони в историята на страната – Закона за шпионажа от 1917 г. и Закона за борба с безредиците от 1918 г., ограничаващи свободата на словото и създаващи нетърпимост към инакомислещите. По силата на Закона за шпионажа всеки, който пречи на военните операции във време на война, се наказва с глоба от 10 хил. долара и до 20 години затвор. Стотици хора са пратени в затвора заради критики срещу войната, университетски професори с антивоенни изказвания са уволнени.
На 3 март 1918 г. Ленин подписва Брест-Литовския мирен договор, с който Русия излиза от войната. Организираната международна контрареволюция предприема „атака срещу съветска Русия от всички посоки – белогвардейци, казаци, чехи, сърби, гърци, поляци от запад, французи от Украйна и 70 хиляди японци в Далечния изток. 40 хиляди британци са пратени в Русия, някои – да пазят нефтените залежи в Баку. САЩ първоначално се колебаят, но впоследствие изпращат в Източна и Северна Русия 15 хил. войници, които остават в страната до 1920 г. Повечето сражения приключват до 1920 г., но отделни огнища на съпротивата тлеят до 1923 г. Американското участие в контрареволюцията от самото начало хвърля сянка върху отношенията на САЩ с новото съветско правителство.
Американският сенатор Бора, начело на прогресивната опозиция, заклеймява предложената от президента Уилсън международна организация (бъдещата такава на обединените нации), наричайки я „лига на империалистите”, чиято единствена цел е да смазва революциите и да брани собствените си имперски интереси. Според Бора, мирният договор за приключване на Първата световна война е „жесток, разрушителен, брутален документ”, по силата на който е създадена „организация, гарантираща целостта на британската империя”.
Междувременно, САЩ осъществяват нови завоевателни мисии:
през 1912-33 г. – окупация на Никарагуа;
1914-33 г. – окупация на Хаити;
1916-24 г. – окупация на Доминиканската република;
1917-22 г. – окупация на Куба;
1918-20 г. – окупация на Панама.
Подбор и адаптация – Георги Вълков, д-р инж.