Някога България имаше силна армия с многочислена войска и модерно въоръжение. Заръката към нас от главния ни съюзник – Съветският съюз, беше ясна: нападне ли ни някой, да го удържим едно денонощие на границата, после идва Червената армия. Никой никога не ни нападна, знаеше се каква съдба ще сполети агресора…
Уви, времената се промениха. Двамата предатели Горбачов и Елцин съсипаха Съветския съюз и разпаднаха Варшавския договор; ужким това щеше да се случи и с НАТО. Това не се случи, Пактът-чудовище остана и страната ни бе вкарана в него и в Европейския съюз. У нас нахлуха свободата, демокрацията и евроатлантическите ценности. На територията ни бяха разположени американски бази с тежко въоръжение, нови брънки във веригата, която Западът стяга около Русия. Армията ни беше кажи-речи, унищожена, както всичко хубаво и ценно, създадено по време на социализма. Ако Турция ни нападне сутрин, вечерта войските й ще бъдат на Дунава, такова е съотношението на силите ни с нея. Казват, че това е невъзможно да се случи, защото и двете държави били членки на НАТО. Така ли? Когато преди години тя нападна Кипър, и двете страни бяха в пакта, но това не попречи на острова да бъде създадена нова турска република, върху голяма територия, всъщност – част от Турция. Америка не си помръдна пръста, за да предотврати това престъпление…
Приемаме, че никой няма да ни напада. Защо тогава са тия бази, това въоръжение на земята ни?
Кой ни мисли злото?
Грузия, Пакистан, Индия? Не, нашият враг е Русия, оттам може да дойдат бедите ни. Така казва нищожеството Плевнелиев, в хор с Ненчев, Валери Симеонов и цяла кохорта атлантически прислужници. Българските управници се правят на разсеяни, но усърдно и тихомълком обслужват всяко антируско начинание. Тези наши управници отминават високомерно и снизходително заявлението на един руски генерал, че ако страната му бъде нападната от наша територия, то родината ни ще бъде превърната в стъкло…
Така било, инак било, трябвало да увеличим боеспособността на армията ни, на първо време с няколко самолета. Служебното правителство предложи те да бъдат шведски, „Грипен“. Разбира се, това е само предложение, решението за сделката трябва да вземе днешното правителство. Поради това премиерът Бойко Борисов е имал разговор с шведския си колега. Я да не избързваме, комай има нещо гнило, не в Дания, ами в предложението. Като че ли тая гнилоч, под формата на корупция, води към върховния специалист по самолетите, президента Румен Радев. Това обвинение му отправи двигателят на ГЕРБ, бивш министър на вътрешните работи, бивш физкултурник, бивш и настоящ собственик на шест апартамента, Цветан Цветанов. И поиска случаят да бъде разгледан от специална комисия в парламента.
Избухна скандал
Радев отрече да има такава корупция, каза, че Цветанов не разбира нищо от самолети, за разлика от познанията му по апартаментите, подхвърли, че някой подшушва на оногова какво да прави. Работата надебеля. Приятелят и покровител на Цветанов, Бойко Борисов, се спотайва някое време, но няма как, яви се, както винаги, в ролята на доброто ченге, което не знаело нищо за случая, посети президента и – УРА! – за мира между институциите у нас. Ни вопъл, ни стон за изцепките на физкултурника. На свой ред той направи две-три крачки назад и рече, че оная комисия в парламента ще бъде само от полза за президента. Разбира се, наглостта не е български патент. Не се засегна от ачик намека на държавния глава за апартаментите му. Да припомним за какво иде реч…
Преди години бе изнесено и доказано, че Цветанов, кротко и скромно се е обогатил с шест апартамента. Ама как, с какви пари? И тая работа стана бая дебелжка. Цветанов заяви, че парите за жилищата ги получил като подарък от тъста и тъщата. Милиони левове от двама пенсионери?! Бе възложено на НАП да провери случая. Това може да стане за часове. Агенцията се отнесе много отговорно към работата, разследването продължи половин година. Резултат: всичко е наред, пенсионерите са камик. Никакви подробности. На следващите избори шефът на НАП бе избран за депутат. Оставям на читателите да кажат в листата на коя партия е бил, че аз не мога да се сетя…
Защо, все пак, Цецо Гуменката, както някои наричат галено Цветанов, се
изрепчи така грубо и цинично
на президента? Обяснението му: в защита на законността, борба срещу корупцията. Може би наивници от разни възрасти са му повярвали. Аз – не. Причината е друга, тя е у Бойко Борисов… Неговият неудържим възход по пътя на властта започна, когато той „изостави“ охранителната си фирма и бе назначен за Главен секретар на Министерството на вътрешните работи. По „военни заслуги“ бе направен генерал. Няма да коментирам как се справи като Главен секретар.
Една френска приказка гласи, че апетитът идва с яденето. Апетитът в случая не е за гозби, а за власт. Вероятно по онова време на Бойко му се счинило, че този пост не е за неговите високи качества, затуй е погледнал към кметския стол на столицата и – хоп, седна на него. Създава партия ГЕРБ и пред него е министър-председателското кресло. Условията позволяват това: народът е зле, мрази властта, вижда в него месията, спасителят (не в ръжта), който ще оправи всичко. Кефят го думите Бойкови: аз съм прост и вие сте прости, ще се разбираме. Абе, народен, свой човек си е. Уви, нещата не се подобряват, даже се влошават. Да, ама – властчица-масчица, трябва да се държи. Как? Има поне четири сигурни начина. Първият, опростачен, че и уплашен народ се управлява лесно. Вторият, служителите в държавата, от пъдаря до най-горе, трябва да знаят коя партия ги назначава, коя власт им дава зоб, затуй – послушание. И правилно гласуване. А те имат близки, роднини. Третият, търгове – на тогова ще се помогне да спечели, на оногова… После… Четвъртият начин е сухото: гласове може да се печелят и с пари…
Погледнато отвсякъде, тези четири начина на действие гарантират минимум
един милион гласове в изборите
Па, ако капне и нещо отгоре, благодарство. Казват, че досега всичко се е подреждало така. Тъй ли е, не знам, както се казва в такива деликатни случаи, аз не съм оттука…
Да не са му уроки на Борисов, пред него остава само един постови връх за превземане, най-високият, най-престижният. Президентският! Завладее ли го, това ще бъде тържество на тържествата. В нашата история няма човек, който да е заемал всички висши властови позиции. Комай и по света няма таквози нящо. До явяването на Румен Радев на политическата сцена, президентството си беше една лесния за Бойко. Нали заяви при представянето на Плевнелиев, че магаре да посочи, и то ще се курдиса на върховното кресло. (Какъв нарцисизъм, какво самочувствие! Вярно, Людовик ХІV е казал, че сам е държавата, но той все пак, е бил крал, Кралят Слънце, сигурно е имал и високо за времето си образование, сигурно е бил попрочел повечко книжки!…) Вместо магаре, Бойко предложи нищожеството Плевнелиев, който му беше верен, та нямаше накъде повече, но тоя натвори бая идиотщини и нямаше как да бъде кандидатиран повторно. Вместо него – партайгеноската Цецка Цачева. Радев я отнесе като куцо пиле домат. Щеше ли да отнесе и Бойко, ако беше се предложил? Леле мале, пепел на езика и да спи зло под камък! Слава Богу, както винаги, той съобрази всичко и
пак стана министър-председател
Добре, ама не е покорил президентския връх, та онова тържество на тържествата да гръмне. Не го ли направи, имиджът и славата му ще останат непълни, нащърбени като щърба месечина. Най-вероятно Радев ще се кандидатира в следващите избори. Уж не бил политик, ама умее, хитроват е, пипа, па стъпва. Ей го, имиджът му вече е по-висок от Бойковия и в едни бъдещи избори… Сакън! Това не бива да става. Последний напън вече е настал, ще се напне за последно наший генерал (Бойко). Само търпение и умни ходове, не като този със самолетите, който си беше грешка. Има как да бъдат съобщени на електората нови „истини“ за Радев, има как да се ливне водица под чепика му. И всичко – со кротце и со благо…
Междувременно Бойко заяви, че самолетите трябва да бъдат нови. И наивниците от всички възрасти ликувнаха: ето, човекът е сговорчив, съгласи се с президента. О, неразумни и юроди, мигар не схващате играта? Нови, но… американски, F-16. Или други ефове. Първият атлантически храненик у нас, потомъкът на Авраам или Юда, Соломон Паси, направо си го рече по телевизора: изборът на самолетите няма да е експертен, а политически! Читателите знаят в кои политически и военни легиони е тропосана България…
Напълно съм убеден като как ще бъде решен самолетният въпрос. Много съм видял, чул и патил, та се досещам. Все пак бих препоръчал на президента Румен Радев да не забравя един съвет, изстрадан от горките жители на древна Троя с проклетия кон на Одисей: не вярвай на данайците, дори когато ти носят дарове!