Организацията на обединените нации е била оглавявана от осем генерални секретари до този момент. Всичките мъже. Всеки от тях беше избран чрез задкулисни преговори, доминирани от петте световни сили – постоянните страни членки на Съвета за сигурност. Време е това да се промени, пише в „Ню Йорк Таймс“, цитира БГНЕС.
Назначаването на високопоставения служител, който ще оглави ООН, трябва да се осъществи по-прозрачно. Изключително силен знак би било избирането на жена начело на организацията, създадена преди 70 години, за да се пребори с най-тежките проблеми на света чрез средствата на дипломацията и консенсусни решения в световен план.
Окуражаващо е, че тази година и двете цели се отстояват с невиждана сила в рамките на ООН предвид наближаващия край на втория мандат на сегашния генерален секретар Бан Ки-мун, който изтича на 31 декември 2016 г.
Хърватия и Намибия са начело на усилията 193-те държави членки на ООН да получат по-голяма роля при избора на нов генерален секретар като част от годишна резолюция, която е в процес на изготвяне. Нови правила, които все още се обсъждат и ще бъдат финализирани до средата на септември, биха позволили на държавите членки официално да номинират кандидати и да определят финалисти.
С възможности да оглавят ООН са: Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО; Елън Джонсън Сърлийф, президент на Либерия; Кристин Лагард, управляващ директор на Международния валутен фонд; Федерика Могерини, върховен представител на ЕС по въпросите на външната политика и политиката на сигурност.
Досега петте постоянни членки на Съвета за сигурност – Великобритания, Китай, Франция, Русия и САЩ – договаряха името на генералния секретар при затворени врати от кратък списък с кандидати, който не се оповестяваше официално. Избраниците бяха по вкуса на петте правителства, критерий, който е най-малкият общ знаменател с потенциал да провали шансовете за избиране на по-впечатляващи и подготвени кандидати за високия пост. В момента не се забелязват усилия за действително демократизиране на процеса на избор, като се даде възможност на държавите членки да изберат новия генерален секретар чрез гласуване. Все пак с предоставянето на възможност за по-голям публичен контрол, се увеличава вероятността Съветът за сигурност да вземе предвид предложения и съображения от цял свят.
Независимо дали процедурата по избора ще претърпи промени, редица държави членки на ООН настояват жена да наследи Бан Ки Мун, проявил се като не особено ярък и запомнящ се лидер. Правителството на Колумбия, която е сред точно 20-те процента държави членки, които имат жена посланик в ООН, е начело в кампанията за заемането на поста от жена.
„Равенството на половете е едно от най-сериозните предизвикателства пред света. Цел, която още не е постигната и която е от решаващо значение за едно справедливо и устойчиво бъдеще“, посочва посланичката на Колумбия към ООН Мария Ема Мехия в писмото, с което се обръща за подкрепа за избирането на жена за следващ генерален секретар на Организацията.
В резолюция на ООН от 1946 г. е записано, че генералният секретар трябва да бъде „мъж с авторитет и високи постижения“. Очевидно това не следва да бъде възприемано буквално в наши дни. До този момент 44 правителства са се присъединили към инициативата на Колумбия. Нито една от постоянните страни членки на Съвета за сигурност обаче не я е подкрепил. САЩ, чиито позиции в ООН се отстояват от Саманта Пауър, защитничка на правата на жените, следва да надигнат глас в подкрепа на идеята.
Вече се разпространяват неофициални списъци с имена на потенциални кандидати. Един такъв списък, публикуван от независимата група Кампания за избор на жена за генерален секретар на ООН, включва биографиите на утвърдили се световни лидери с различен професионален път на развитие. Сред тях се открояват имената на президентката на Либерия Елън Джонсън Сърлийф, на управляващия директор на МВФ Кристин Лагард и на Алисия Барсена Ибара, изпълнителен секретар на Икономическата комисия за Латинска Америка и Карибите.
Не липсват изтъкнати представителки на нежния пол, които биха съживили ролята на генералния секретар и биха влели нова енергия в продължаващите усилия на Организацията да насърчава равенството между половете.