Коментар на Иван Начев, политолог, експерт по политическа интеграция на ЕС, за „Стандарт“
Мястото на България между Москва и Брюксел можеше да бъде като посредник. В последните седем години пълноправно членство на страната ни в ЕС това трябваше да се наложи като основна цел на външната ни политика, тъй като България е единствената страна членка, която ползва кирилицата и би била добър посредник не само между ЕС и Русия, но и между ЕС и всички бивши съветски републики, ползващи тази азбука. България можеше да бъде мост и в момента също може да се възползва от това. Можеше да се използва и черноморското икономическо сътрудничество, което бе един от приоритетите на нашата външна политика. Все пак страната ни има трайни исторически връзки с Русия. Има още една причина и тя е, че България и Румъния са двете държави, които единствено не са пострадали по т.нар. съветско време за разлика от други в момента членки на ЕС. Едни от тях бяха част от Съветския съюз, а в други бяха пращани съветски войски и имаше дълго време съветски бази. За мен България частично е проиграла шанса си да бъде посредник в конфликта ЕС-Русия дотолкова, че седем години членство в ЕС е едно загубено време. От гледна точка на събитията, които всекидневно ескалират, страната ни може да възстанови голяма част от позициите, които би могла да има в този момент. Още повече с оглед шанса, който й се дава посредством новата Еврокомисия и по-точно ресора на българския комисар и, разбира се, самата родна дипломация. В момента служебното правителство, а и всяко следващо трябва да гледа на Русия като на един възможен партньор от който би се възползвал като държава членка на ЕС. А не както в последните години, когато припознавахме България едва ли не като троянски кон на Русия в ЕС.
Икономическите интереси на Москва не са най-големи в България, а в Словения и Словакия. Това са държави членки, чието поведение в настоящия конфликт показва, че те не са склонни да се налагат по-големи санкции на Русия. Мисля, че посредством посредническата роля България може да предоговори мястото си на руските пазари, голяма част от които са заети от големи производители от Западна Европа. Както виждате от санкциите страдат и двете страни – и ЕС, и Русия, тъй като Русия е един от основните партньори на Европа заедно със САЩ. В този смисъл ситуацията в момента би могла да се използва от самия ЕС да договори по-добри условия за себе си и по този начин да контролира всички тези процеси.
Вероятно кризата между ЕС и Русия доведе до избора на Доналд Туск за президент на ЕС. Ако погледнем исторически, Полша винаги е била една от държавите, която винаги е била жертва на съгласието между Русия и Германия. В този смисъл изборът на Туск има символно значение за ЕС. Фактът, че новият президент на ЕС е източноевропеец, е положителен за България. Става въпрос за едно послание, за едно истинско обединяване на Изтока и Запада тъй като новите държави членки от влизането си в ЕС се смятаха в известна степен изолирани. Това в крайна сметка е добро за предоговаряне на позиции. Хубавото и полезното в ЕС, от което България не се е възползвала, е, че при всеки един договор, при всеки един програмен период, при всяка една комисия и парламент всяка една държава членка има възможност да предоговори собствените си позиции и параметри на съществуване в ЕС. България пропусна една голяма възможност през последната година, като се има предвид бежанската вълна и случващото се в Украйна. Ние гледахме на украинската криза единствено от гледна точка на евентуалния газов проблем и онова, което се случва с българското малцинство там. Нямахме стратегически заложен поглед как можем да се възползваме от тази ситуация, като за никого не е тайна, че сме изключително зависими от руските източници на енергия. В този смисъл, когато една малка икономика като нашата е в такава голяма зависимост, е много важно тя да се позиционира като посредник, защото бидейки такъв, тя може да се възползва от всички преговори и няма да бъде страничен наблюдател, а ще бъде активен участник.
По-важното е, че през последните години ние, ЕС и НАТО, подценихме Русия и вместо да се опитваме да я включваме в европейското сътрудничество, оставихме процесите да текат, без да се намесваме в тях. За мен чисто икономическите измерения на нещата са много по-важни, а да не пропускаме и политическите знаци. Ако погледнем положително на нещата, то виждаме, че от тази криза могат да се извадят не само поуки, но и положителни последици за самия ЕС, за Украйна, за Русия в стратегически план и за България като държава членка.