Преди 180 години, през есента на 1834 година, в Русия излязла най-известната версия на приказката за Иван-глупака – «Конче-вихрогонче» на Пьотър Ершов.
Руският плейбой
Често твърдят, че такъв герой има само в руските приказки и, че това говори за глупостта и мързела на руския народ. В действителност, това е от незнание – в приказките на всички народи има много такива персонажи, Иван-глупакът е най-интернационалният герой.
Да си спомним приказния Иван. От приказката на Пьотър Ершов се разбира, че собственикът на Конче-Вихрогонче изобщо не е глупак. Той е хитър, остроумен, инициативен, но не и глупак.
Досие
Иван в Германия е глупакът Ханс, във Франция – Жан-простакът, в Италия – глупавият Джуфа. Такива герои има във всяка страна.
Владимир Милашевски, илюстрация към приказката «Конче-Вихрогонче». Фрагмент
Такъв «глупак» има и в приказката «Сивка-Бурка». На богатирско родео благодарение на вълшебния си кон той скочил до балкона на царската дъщеря, целунал я по устата и спечелил сърцето й, побеждавайки другите претенденти за принц. Да видят в това глупост и мързел могат само хора с извратено съзнание.
Има също така Ивановци-глупаци – плейбои, които без проблем склоняват царските дъщери към секс и любов. Тези приказки са по-малко известни на родителите, отколкото за Конче-Вихрогонче и Сивка-Бурка, тъй като ги няма в обикновените сборници и повече подхождат на руския «Декамерон». Дори в академичното издание на Афанасиев са отпечатани със забележки. В тях кандидатите се състезават по интелект, трябва да отгатнат гатанката на царската дъщеря – да познаят, какво има на тялото си – бенка или косъм на най-интимното място. От всички, само глупакът успява да убеди момичето да му покаже: първия път тя си вдига роклята до коленете, втория – до кръста, а после и по-високо. В редица приказки Иван прави с бъдещата си жена секс още преди сватбата. Съществуват истории, в които «глупакът» така умело урежда всичко, че на царската дъщеря й е по-лесно да се омъжи за него, отколкото да разкрие машинациите му: ако го направи, това неизбежно ще я представи в лоша светлина.
Виктор Васнецов. «Сивка-Бурка», фрагмент от картината
Тези Ивановци приличат на Остап Бендер – същите хитри авантюристи, само че, неизвестно защо, ги наричат глупаци. Учените използват специален термин за такива персонажи – трикстер. Това означава мошеник, нехранимайко, кучи син. И колкото и да е странно, това е най-древният фолклорен герой, който съществува в митовете на всички народи. Именно измамникът дава на хората огъня и други подобни блага, учи ги на различни умения. И в същото време прави куп глупости и гнусотии. Как всичко това съжителства в него? Просто това е митичен персонаж, създаден във времена, когато малко са се замисляли за морала, за това, кое е добро и кое лошо. Човек все още не се е смятал за венец на творението, просто е оцелявал в тежките условия. Вярвал е в духове, обожествявал е дървета и животни, принасял им е жертви.
Черен хумор
От митовете, описващи тези вярвания, са останали само парчета, които в изопачен вид са преминали в приказките. Най-много са в така наречените анекдотични приказки за глупаци. В тях Иван и неговите варианти в другите страни действително приличат на идиоти. Иван в приказката «Глупакът и брезата» в шумоленето на брезата чува предложението да продаде бика. Той се съгласява, връзва животното за дървото и се «разбира» с него да дойде по-късно за парите. През нощта вълци изяждат бика. В това учените виждат остатъци от архаичното жертвоприношение на свещените дървета, тях са ги почитали като тотеми – основатели на рода.
Илюстрация към приказката «Глупакът и брезата»
Интересното е, че във Франция Жан-простакът се пазари не с дърво-тотем, а със статуята на истински светец; в Холандия техният глупак разговаря вече със самото разпятие. Това показва, че приказката е реално свързана със свещените тотеми. Понякога това са животни. В приказката на братя Грим «Добрата търговия» селянинът, докато върви покрай блатото със 7 талера в джоба, получени от продажбата на кравата, спори с жабите. В квакането им той чува, че те се заяждат с него, казвайки, че той има само два талера. Глупакът хвърля парите в блатото, за да могат жабите сами да ги преброят. Това също е видоизменено жертвоприношение на тотемно животно.
Много е отвратителен глупакът от приказката «Мъртвото тяло». След смъртта на майката, братята го оставят без наследство. Глупакът-мошеник изнася тялото на улицата и започва да крещи, че братята му са убили майка им. Като се изплашили, те му дават 100 рубли и кон. Като сложил майка си като жива в шейната, глупакът организира ПТП с един богаташ и вика: «Помощ, помощ! Господинът уби мама!» След като му взел 300 рубли, той отново си прави зла шега, лъжейки попадията и взимайки от нея още стотачка. Дори в този черен хумор учените виждат връзка с древните ритуали, когато не погребвали покойниците, а ги превръщали в духове – защитници на дома. Този обичай все още съществува при някои племена в Нова Гвинея. А приказки за мъртъвци има при много народи.
Кадър от анимационния филм «Конче-Вихрогонче». 1947 год. © / Кадър от филма
http://www.aif.ru/culture/art/1374355