За Суздал се споменава в най-древната, известна руска книга Новгородския кодекс.
През 1107 Суздал е обсаден и превзет от волжските булгари. На града са причинили ужасни щети (1608-1610 ) полско-литовските завоеватели. През 1634 години Суздал е бил подложен на грабеж от кримските татари.
През XVIII век Суздал е бил негласна столица на странстващите търговци „офени”, затова жителите на другите области на Русия наричали офените с думата „суздали.
От XVI век в Суздал се е рагърнало строителството на манастири и градът се превърнал в един от религиозните центрове Русия.
През 1992 година ЮНЕСКО включва белокаменните паметници на Суздал – Суздалския Кремъл и Спасо-Евфимиевия манастир в списъка на обектите на Световното наследство.
Една от най-древните части на Суздал е Суздалският Кремъл. Неговото съществуване, по версия на археолозите, започва от X век.
В Архитектурния ансамбъл на Кремъл влиза съборът Рождество Богородично (1222—1225), който е един от най-интересните паметници на древноруското строителство. Действащ храм.
Храмът нееднократно е бил опожаряван. Неговата долна част се отнася към XIII век, а горната към XVI век. Древната част е декорирана богато с резба от гладък бял камък. Фасадата я украсяват фигури на лъвове, женски маски и сложни орнаменти.
В интериора са се съхранили стенописи от XIII , XV I XVII век. В събора са погребани синовете на Юри Дългоръки, князете от рода Шуйски и др.
Съборната камбанария е построена през XVII век. В края на XVII век към камбанарията добавили часовник, който отчита всеки час и всеки 15 минути.
Архиерейските палати са построени в края на XV век. В тях влизат стопански постройки, които се съединявали с тайни стълби.
В западната част на Кремъл се намира дървената Николска църква, построена през 1766 година. Тя е преместена от село Глотово в Суздал. Паметник на дървената архитектура от средата на XVIII век. Един от примерите на простия и древен тип дървени конструкции, без да е лишена от съразмерност и красота на формите.
Спа́со-Евфи́миевият манастир е разположен на левия бряг на река Каменка в северната част на Суздал. Основан е през 1352 година от княз Борис Константинович като крепост за защита на града от вътрешни и външни врагове. Името на манастира е в чест на първия негов игумен – свети Евфимий Суздалски.
Издигането на грандиозните постройки на манастира е било възможно, благодарение на огромните дарения на князете и болярите, на великия княз Василий III, на цар Иван Грозни, князете Пожарски и др.
Архитектурен ансамбъл на манастира
Територията на манастира е заобиколена от крепостни стени с мощни кули, бойници и амбразури. Входната кула е висока 22 метра, с две арки.
На територията на Спасо-Евфимиевския манастир се намират няколко паметници на архитектурата:
Главният храм на манастира – Спасо-Преображенският събор (от края на XVI век) е построен в традициите на древната белокаменна архитектура на Суздал.
Гордост на събора са фрески от XVI век и стенописи на известните майстори от XVII столетие Гурий Никитин и Сила Савин.
Успенската трапезна църква
Надвратната църква
Камбанария
Необикновена архитектура, с деветнадесет камбани, които зънят на всеки половин час .
Затвор
По разпореждане на Екатерина II през 1766 година в манастира е основан затвор.
През 1829 година тук е умрял докараният до лудост декабрист Фьодор Шаховски.
През 1923 -1939 в манастирския затвор е съществувал политизолатор ( затвор с особено назначение) . В него са били затворени митрополит Пьотър Крутицки, епископ Александър Боярски, икономистите Николай Кондратиев, Леонид Юровски, партийните и комсомолските дейци Владимир Невски, Мартемиян Рютин, Лазар Шацкин, Иван Смирнов.
На 1 януари 1943 година манастирът става лагер за военнопленници, в който са затворени офицери и генерали на Вермахта, на италианската, румънската, унгарската и испанската (Синята дивизия) армии. В него е бил затворен и фелдмаршал Фридрих Паулус.
През 1968 година манастирът е превърнат в музей.