Владимир е древната столица на Североизточна Рус, един от най-големите туристически центрове на Русия. Разположен е на левия бряг на река Клязма, на разстояние 176 км от Москва. Основан от Владимир Мономах през 1108 година.
Градът достига разцвет при княз Андрей Боголюбски, който през 1157 година е преместил тук от столицата на княжеството от Киев . Неговият приемник Всеволод Большое гнездо е бил един от най-могъщите руски князе и при неговото управление владимирските князе са получили титлата „велики”.
През 1238 г. градът е бил разорен и опожарен от татарите. По-късно градът няколко пъти е бил подлаган на набези на татарите. Започвайки от Василий Ярославич, в условията на засилваща се раздробеност на Северо-източна Рус, Влдаимир престава да е резиденция на великите князе, които извършвали в него само обреда по коронация. От 1299 година Владимир е резиденция на руските митрополити.
Три белокаменни паметници на домонголското строителство влизат в регистъра на Световното наследство на ЮНЕСКО.
Успенският събор — изключителен паметник на белокаменното строителство. Катедрален православен храм на Владимирската епархия и държавен музей. В него са се венчали Владимирските и Московските князе. Паметник на руската архитектура от XII век, послужил за образец на редица по-късни събори, в това число на Успенския събор на Аристотел Фиораванти. Един от малкото храмове, в които са се съхранили уникални фрески на Андрей Рубльов, гениалният руски иконописец от XV век.
По време на Андрей Боголюбски в храма се е намирала чудотворната икона на Владимирската Божия Майка. Днес тя се съхранява в Третяковската галерия в Москва.
През 1992 година година Успенският събор е включен в списъка на паметниците на Световното наследство на ЮНЕСКО.
Дми́триевският събо́р —построен от Всеволод Большое Гнездо и осветен в чест на великомъченика Дмитрий Солунски. Съгласно различни източници, съборът е построен между 1291 – 1197 година. Каноничен пример на църковно-куполен белокамен храм на владимиро-суздалската школа. Знаменит е със своята белокаменна резба. Неговите стени украсяват 600 релефа, изобразяващи светии, митични и реални животни. В събора са се съхранили стенописи от XII век
През 1992 г. е включен в списъка на паметниците на Световното наследство на ЮНЕСКО.
Златните врата – това е велик и значим паметник на древноруската архитектура. Те са били построени през 1164 година и се явяват отбранително съоръжение.
Уникалността на съоръжението се състои в това, че от съществуващите в средните векове същите Златни врата в Иерусалим, Константинопол и Киев до наши дни са се съхранили само древните, владимирските.
По време на Андрей Боголюбски това са били най-празничните и тържествени врата на столицата на Северо-източна Рус. Освен това са използвани като Триумфална арка. Под сводовете на вратата са минавали княжеските дружини, заминаващи и връщащи се от походи. Тук са посрещали чуждите посланици и именити гости
Вратата били вход към най-богатата част на града, където живеели само князе и боляри. В горната част на вратата се намира църква.
Вече 50 години Златните врата са част от Владимирско-Суздалския музей-заповедник.
В църквата се намира военно-историческа експозиция. Тук са представени различни видове оръжия и войнско снаряжение.
От 1992 година Златните врата са включени в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО.
Успенски Княгинин манастир — действащ женски манастир във Владимир. Основан в началото на XIII век от великия Владимирски княз Всеволод Большое гнездо по настояване на неговата жена великата княгиня Мария Шварновна. Мария Шварновна е аланска (осетинска) княгиня, дъщеря на княз Шварн. Мария е родила дванадесет деца – осем синове и четири дъщери. Великата княгиня е покровителствала книгите, науката и изкуствата, отличавала се с благочестие и мъдрост, богато украсявала църквите, по-късно я сравнявали с княгиня Олга и Феодора.
След раждането на най-малкия син Иван, княгинята се разболяла тежко и дала обет да основе манастир и през 1200 година по нейно настояване в град Владимир е бил заложен Успенският манастир, който в нейна чест започнали да наричат Княгинин.
Осемнадесет дни преди смъртта си Мария се подстригала за монахиня.
Николай Михайлович Карамзин е написал: „ Готвейки се да умре, княгинята повикала своите синове и ги заклела да живеят в любов, напомняйки им мъдрите думи на великия Ярослав, че междуособието погубва князете и отечеството, възвеличано от труда на предците; съветвала децата да бъдат набожни, трезви,винаги приветливи и да уважават старите”.