Зловещо е. Дори отвратително. Тези, които само допреди седмица с голи гърди бранеха ИДИЛ от руските посегателства и с пяна на уста твърдяха, че кремълските орки мърсуват в сирийската пустиня, за да оставят на власт чудовището Башар Асад като за целта убиват невинни представители на „умерената опозиция“, сега са гракнали като берсерки и искат морета от терористична кръв. Крайните русофоби дори оргазмично се отдадоха на лудостите си и започнаха да пишат гръмки есета за това как Русия и ИДИЛ всъщност водят обща война срещу свободния свят…
Все едно всичките им текстове преди това не ги е имало. Някои хора са като масови убийци, които знаят как да се будят сутрин с чиста съвест. Всички сълзи, пролети в полза на Ислямска държава, всички клетви срещу руснаците, че са се осмелили да се борят с ИДИЛ, са забравени. Сега на дневен ред е заканата, че ЕС ще се вдигне като един, ще подпали танковете и ще отиде самостоятелно да нарита задниците на терористите. Невероятно сюрреалистично е да гледаш как вчерашните проповедници на ултралиберализъм днес звучат като изперкал герой на Стивън Кинг, който сънувабойни полета с трупове.
Това щеше да е много розов вариант за бъдеще, ако не беше един малък неприятен детайл. Вече е невъзможно да се води война срещу ИДИЛ без участието на Русия, тоест без съюз с Русия. В тъжните мигове след френската драма в социалните мрежи веднага бе припомнено ключовото изречение на Владимир Путин от неговото изказване пред ООН: „Вы хоть понимаете, что вы натворили“ (Разбрахте ли поне какво сторихте). Но аз ще припомня друго изявление на руския президент от същата реч: „В такава ситуация е лицемерно и безотговорно да се излиза с гръмогласни декларации за заплахите от международния тероризъм и наред с това да се затварят очите пред каналите за финансирането и поддръжката на терористите, в това число и за сметка на наркобизнеса, на нелегалната търговия с нефт…“
Още тогава прозвуча предупреждението, че пърформансът за бомбардировки, който прави международната коалиция в Сирия, може да излезе през носа на западния свят, защото ИДИЛ не е организация, която може да бъде държана под контрол безкрайно. Като всяко чудовище, което американците са пуснали от политическите лаборатории и то постепенно побеснява, сдобива се със собствен разум и започва да действа автономно.
Пред ООН тогава Путин се опита да получи подкрепа за битката срещу терористите, но вместо солидарност, срещна патетичната възвисеност на речта на Обама, която американският президент едва ли би намерил сили да повтори тези дни.
След Париж всички изведнъж се събудиха антитерористично настроени, дори и тези, които обикаляха телевизионните студиа и с треперливи нотки в гласовете си разправяха, че Русия е по-голяма заплаха от ИДИЛ. Защо не отидат да кажат сега това в Париж? Да направят едно турне по улииците, по които има още петна от кръвта и да обясняват на случайните граждани как Русия ги тормози със своята хибридна война?
На българско ниво тази подмяна продължава с екстремистки темпове. Нечия коварна ръка дописа тези дни едно изявление на Михаил Миков и така от преправените думи се разбра, че едва ли не Путин, видиш ли, купувал петрола на ИДИЛ. О, да, защото Русия си няма собствен петрол и заради това е прибегнала до услугите на терористите, хахаха. Всички знаем коя е империята, която е зависима като наркоман към хероин от евтиния петрол и чиято външна политика получава тремор, ако случайно нещо вземе, че се случи с петролните й доставки. Има дори и един такъв виц – американските учени с удивление установили, че над американско находище с нефт се намирала някаква арабска държава.
Това е тъмната и срамна тайна на Запада, че янките смучат петрола на ИДИЛ като наркозависими. Не напразно те имитират, че бомбардират терористите от година и нещо насам, но не постигнаха никакви, повтарям – никакви резултати. Не знам за вас, но за мен е странно да не можеш да локализираш нефтените кладенци на ИДИЛ в Ирак и да не ги пометеш с бомби.
Атентатът в Париж отваря чувала с въпросите и поне част от отговорите трябва да бъдат дадени. Схемата с размахването на Кремълското чудовище вече просто не работи, защото се оказа, че Русия от година насам се опитва отчаяно да предупреди Европа за заплаха, но тя (Европа) предпочете да живее в своя красив сън, че е в различен свят. И тогава автоматните изстрели звучат много по-зловещо.
В този преобърнат свят има и забавни неща. Например, страхотно е да наблюдаваш гърчовете на самозваните евроатлантици, които изпаднаха в СОДОП (Синдром на остър дефицит на опорни точки) и се чудеха горките какво да напишат, така че да не им спрат грантовете, ако случайно вземат, че направят крачка встрани.
Подмяната на памет, подмяната на реалност, подмяната на истината вече се оказват трайни дефекти на ерзаца на общество, който ни пробутват. Само в една държава с трайна амнезия е възможно до вчера леещите сълзи за ИДИЛ днес да станат и да се правят на страшни командоси, които едва ли не ще хванат първия самолет до Сирия, за да стрелят с ракети срещу терора. Тази мъгла обаче започна да се вдига. И разкри отвратителни гледки. Да се надяваме, че те ще продължат. Защото само през това отвращение светът може да се излекува от виновното си минало.
Автор: Александър Симов, avtorski.pogled.info