През 2024 година се навършват 1000 години от основаването на Суздал.
За първи път Суздал се споменава през 1024 г., във връзка с многобройни селски въстания -гладните бунтове. Строителството на Суздал започва с изграждането на Кремъл, а земните валове, използвани за защита на древния град, са запазени и до днес.
По време на управлението на Владимир Мономах той става столица на Ростовско-Суздалското княжество. След това градът се предава от баща на син. При Юрий Долгоруки са построени много храмове, политическото влияние на града нараства, а при сина му Андрей Боголюбски започва период на упадък. През 1238 г. градът е разграбен от татаро-монголите, а през следващия период е опустошен от междуособни войни. През XIV в. Суздал се превръща в център на Суздалско-Нижегородското княжество, което бележи период на активно развитие на занаятчийството.
През 1107 Суздал е обсаден и превзет от волжските булгари. На града са причинили ужасни щети (1608-1610 ) от полско-литовските завоеватели. През 1634 години Суздал е бил подложен на грабеж от кримските татари.
През XVIII век Суздал е бил негласна столица на странстващите търговци „офени”, затова жителите на другите области на Русия наричали офените с името „суздали“.
Търговски център
Традиционният за големите руски градове „Гостиный двор“ се появява в Суздал на мястото на площад, където от XII в. насам кипи търговия. Щандове, складове и помещения за настаняване на предимно гостуващи търговци, изпълнени в единен стил – ампир, се концентрират на логистично удобно място.
От XVI век в Суздал се е рагърнало строителството на манастири и градът се превърнал в един от религиозните центрове Русия.
Суздал е и истински град-музей, т.е. цялата му територия е със специална защита. В околностите му се намират около 50 храма и манастири, в него е създаден уникален музей на открито на дървената архитектура, старите къщи придават на града невероятна атмосфера.
През 1992 година ЮНЕСКО включва белокаменните паметници на Суздал – Суздалския Кремъл и Спасо-Евфимиевия манастир в списъка на обектите на Световното наследство.
Една от най-древните части на Суздал е Суздалският Кремъл. Неговото съществуване, по версия на археолозите, започва от X век.
Доминантата на Суздалския Кремъл е белокаменният Рождественски събор с пет купола. Създаден по времето на Владимир Мономах (XI в.), той е подобряван многократно и придобива съвременния си вид към 1530 г. Той е един от най-интересните паметници на древноруското строителство. Действащ храм.
Храмът нееднократно е бил опожаряван. Неговата долна част се отнася към XIII век, а горната към XVI век. Древната част е декорирана богато с резба от гладък бял камък. Фасадата я украсяват фигури на лъвове, женски маски и сложни орнаменти.
В интериора са се съхранили стенописи от XIII , XV I XVII век. В събора са погребани синовете на Юри Дългоръки, князете от рода Шуйски и др.
Съборната камбанария е построена през XVII век. В края на XVII век към камбанарията добавили часовник, който отчита всеки час и всеки 15 минути.
Архиерейските палати са построени в края на XV век. В тях влизат стопански постройки, които се съединявали с тайни стълби.
В западната част на Кремъл се намира дървената Николска църква, построена през 1766 година. Тя е преместена от село Глотово в Суздал. Паметник на дървената архитектура от средата на XVIII век. Един от примерите на простия и древен тип дървени конструкции, без да е лишена от съразмерност и красота на формите.
Спасо-Евфимиевият манастир е разположен на левия бряг на река Каменка в северната част на Суздал. Основан е през 1352 година от княз Борис Константинович като крепост за защита на града от вътрешни и външни врагове. Името на манастира е в чест на първия негов игумен – свети Евфимий Суздалски.
Издигането на грандиозните постройки на манастира е било възможно, благодарение на огромните дарения на князете и болярите, на великия княз Василий III, на цар Иван Грозни, князете Пожарски и др.
Архитектурен ансамбъл на манастира
Територията на манастира е заобиколена от крепостни стени с мощни кули, бойници и амбразури. Входната кула е висока 22 метра, с две арки.
На територията на Спасо-Евфимиевския манастир се намират няколко паметници на архитектурата:
Главният храм на манастира – Спасо-Преображенският Събор (от края на XVI век) е построен в традициите на древната белокаменна архитектура на Суздал.
Гордост на събора са фрески от XVI век и стенописи на известните майстори от XVII столетие Гурий Никитин и Сила Савин.
Успенската трапезна църква
Надвратната църква
Камбанария
Необикновена архитектура, с деветнадесет камбани, които зънят на всеки половин час .
Затвор
По разпореждане на Екатерина II през 1766 година в манастира е изграден затвор.
През 1829 година тук е умрял докараният до лудост декабрист Фьодор Шаховски.
През 1923 -1939 в манастирския затвор е съществувал политизолатор ( затвор с особено назначение) . В него са били затворени митрополит Пьотър Крутицки, епископ Александър Боярски, икономистите Николай Кондратиев, Леонид Юровски, партийните и комсомолските дейци Владимир Невски, Мартемиян Рютин, Лазар Шацкин, Иван Смирнов.
На 1 януари 1943 година манастирът става лагер за военнопленници, в който са затворени офицери и генерали на Вермахта, на италианската, румънската, унгарската и испанската (Синята дивизия) армии. В него е бил затворен и фелдмаршал Фридрих Паулус.
През 1968 година манастирът е превърнат в музей.
Музей на дървената архитектура
Жилищни и битови дървени постройки от XVIII-XIX в. се пренасят тук от цяла Владимирска област в продължение на много години. Статутът на музея позволява да се реставрира и подреди не само екстериорът, но и да се пресъздаде интериорът. Жилища на селяни, търговци и земевладелци, мелница, кладенец, конюшня, плевня – всичко това може да се види отвън и отвътре. Църквата „Преображение Господне“, която прилича на пирамида, изглежда много достолепно, дори е запазен старият резбован дървен иконостас.
Ризополженски манастир
Основан е през 1207 г., а от 1233 г. една от монахините е Света Евфросиния Суздалска, княжеска дъщеря, която се посвещава на църквата след смъртта на годеника си в деня на сватбата им. Главният Храм на манастира, Ризенския Събор, има пет купола (1500 г.), до него се намира камбанарията на Света Ефросиния (1800 г.). Портата на главния вход на манастира е паметник от XVII в., с четириъгълни куполи отгоре и параклис до нея.
Манастирът Свети Василий
Смята се, че именно тук се е намирала църквата, в която са кръщавани жителите на Суздал. Един от най-старите манастири в този район, манастирът „Свети Василий“, започва своята история през XIII в. и според преданието е служил като отбранителна структура. Дървените постройки са заменени с каменни през XVII в., а архитектурният ансамбъл, оформен по това време, можем да наблюдаваме и днес, възхищавайки се на основните му „перли“ – Василевския събор и Сретенската трапезна църква.
Александровски манастир
Смята се, че манастирът е основан от Александър Невски през 1240 г., но от онова време не е оцеляла нито една сграда, а основните датират от края на XVII в. Главният храм на територията на манастира, църквата „Възнесение Господне“, е построен през 1695 г. със средства на царица Наталия Наришкина, майката на Петър Велики.
Източници:
https://showmaket.ru/about/suzdal/
https://www.sibalt.ru/info-russia/1017-zolotoe-koltso-rossii-suzdal