Историята на Сергиев Посад, градът, който е перлата на „Златния пръстен“ на Русия, започва през 1337 г, когато младите братя, монасите Вартоломей (Сергий Радонежски) и Стефан, основават малък манастир на планината Маковец, в напълно безлюдна непроходима гора. Към тях започват да се присъединяват онези, които желаят да се посветят в служба на Бога, отказвайки се от светския живот. Възникналото монашеско селище се превръща в „зародиш“ на най-големия манастир в Русия, който носи името на своя основател, свети Сергий Радонежски.
През 1408 г. манастирът е опожарен от татарския хан Едигей, но игуменът Никон започва възстановяването му. През 1422-1423 г. е построен белокаменният Троицки събор. Повечето от събраните средства са дадени от сина на Дмитрий Донской и кръстник на Сергий Радонежский, княз Юрий Дмитриевич – Звенигородски. В Троицкия събор се съхраняват мощите на свети Сергий.
Троицки Събор
През 15-ти век Троицкият събор се превръща в композиционен център, около който се осъществява последващото развитие на манастирския ансамбъл.
В периода 1540-1547 г. цар Иван Грозни започва да строи крепост около манастира, за да предпази жителите му от вражески нападения – по това време монголо-татарите редовно нахлуват в него.
През шестнадесети век около манастира се издига висока стена с наблюдателни кули. Тя била дълга над 1200 метра.
В края на шестнадесети век манастирът успял да издържи 16 месечна полска обсада, доказвайки своята непристъпност.
Троице-Сергиевият манастир е бил любим на руските царе – някои от царските наследници били кръщавани в храма на манастира. По време на бунтове членове на царското семейство намирали убежище зад дебелите стени на манастира. Тук потърсил убежище и Петър Първи по време на Стрелецкия бунт в Москва (1698). Той бил щедър дарител на манастира.
През 1742 година императрица Елизавета Петровна издава указ, от който следва, че манастирът придобива статут на Лавра.
Град Сергиев Посад дължи появата си на императрица Екатерина II, като с неин указ през 1782 г. в него са обединени всички селища около Троице-Сергиевата лавра. Почти до революцията основните занимания на жителите му са били търговията и занаятите, промишлените предприятия се появяват тук след установяването на съветската власт през 1919 г. Това са електромеханични и оптико-механични заводи, както и фабрика за играчки (след преименуването тя се нарича „Художествени изделия и играчки“, до ден днешен произвеждаща прочутите сергиевпосадски кукли матрьошки и неваляшки). Съветското име (Загорск) е „отменено“ през 1991 г.
През 1954 г. е построен Домът на художниците за любителите на живописта и фотографията. Тук се провеждат разнообразни изложби, в които освен картини могат да се видят и произведения на талантливи майстори на графиката и фотографията.
Открита през 2015 г., изложбената зала „Камбаните на Русия“ веднага се превръща във визитна картичка на града.
Източник:
https://showmaket.ru/about/posad/
https://www.sibalt.ru/info-russia/1021-zolotoe-koltso-rossii-sergiev-posad
Живописният ансамбъл на Троицко-Сергиевата лавра обединява над 50 съоръжения: това са храмове и събори, различни кули и други…
