Автор: Виталий Третяков, МИА „Россия сегодня“.
В настоящия текст не обсъждам действията на различни страни, включително действията на Русия, в борбата с групировката (или квазидържавата) ИД, както и с други терористични групировки в Сирия и други държави. Независимо дали тези действия са правилни или не, ефективни или безперспективни, става дума за тактика. Моите тези са за стратегическото решаване на проблема, тоест – за цялостното му решаване.
Веднага ще отбележа, че тълкуването на моите тези като оправдаване на международния тероризъм е глупост, която предвиждам, но на която нямам намерение да реагирам.
1. Корените и източниците на това, което днес се нарича международен тероризъм, така или иначе са в ислямския Изток, преди всичко – в Северна Африка и Близкия изток.
- Какво отношение има този тероризъм към истинския ислям, към написаното в Корана, няма никакво значение. Богословските и богословско-политическите дискусии са интересни и важни, но те също имат минимално отношение към решаването на проблема. Дори само защото в политически смисъл не е важно това, което повелява Коранът и как тези повели се тълкуват от правоверните ислямски теолози.
За политиката има значение фактът, че лидерите и ръководителите на терористични организации използват своята религия. Има значение как я разбират те, и как я преподнасят на своите съществуващи и потенциални поддръжници.
И опасността от тероризъм не намалява от това, че според нечие мнение тези лидери разбират извратено религията.
- Време е да се откажем от тълкуването на съвременния международен тероризъм като действия на – макар и организирани в групи и отряди – маниаци, обикновени престъпници, съвременни варвари или борци срещу свободата.
Безспорно тероризмът представлява, първо, политическо течение и движение; второ, религиозно движение; движение, преследващо много по-далечни политически цели, надхвърлящи рамките на връзките между отделни правителства и превземането на дадени територии или държави.
Тоест, на първо място, този „тероризъм“ (без съмнение, използващ терористични методи) е не борба против нещо, а за нещо. За какво? За собствените ценности, дори те да не се харесват на някого извън дадената цивилизация, извън дадената религия.
- По мое мнение това, което наричаме международен тероризъм, преследващ по-скоро тактически цели (отчасти изброени от мен в тезата ми под № 3), има минимум следните стратегически цели:
а) да ликвидира пряката и косвена власт на неислямистите, на първо място – западните, тоест американските и западноевропейските страни и представляващите ги трансационални корпорации в държавите, влизащи в това, което може да се счита за каноническа територия на ислямската цивилизация;
б) доколкото западните правителства и транснационалните компании (ТНК) нямат намерение да напуснат доброволно каноничната територия на сегашната ислямска цивилизация, още повече че напоследък те провеждат изключително активна – близо до военно положение – политика на намеса в делата на съответните държави и във връзките между съществуващите там режими и управляващи, най-непримиримата, яростна и радикална част от ислямското общество реши да пренесе борбата за своята цивилизация на територията на противника, тоест в САЩ и Европа.
В този смисъл трябва да признаем, че съвременният международен тероризъм представлява отговор на действията на съвременния западен империализъм;
в) твърде вероятно е в крайна сметка някои от представителите на съвременния „международен тероризъм“ да са решили да вземат своя исторически реванш за столетията на европейски и американски колониализъм и да превземат територията на бившата метрополия, тоест Европа. Това изглежда още по-логично и ясно, като се има предвид, че Европа (тоест секуларният Евросъюз) по същество сама се отказа от християнската си идеология, от своите християнски ценности – с други думи, сама се разоръжи идейно.
- Впрочем в този смисъл Европа (страните от Евросъюза) е най-лесната плячка от всичките три субекта (Европа, Северна Америка и Русия) на евроатлантическата (християнската) цивилизация. Само че тя се превърна в най-безидейната и неморална (или полиморална) част от тази цивилизация.
Казано по-просто, именно в Европа възникна този идеологически и морален вакуум, който е най-лесно да бъде запълнен с нещо друго, и това рано или късно ще стане. Защо не с исляма?
- Да не забравяме, че Европа (страните от Евросъюза) географски са по-близо до Северна Африка и Близкия изток. Това е много важно.
- Страните от Европейския съюз сами обезпечиха масовото присъствие на бежанците от ислямските държави на своите територии.
Разбира се, далеч не всички имигранти са реални и даже потенциални активни борци за ислямизацията на Европа. Но също така е безспорно, че в случай на решителни успехи в реализацията на политиката на превземане на Европа тези имигранти стремително ще се превърнат в съзнателни граждани, разширяващи до Скандинавия ислямската цивилизация.
- Накрая, не бива да си затваряме очите пред факта, че във военно отношение Европейският съюз като цяло и отделните негови страни членки не представляват сила, която може да се приема на сериозно.
И ако един ден по някаква причина САЩ преценят, че за тях няма смисъл да защитават чрез военната си мощ европейците и е по-добре да се споразумеят с нови партньори, Европа безропотно ще се предаде на милостта на победителя, което впрочем абсолютното мнозинство от тези страни винаги са правили.
- Безпилотните самолети, бойните роботи и прочее съвременна военна техника могат да доведат до повече или по-малко ефективна борба с ислямската цивилизация в пустините и отдалечените населени места, но саабсолютно безполезни в европейските мегаполиси.
- Възможно е бойците от „Ислямска държава“ и другите аналогични групировки в Сирия или в други страни да бъдат унищожени, но „Ислямска държава“ или която и да е квазидържавна организация, подкрепяща освобождаването на ислямския Изток от властта на Запада, не може да бъде разбита. През последното десетилетие ИД стана реален субект на световната и още по-точно – на субрегионалната (Близкият изток и Средиземноморието) политика.
- Западните военни специалисти и експерти от спецслужбите обичат да разсъждават за раздробеността на ислямисткото движение и противоречията в неговите редици. Всичко това е така. Но следва да признаем, че и сред европейските страни, както и между ЕС и САЩ липсва каквото и да било единство (независимо от гръмките декларации и патосната реторика).
През последните години, а даже десетилетия, САЩ и което е най-поразителното, Европейският съюз харчат значителна част от своята икономическа, политическа и информационна мощ не за борбата с „ислямския тероризъм“, а с Русия, която е част от същата тази евроатлантическа цивилизация. Така, че все още е неизвестно коя от цивилизациите днес е по-раздробена и по-малко консолидирана.
- Неадекватността на ЕС пред миграционната криза от 2015 година, фактическото безсилие на спецслужбите, а също така и политическата реакция на ръководителите на страните членки относно например терористичната атака в Париж (разхождане по булевардите, закана, че „терористите ще бъдат лишени от френско гражданство“ и прочее в този дух, са ярки доказателства, че Европа (Евросъюзът) няма друга стратегия за спасение освен „стратегията на политическа коректност”, която е по-добре да се нарече „стратегия на щрауса“.
- Къде е изходът от тази цивилизационна и политическа задънена улица на европейската цивилизация, която в общественото съзнание по традиция се асоциира с ЕС? Само ще посоча основните съставни части на този изход – без обяснения и аргументи.
а) цивилизационен, тоест политически и военен съюз между ЕС и Русия. Разбира се, при отказа от страна на ЕС от определени претенции (и тук вече не става дума за абсурдните санкции) към Русия. Русия фактически няма такива към ЕС.
б) Средиземно море да бъде признато (по пътя на официални дипломатически преговори) за граница между ислямската и европейската цивилизации.
в) официално да се декларира взаимна ненамеса на цивилизациите и отделните страни в тези цивилизации във вътрешните дела на всяка една от тях. Европейските страни официално да се откажат от какъвто и да било политически, информационен, а още по-малко военен натиск върху държавите от ислямската цивилизация. Точно обратното. По дипломатически път да се договорят условия и ограничения върху живота на мюсюлманите в Европа и на християните в Близкия изток и страните в Северна Африка.
г) САЩ да се разграничат като субект на взаимоотношенията си с Европа, от една страна, и със Северна Африка и Близкия изток, от друга.
д) страните от ЕС да се откажат от каквото и да е икономическо доминиране извън пределите на собствената си територия.
е) да се осъществи преход към преструктуриране на ръководните органи на ООН и преди всичко на Съвета за сигурност на базата на цивилизационния принцип (принципът на мултикомплексността на световната цивилизация).
- Ако това не се случи, Русия е длъжна – в интерес на собствената си национална сигурност – да се откаже изобщо от каквото и да било сътрудничество със страните от ЕС, имащи влияние в региона Северна Африка – Близкия изток.
Най-вероятно всичко, посочено в по-горе изложените тези, ще бъде прието в най-добрия случай само за сведение и няма да бъде удостоено с вниманието на повечето експерти по близкоизточните проблеми, както и от това на политиците („евросъюзни“ и руски).
Но като се има предвид, че в близките години на територията на ЕС ще се случат поне още няколко терористични атаки, подобни на тази в Париж от 13 ноември, и дори още по-мащабни, принципите, изложени в моите тези, тепърва ще бъдат възприемани като наръчник за действие.
Да се надяваме, че докато се стигне дотам, европейската цивилизация като цяло и преди всичко Европейският съюз няма да се изтощят до такава степен, че да е късно за спасяването им.
Превод от руски: Елена Дюлгерова, „Гласове“.