Автор: Нели Хаджийска, Ню Йорк.
Тези дни наблюдавах по служба американския туристически бизнес в Доминиканската република. А в деня, в който пътувах обратно за Ню Йорк, прочетох, че номинираният нов американски посланик в България Ерик С. Рубин обещал пред Комисията по външните работи на Сената на САЩ да води „агресивна борба с руската пропаганда в България”. САЩ се отнасят еднакво високомерно към всяка своя новоприсъединена колония: налагат начина си на бизнес на съответното място – включително храна, забавления, култура, и то без особени емоции. Хищното изсмукване на поредната бедна страна, богата за тях единствено на евтина работна сила, е досадно еднообразно. Човек не осъзнава веднага това, което пиша. Той трупа опит, мъдрост и тъга с времето. За мнозина българи с американски паспорти това не е проблем, доколкото живеят в „печелившата страна”. Но за всеки нравствен човек, който живее „не хлебом единым”, това е проблем.
Новият посланик на САЩ у нас Ерик Рубин се закани пред Конгреса да бори руската пропаганда в България
Говорещите глави в българските неолиберални институти, създадени с парите на американските данъкоплатци (включително с данъците на собственото ми семейство), може би мислят, че са ударили американския джакпот в момента, в който са купили душите, мислите и перата им за жълти стотинки. Купуването става постепенно. Аз също съм била обект на купуване и участвах в това напълно доброволно. Спечелих и работих с радост върху проект, който много ме интересуваше в 1994 г. Бях едногодишен стипендиант на „Отворено общество” по време, когато чаках защита на дисертацията си в БАН и за дванайсет месеца ми платиха щедрите за онова време $1800. По $150 на месец. Точно така и за толкова работят и всички доминиканци, заети в туристическия бизнес в страната си. Те са щастливи, че имат възможност да изхранват семействата си. А бакшиш от $1 до $3 за тях е щастливо събитие. За чест на „Отворено общество” мога да кажа, че никой не ми е подсказвал темата за работата или резултатите от нея. Според мен по това време те просто ни изучаваха, при това за смешни суми.
Отношенията на САЩ с останалия свят и до днес са от типа, описан от Хариет Бичър Стоу в „Чичо Томовата колиба”. Ако приемем, че мис Офелия и племенницата й Ева са символ на най-доброто в Америка, а Саймън Легри – на най-лошото, Топси, чичо Том и леля Клоу пък почти изчерпват образа на онези народи, които имат нужда от напътствия и управление от „белите” и далеч по-умните от тях. Отношенията на тези два свята – това са отношенията на САЩ и другите, независимо от името на „другите” (Доминиканска република, България, Турция…). Като прагматична сила САЩ приемат всяко свое ново завоевание на сърцата и душите на хората от другите държави като лична територия и налагат безапелационни икономически принципи и културни парадигми.
Но докато Доминиканската република е още в своя романтичен период със САЩ (ние бяхме в такъв период до 1989 г. и малко след това), България вече е отвъд илюзиите какво й носи този съюз. За всеки мислещ българин метафората за американски бизнес в страната това е вече екологичното чудовище „Марица Изток”, чиито американски собственици изсмукват България дори когато населението няма нужда от скъпия им ток (по изчисление на специалисти до 7 пъти по-скъп от този на „Козлодуй”). Американският хищен капитализъм извън пределите на САЩ няма граници на лакомията си, сервилните национални елити по света са единственото условие за това. Нашите майки и бащи са принудени да плащат „американския” ток от немислимо ниските си пенсии – дори за стандарта на Доминиканската република, които не стигат за покриване на сметката им за електричество.
Безпрецедентното противопоставяне на САЩ срещу Русия в България няма никаква друга основа освен икономическа. Българският избор „за” Русия – руски газ и атомна централа, а също „за” отказа на Путин да бъде американски лакей, за Вашингтон означава „не” на американския корпоративен грабеж. А също „не” на американско военно присъствие – безплатно, но високорисково. САЩ направиха всичко възможно да пропаднат морално в очите на Европа и особено в очите на някогашната обожаваща ги Източна Европа, с намесата си в т.нар. „Арабска пролет”, Либия, Сирия, Украйна. Това доведе света до днешната криза на ислямистки екстремизъм и милионна бежанска вълна.
Бъдещият американски посланик в България, който щял да се бори „агресивно с руската пропаганда в България” – дали за да успокои сенаторите, дали защото наистина вярва в тази борба, не бива да се заблуждава, че българският народ е с него. Българската държава и официозните медии сега разпръскват антируска пропаганда, която дразни 90% от българите. Те мислят, че отношението на САЩ и ЕС към Русия е лицемерно и често шизофренично. Българите казват, че за 45 години комунистическата пропаганда не могла да ги накара да обичат СССР, но сега за две години антируската пропаганда, вдъхновявана от САЩ и ЕС, ги накарала да симпатизират на Путинова Русия.
Как един посланик ще се бори с малкото български частни медии, които се опитват да се противопоставят на казионщината? Ще дава всекидневни пресконференции да ги „разобличава”? Ще търси начини да ги спира, както Ердоган спира предизборно телевизии и вестници и затваря журналисти? Ще се снима в идейни тв сериали? Как един посланик ще се бори с RT (с водещи звезди като Лари Кинг и Джеси Вентура), която има вече три милиарда гледания в Ютюб и чието качество на информацията по обективност далече надхвърля Fox и CNN, да не говорим за отдавна предалите Богу дух американски казионни медии като „Гласът на Америка”? Българите могат сами да сравнят логичните и фактически достоверни изказвания на Путин за Сирия и мънкането на Обама и другите официални американски представители.
Не виждам дори минимално усилие на САЩ да спечелят по нравствен начин симпатиите на българите. Виждам единствено агресивна борба, независимо дали за ограбването на България или срещу „руската пропаганда” у нас. Държавният департамент си мисли, че седемте милиона българи в страната и двата милиона извън нея стоят на тъмно и чакат жадно мъдрост отвъд океана. Държавният департамент е пропуснал цели векове от националната ни история, включително факта, че мнозина българи знаят да говорят и четат на различни европейски, а и на други езици. Подведени от „икономията на мисленето”, американските дипломати и експерти, изглежда, не си дават сметка и за няколко важни неща, които отличават източноевропейските страни, в частност България, от карибските им колонии.
България беше страна с високообразовано население, с 45 години масово задължително средно образование. За разлика от Доминиканската република. Освен това, за разлика от борбата с руското влияние в Куба и Венецуела, които са много по-близки с Америка, отколкото с Русия и дори играят бейзбол, езиците на България и Русия са толкова близки, колкото езиците на испанци и португалци. Двете страни са свързани от векове история, религия, човешки контакти. България (както и Грузия и Украйна) днес съществува като независима държава изключително благодарение на Русия. В България все още са живи поколенията, работили почти безплатно за националния просперитет на държавата си – която при всички недъзи на социализма достигна пика в развитието си – според отношението на БВП на глава към средния световен и западноевропейски – в средата на 70-те години, и това си остава недостижим връх за нас за идните десетилетия. Тези поколения създадоха промишлеността и селското стопанство на страната си, разграбени след 1989 г. Още една съществена разлика с Доминиканската република.
Не искам да кажа нищо лошо за Доминиканската република. Тя е красив остров със страхотни плажове, мили и работливи хора, които все още се радват да обслужват западните туристи и го правят добре. Тя е място за почивка на милиони главно небогати хора от САЩ, Канада, Европа и Русия. Малката илюзия за бутафорен просперитет, което получават почиващите, не пречи никому.
Но България не е Доминикана. В страната ни не доставят месото, лобстерите, плодовете и зеленчуците от Маями. Не строят и не обзавеждат сградите само американски компании и дизайнери. И като цяло, поне засега, няма безапелационно управление от американски корпорации в туристическата индустрия, които печелят от клиентите си по американски, а плащат минимални заплати на местните. Хегемонията на САЩ в Карибите е пълна – с малкото, но много дразнещо ги изключение на Куба и Венецуела.
Бъдещият американски посланик в София трябва още в първите дни на работата си в страната да разбере, че българският народ не е Чичо Том и че отношенията между България и Русия ще се уреждат само от тях, без посредничество на трети. Наистина няма как той да чуе това от президента, премиера и външния министър. Но ако нещата му бъдат казани ясно и категорично от гражданското общество, България може най-сетне да получи поне 1/100 от вниманието на САЩ към Турция.
Разбирам, че Рубин е трябвало да каже пред Комисията по външните работи в Сената онова, което ще го прекара през ситото, но дано пък той разбира, че 90% от българите са крайно алергични към един втори Уорлик – а и не са забравили, че първият бе отзован предсрочно и безславно. Ако е и толкова компетентен, Рубин ще стане за посмешище на българските медии. Задачата на посланика е да защитава интересите на страната си, а Уорлик направи повече от всеки друг дипломат да настрои българите против САЩ.
От народ, който масово носеше американско знаменце на огледалцата на колите си, българите бяха насила направени – не от руската пропаганда, а от самите САЩ – антиамерикански народ като гърците и сърбите, без да са били бомбардирани наскоро от НАТО и без гражданска война. Но както каза преди няколко седмици известен американски тв комик, списъкът на страните, които мразят САЩ, вече се казва „атлас на света”. Създаването на антиамерикански настроения по света е сега главната заплаха за сигурността на САЩ и основната причина за тероризма. Предстоят и големи промени в региона, съдържанието на които, както и да го усукваме, ще е намаляването на американското влияние и създаването на по-балансирана система на международни отношения. Дипломацията не може да спре хода на историята, но ако е компетентна, може да го направи по-безболезнен за страните и хората.
Източник: „Гласове“.