Има само един народ, който на руски език се нарича с прилагателно име. И това са… руснаците. Защо така се е случило и откъде изобщо се е взела тази дума? Да го изясним.
Варяги?
Според най-популярната днес теория, думата «русский» е със скандинавски корени. Това предположение се основава на «Повест за отминалите времена».
Ето какво е писал Нестор за раждането на държава с името Рус: «Изгониха варягите отвъд морето и не им платиха данък, и започнаха сами да се управляват, и нямаше сред тях справедливост, и застанаха род срещу род, и имаше между тях вражда, и започнаха да воюват един срещу друг. И си казаха: „Да потърсим княз, който да ни управлява и да съди според закона.“ И отидоха отвъд морето при варягите, при русите. Варягите се наричали руси, както едни се наричат шведи, а други – нормани и англи, а пък трети – холандци, — така и тези. Казали племената на русите: „Нашата земя е голяма и плодородна, но няма ред в нея. Елате да князувате и да ни владеете“. И бяха избрани трима братя със своите родове, и взеха те със себе си русите, и дойдоха, и седна най-големият, Рюрик, в Новгород, а другият, Синеус, — в Белоозеро, а третият, Трувор, — в Изборск. И от тези варяги произлязла Руската земя».
От това може да се направи изводът, че „русские“ е заимствано от скандинавците название за народа, който поканил да го управляват представители на племето руси.
Но какво означава все пак думата «русь»? От древни времена и до днес финландците наричат своите съседи – шведите, Ruotsi, което означава «гребци, мореплаватели» (от древноскандинавския глагол «плува, гребе»). Напълно възможно е викингите – варяги, които дошли в Рус от Скандинавия, да са взели името си от същия източник.
Светли коси?
Още една версия за чуждестранния произход на думата «русский» — иранска. Авторът й — учен, мислител, обществен деятел Владимир Иванович Вернадски — смятал, че коренът на думата идва от иранската «рухс» (или «рохс»), което означава «светлина, светъл, бял».
Това е доста вероятно, тъй като протославяните дълго време са били съседи с иранските племена (скити, сармати, алани) в Приазовието и Причерноморието. Тъмнокосите и смугли иранци са могли да нарекат своите съседи според основния отличителен признак — светли коса, очи и кожа.
Червени лица?
По външен признак биха могли така да ги нарекат и византийците. Арабският пътешественик от IX-X век Ал-Масуди споменава в записките си племе, което византийците наричат «русийа», което означава «червени, рижи».
Колегата му Ибн Фадлан, който лично видял тези «русийа», споменава тяхната невероятна червенина. Какво е имал предвид: руменина, изгоряла от слънцето кожа или дори червени носове — до ден днешен не е ясно.
Полета, села?
Търсени са корени и в латинския език. В частност в думите rus («село, поле, нива») и rusticus («селски»). А защо пък не? Значението напълно отговаря на начина на живот на тогавашните русичи.
Вярно, втората дума има още няколко значения: «обикновен, примитивен, простодушен, несръчен, груб, тромав», което не е особено радостно.
Топонимика?
Съществували са теории и за изконно руския произход на думата «русские». Австрийският барон, писател и историк, Сигизмунд фон Герберщайн, живял през XV-XVI век, смятал, че Рус е получила името си от името на един много древен град до Велики Новгород — Русс. Тази версия я поддържал и историкът Василий Никитич Татишчев, който намерил източника на руската държава в Старая Руса.
Река?
Но, не свършили със Старая Руса. Продължили да търсят по-надълбоко. Словацкият лингвист и етнограф Павел Шафарик открил, че в праславянския език реката се наричала с думата *rusa. Оттук в руския език се е появила думата русло (речно корито) и русалка.
«Речните» версии са две. Според втората, руснаците са получили името си от името на десния приток на Днепър, намиращ се на юг от Киев, — Рос.
Мечки?
Що за руснаци ще са, ако няма водка, балалайка и мечка! Най-отчаяните изследователи намират извора на думата «русский» в западноевропейския корен urs («мечка»). Разместването на буквите се обяснява със същите причини, които превърнали гръцкия μάρμαρος в «мрамор».
И така, с източниците горе-долу се оправихме. Сега остава да разберем, защо англичаните, французите, германците и другите националности на руски са съществителни имена, а самите руснаци са прилагателни.
Някои го обясняват с това, че руснаците са много специален, на никого не приличащ народ и заслужава «особено» название. Но тук трябва да си спомним, че подобна ситуация се е създала и в други езици: в европейските, например, почти всички националности се изразяват с прилагателни (German, français).
Други ратуват за това, че руснаците не са националност, тъй като изначално на територията на Русия живели много различни племена (поляне, древляне, мордва, коми и др.), които се обединил под това общо наименование. Напълно възможно е. Но не бива да се забравя фактът, че в руския език прилагателните имена имат свойството до стават съществителни: учёный (учен), мороженое (сладолед), столовая (столова) и т. н.
Анна Кудинова
Источник: Почему русские зовутся «русскими»
© Русская Семерка russian7.ru